Прокудените от Сочи

| от |

Там, където днес се провеждат Олимпийските игри, навремето са живели черкези. В средата на 19 век обаче те са прокудени от родните си места. Днес много от черкезите се чувстват забравени от Русия, разказва Дойче веле.

Russia Sochi Rogge

Ибрахим Яганов отглежда коне. Не какви да е, а черкезки. По света днес те са известни като кабардински коне. Знае се, че са особено издръжливи, а някои твърдят, че това е най-добрата порода планински коне. Яганов е черкезин и не признава други коне. Той живее в Налчик, столицата на руската република Кабардино-Балкария в Северен Кавказ. „Не изпитвам никакви патриотични чувства спрямо Русия, защото руските власти се отнасят абсолютно неуместно към националните малцинства. Аз съм черкезки партиот“, казва той.

Черкезия обаче отдавна не съществува. Днес черкезите са около 150 хиляди. Те живеят в руските републики Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкезия, в региона около Сочи, но и в чужбина – предимно в Турция. В средата на 19-ти век по време на руско-кавказката война голяма част от черкезите са прокудени от родните си места.

Игнорира ли Русия черкезите?

Руско-кавказката война приключва през 1864 година с руски парад на победата в Красная поляна. Именно тук в края на миналата седмица започнаха олимпийските ски състезания. Черкезки организации от страната и чужбина използваха повода и се опитаха с различни акции да привлекат вниманието на световната общественост към историята на черкезкия народ. Според повечето черкези, Русия игнорира техните потребности.

„При планирането на Олимпиадата въобще не бяха зачетени интерестите на черкезкия народ. Руският президент Путин обяви официално, че в региона на Сочи живеят арменци и гърци. Той обаче не спомена нито дума за черкезите. Ние не можем да приемем подобно игнориране на нашата родина, култура и история“, казва Ибрахим Яганов.

Точно затова още в края на миналата година черкезки организации призоваха по интернет към бойкот на Олимпиадата. Призивът обаче, както се и очакваше, не се хареса на властите. През декември 2013-та следователи направиха обиски в жилищата на черкезки противници на Олимпиадата, като много от тях бяха обвинени в подкрепа на терористите. Според наблюдателите обаче тези обвинения са скалъпени.

Всъщност с твърденията си Ибрахим Яганов преувеличава безкрайно. Това, че руските власти игнорирали напълно историята на черкезите, не отговаря на истината. Свидетелство за това е историческият музеят в Сочи, където са изложени и редица черкезки експонати – като черкезки саби и бойни облекла. Музеят обръща внимание и на нещо друго: черкезките племена са дошли в региона едва през 12-ти век, а преди тях по тези места са живели гърци.

„Вън от Русия!“

Ала Гусева е заместник-директор на музея в Сочи. Тя казва: „От морална гледна точка е ужасно да прокудиш хората, живели няколкостотин години тук. Но моралът е едно, а политика – съвсем друго. Навремето Кавказката война просто е трябвало да бъде прекратена. Тя е продължила 47 години. За да спре кръвопролитието, Русия е предложила на черкезите да се преселят в равнините и да се подчинят на руснаците. А на тези, които не са искали, им било казано да напуснат Русия.

Гусева не разбира възмущението на черкезите от Олимпиадата. Тя изтъква, че народностната им група е представена нашироко в програмата на игрите. И наистина: в Олимпийския парк е създаден черкезки културен център, в който по време на състезанията могат да се видят редица експонати от черкезкия фолклор. Нищо чудно обаче идеята за този център да е възникнала вследствие на протестната акция на черкезките организации.

 

 

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го в света

| от chronicle.bg |

Изкуственият интелект AlphaGo надви Ке Жи, известен като най-добрия играч на древната игра Го. Победата за машината на DeepMind и Google е първата в сблъсък от общо три части.

Победата на машината е с половин точка – минималната възможна разлика.

Победата на AlphaGo с 4 на 1 над южнокорейската легенда Лий Се-дол миналата година бе отчетена като истински триумф за разработчиците на изкуствен интелект. Тогава не се очакваше неврална мрежа да може да играе толкова комплексна игра, но изкуственият интелект оспори това птредположение.

Експертите, които са следили първата среща, казват, че не само машината е добра в изучаването на тънкостите на човешките играчи, но и 19-годишният талант Ке се учи от нетрадиционния ѝ подход. Един от ранните му ходове бе определен като наистина гениален и със сигурност срещата ще става само по-интересна.

Вторият двубой в рамките на Future of Go Summit е насрочен за четвъртък, а финалът е в неделя.

Източник: The Verge

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.