Проклятието на пеньоара

| от Ирина Ценкова |

Пеньоарът е състояние на духа. Обичам детето си, но живея в непрекъснат ужас, че някой ден проклятието на пеньоара може да погуби и мен.

Всяка жена се ражда с пеньоар в душата. Някои пеньоари носят жени между гънките си. Особено по време на майчинството. Може и да не си личи от снимките, но на изписването от родилния дом сте по пеньоар. И ако не го съблечете навреме, рискувате да се задушите в стегнатия му възел, да позволите на собствената си личност да се изтъркаля през прокъсаните му джобове.

Две години майчинство и си там, в добрия случай – само с единия крак.

Тя е на около 30+. Ще я намерите всеки ден в работно време на не повече от 10 метра от пясъчника в кварталната градинка. Обикновено е в състояние на приповдигната истерия. Ежедневният й речник е притиснат между стените на изкрещените забрани и спорадичните обяснения защо НЕ: „трябва да се пипа кучешкото ако“, „е правилно да удряш другарчето си“, „се бърка в кофата за боклук“, „се ядат солети от земята“, „се разговаря с непознати“ и други важни житейски съвети. Ако сте край пясъчника по същия повод като нея, може би ще ви заговори по гореспоменатите теми.

Тя е симпатична жена и е твърде вероятно някога да сте имали шанса да изпиете по бира, обсъждайки и въпроси, изключващи уханието на памперси.

Преди около 5 години обаче Тя е избрала пеньоара пред роклята, защото е преценила, че „така е по-добре за децата“. Не се е върнала на работа, защото „не си струваше“, а сега „работа няма“ – дрескодът за интервю рядко включва пеньоар. Днес тя говори неуверено, чупейки (мислено) пръсти в опита си да изкара от съзнанието си нещо повече от 20-те всекидневни, наизустени фрази. Социалният й живот е ограничен до срещите при катерушката.

Тя е щастлива майка, но не и доволен от живота човек.

Според проучване на „Галъп“ от 2012 г., проведено в Америка сред 60 хил. жени, 28% от майките, които не работят, са депресирани, при 17% от работещите жени с деца и също толкова от тези, които работят, но нямат деца. Резултатите от изследването показват, че т. нар. „stay-at-home moms“ са по-стресирани, притеснени, тъжни и ядосани и по-рядко определят живота си като успешен. Всички тези негативни емоции, разбира се, съвсем не са неоснователни. Отглеждането на деца е тежка, емоционално изцеждаща, физически натоварваща и изолираща работа, която освен това дори не се приема за работа в класическия смисъл на думата.

Това може да срине и най-коравите и дори да превърне пеньоара в обществено приемлива версия на усмирителната риза.

Ако си мислите, че в България семейният модел „мъжът носи парите, жената гледа децата“ е отживелица, грешите. Според проучването „Съвременните двама“ на Ноема и АМИ Къмюникейшънс повече от половината (57%) от младите двойки с деца и 41% от тези без деца приемат стереотипа.

Тук майчинството често е емиграция от желанието за рокля и личностна реализация. То допълнително затвърждава необходимостта от подвизи в домакинската работа и някак индиректно изключва възможността жената да мисли и за себе си. И обществото съвсем не е против. Ако се вярва на статия в женски сайт, на която попаднах наскоро, добрата майка „никога не би казала, че има нужда от време само за себе си и като цяло не би се осмелила да твърди, че е човек вероятно.

У нас добрата майка не разполага с лично време. Тя го „краде“ от правенето на баници.

Някога невестите ги вграждали в мостовете като символ на жертва в името на новите животи. Днес немалко жени се вграждат в пеньоарите си, заклещвайки се в кварталната (не)култура. Тук жената с пеньоара е жена на традицията. Тя доброволно печели собствения си кастинг за Mammy Two Shoes – стопанката в Том и Джери, която съществува без лице, само чрез престилката си.

Пеньоарът прикрива разхищението на телесните гънки и заглажда трупания през годините релеф на мозъчните. По-добре рокля и токчета.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 
1 Коментар
  • Bacillus Bulgaricus

    Без малко да пророня една сълза, хаха! Някои хора си измислят трагедии от скука.

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш произнесен за „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.