Проклятието на пеньоара

| от Ирина Ценкова |

Пеньоарът е състояние на духа. Обичам детето си, но живея в непрекъснат ужас, че някой ден проклятието на пеньоара може да погуби и мен.

Всяка жена се ражда с пеньоар в душата. Някои пеньоари носят жени между гънките си. Особено по време на майчинството. Може и да не си личи от снимките, но на изписването от родилния дом сте по пеньоар. И ако не го съблечете навреме, рискувате да се задушите в стегнатия му възел, да позволите на собствената си личност да се изтъркаля през прокъсаните му джобове.

Две години майчинство и си там, в добрия случай – само с единия крак.

Тя е на около 30+. Ще я намерите всеки ден в работно време на не повече от 10 метра от пясъчника в кварталната градинка. Обикновено е в състояние на приповдигната истерия. Ежедневният й речник е притиснат между стените на изкрещените забрани и спорадичните обяснения защо НЕ: „трябва да се пипа кучешкото ако“, „е правилно да удряш другарчето си“, „се бърка в кофата за боклук“, „се ядат солети от земята“, „се разговаря с непознати“ и други важни житейски съвети. Ако сте край пясъчника по същия повод като нея, може би ще ви заговори по гореспоменатите теми.

Тя е симпатична жена и е твърде вероятно някога да сте имали шанса да изпиете по бира, обсъждайки и въпроси, изключващи уханието на памперси.

Преди около 5 години обаче Тя е избрала пеньоара пред роклята, защото е преценила, че „така е по-добре за децата“. Не се е върнала на работа, защото „не си струваше“, а сега „работа няма“ – дрескодът за интервю рядко включва пеньоар. Днес тя говори неуверено, чупейки (мислено) пръсти в опита си да изкара от съзнанието си нещо повече от 20-те всекидневни, наизустени фрази. Социалният й живот е ограничен до срещите при катерушката.

Тя е щастлива майка, но не и доволен от живота човек.

Според проучване на „Галъп“ от 2012 г., проведено в Америка сред 60 хил. жени, 28% от майките, които не работят, са депресирани, при 17% от работещите жени с деца и също толкова от тези, които работят, но нямат деца. Резултатите от изследването показват, че т. нар. „stay-at-home moms“ са по-стресирани, притеснени, тъжни и ядосани и по-рядко определят живота си като успешен. Всички тези негативни емоции, разбира се, съвсем не са неоснователни. Отглеждането на деца е тежка, емоционално изцеждаща, физически натоварваща и изолираща работа, която освен това дори не се приема за работа в класическия смисъл на думата.

Това може да срине и най-коравите и дори да превърне пеньоара в обществено приемлива версия на усмирителната риза.

Ако си мислите, че в България семейният модел „мъжът носи парите, жената гледа децата“ е отживелица, грешите. Според проучването „Съвременните двама“ на Ноема и АМИ Къмюникейшънс повече от половината (57%) от младите двойки с деца и 41% от тези без деца приемат стереотипа.

Тук майчинството често е емиграция от желанието за рокля и личностна реализация. То допълнително затвърждава необходимостта от подвизи в домакинската работа и някак индиректно изключва възможността жената да мисли и за себе си. И обществото съвсем не е против. Ако се вярва на статия в женски сайт, на която попаднах наскоро, добрата майка „никога не би казала, че има нужда от време само за себе си и като цяло не би се осмелила да твърди, че е човек вероятно.

У нас добрата майка не разполага с лично време. Тя го „краде“ от правенето на баници.

Някога невестите ги вграждали в мостовете като символ на жертва в името на новите животи. Днес немалко жени се вграждат в пеньоарите си, заклещвайки се в кварталната (не)култура. Тук жената с пеньоара е жена на традицията. Тя доброволно печели собствения си кастинг за Mammy Two Shoes – стопанката в Том и Джери, която съществува без лице, само чрез престилката си.

Пеньоарът прикрива разхищението на телесните гънки и заглажда трупания през годините релеф на мозъчните. По-добре рокля и токчета.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 
1 Коментар
  • Bacillus Bulgaricus

    Без малко да пророня една сълза, хаха! Някои хора си измислят трагедии от скука.

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.