Проклятието на пеньоара

| от Ирина Ценкова |

Пеньоарът е състояние на духа. Обичам детето си, но живея в непрекъснат ужас, че някой ден проклятието на пеньоара може да погуби и мен.

Всяка жена се ражда с пеньоар в душата. Някои пеньоари носят жени между гънките си. Особено по време на майчинството. Може и да не си личи от снимките, но на изписването от родилния дом сте по пеньоар. И ако не го съблечете навреме, рискувате да се задушите в стегнатия му възел, да позволите на собствената си личност да се изтъркаля през прокъсаните му джобове.

Две години майчинство и си там, в добрия случай – само с единия крак.

Тя е на около 30+. Ще я намерите всеки ден в работно време на не повече от 10 метра от пясъчника в кварталната градинка. Обикновено е в състояние на приповдигната истерия. Ежедневният й речник е притиснат между стените на изкрещените забрани и спорадичните обяснения защо НЕ: „трябва да се пипа кучешкото ако“, „е правилно да удряш другарчето си“, „се бърка в кофата за боклук“, „се ядат солети от земята“, „се разговаря с непознати“ и други важни житейски съвети. Ако сте край пясъчника по същия повод като нея, може би ще ви заговори по гореспоменатите теми.

Тя е симпатична жена и е твърде вероятно някога да сте имали шанса да изпиете по бира, обсъждайки и въпроси, изключващи уханието на памперси.

Преди около 5 години обаче Тя е избрала пеньоара пред роклята, защото е преценила, че „така е по-добре за децата“. Не се е върнала на работа, защото „не си струваше“, а сега „работа няма“ – дрескодът за интервю рядко включва пеньоар. Днес тя говори неуверено, чупейки (мислено) пръсти в опита си да изкара от съзнанието си нещо повече от 20-те всекидневни, наизустени фрази. Социалният й живот е ограничен до срещите при катерушката.

Тя е щастлива майка, но не и доволен от живота човек.

Според проучване на „Галъп“ от 2012 г., проведено в Америка сред 60 хил. жени, 28% от майките, които не работят, са депресирани, при 17% от работещите жени с деца и също толкова от тези, които работят, но нямат деца. Резултатите от изследването показват, че т. нар. „stay-at-home moms“ са по-стресирани, притеснени, тъжни и ядосани и по-рядко определят живота си като успешен. Всички тези негативни емоции, разбира се, съвсем не са неоснователни. Отглеждането на деца е тежка, емоционално изцеждаща, физически натоварваща и изолираща работа, която освен това дори не се приема за работа в класическия смисъл на думата.

Това може да срине и най-коравите и дори да превърне пеньоара в обществено приемлива версия на усмирителната риза.

Ако си мислите, че в България семейният модел „мъжът носи парите, жената гледа децата“ е отживелица, грешите. Според проучването „Съвременните двама“ на Ноема и АМИ Къмюникейшънс повече от половината (57%) от младите двойки с деца и 41% от тези без деца приемат стереотипа.

Тук майчинството често е емиграция от желанието за рокля и личностна реализация. То допълнително затвърждава необходимостта от подвизи в домакинската работа и някак индиректно изключва възможността жената да мисли и за себе си. И обществото съвсем не е против. Ако се вярва на статия в женски сайт, на която попаднах наскоро, добрата майка „никога не би казала, че има нужда от време само за себе си и като цяло не би се осмелила да твърди, че е човек вероятно.

У нас добрата майка не разполага с лично време. Тя го „краде“ от правенето на баници.

Някога невестите ги вграждали в мостовете като символ на жертва в името на новите животи. Днес немалко жени се вграждат в пеньоарите си, заклещвайки се в кварталната (не)култура. Тук жената с пеньоара е жена на традицията. Тя доброволно печели собствения си кастинг за Mammy Two Shoes – стопанката в Том и Джери, която съществува без лице, само чрез престилката си.

Пеньоарът прикрива разхищението на телесните гънки и заглажда трупания през годините релеф на мозъчните. По-добре рокля и токчета.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 
1 Коментар
  • Bacillus Bulgaricus

    Без малко да пророня една сълза, хаха! Някои хора си измислят трагедии от скука.

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Лора Палмър и агент Купър в тийзър плакати на новия сезон на Twin Peaks

| от chronicle.bg |

Ако сте истински Twin Peaks фенове, вероятно знаете кой е денят на Twin Peaks. 24 февруари. Именно тогава агент Дейл Купър пристига в градчето Twin Peaks.

По този повод Showtime пуснаха два нови плаката на предстоящия трети сезон на сериала, който чакаме вече 20 години и се надяваме да дочакаме до 21 май.

Имаме и две промота, които представляват motion версия на постерите.

Вижте ги:

twin-peaks-poster-lora-20170226-790x1074

twin-peaks-poster-20170226-790x1074

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.