Проклятието на пеньоара

| от Ирина Ценкова |

Пеньоарът е състояние на духа. Обичам детето си, но живея в непрекъснат ужас, че някой ден проклятието на пеньоара може да погуби и мен.

Всяка жена се ражда с пеньоар в душата. Някои пеньоари носят жени между гънките си. Особено по време на майчинството. Може и да не си личи от снимките, но на изписването от родилния дом сте по пеньоар. И ако не го съблечете навреме, рискувате да се задушите в стегнатия му възел, да позволите на собствената си личност да се изтъркаля през прокъсаните му джобове.

Две години майчинство и си там, в добрия случай – само с единия крак.

Тя е на около 30+. Ще я намерите всеки ден в работно време на не повече от 10 метра от пясъчника в кварталната градинка. Обикновено е в състояние на приповдигната истерия. Ежедневният й речник е притиснат между стените на изкрещените забрани и спорадичните обяснения защо НЕ: „трябва да се пипа кучешкото ако“, „е правилно да удряш другарчето си“, „се бърка в кофата за боклук“, „се ядат солети от земята“, „се разговаря с непознати“ и други важни житейски съвети. Ако сте край пясъчника по същия повод като нея, може би ще ви заговори по гореспоменатите теми.

Тя е симпатична жена и е твърде вероятно някога да сте имали шанса да изпиете по бира, обсъждайки и въпроси, изключващи уханието на памперси.

Преди около 5 години обаче Тя е избрала пеньоара пред роклята, защото е преценила, че „така е по-добре за децата“. Не се е върнала на работа, защото „не си струваше“, а сега „работа няма“ – дрескодът за интервю рядко включва пеньоар. Днес тя говори неуверено, чупейки (мислено) пръсти в опита си да изкара от съзнанието си нещо повече от 20-те всекидневни, наизустени фрази. Социалният й живот е ограничен до срещите при катерушката.

Тя е щастлива майка, но не и доволен от живота човек.

Според проучване на „Галъп“ от 2012 г., проведено в Америка сред 60 хил. жени, 28% от майките, които не работят, са депресирани, при 17% от работещите жени с деца и също толкова от тези, които работят, но нямат деца. Резултатите от изследването показват, че т. нар. „stay-at-home moms“ са по-стресирани, притеснени, тъжни и ядосани и по-рядко определят живота си като успешен. Всички тези негативни емоции, разбира се, съвсем не са неоснователни. Отглеждането на деца е тежка, емоционално изцеждаща, физически натоварваща и изолираща работа, която освен това дори не се приема за работа в класическия смисъл на думата.

Това може да срине и най-коравите и дори да превърне пеньоара в обществено приемлива версия на усмирителната риза.

Ако си мислите, че в България семейният модел „мъжът носи парите, жената гледа децата“ е отживелица, грешите. Според проучването „Съвременните двама“ на Ноема и АМИ Къмюникейшънс повече от половината (57%) от младите двойки с деца и 41% от тези без деца приемат стереотипа.

Тук майчинството често е емиграция от желанието за рокля и личностна реализация. То допълнително затвърждава необходимостта от подвизи в домакинската работа и някак индиректно изключва възможността жената да мисли и за себе си. И обществото съвсем не е против. Ако се вярва на статия в женски сайт, на която попаднах наскоро, добрата майка „никога не би казала, че има нужда от време само за себе си и като цяло не би се осмелила да твърди, че е човек вероятно.

У нас добрата майка не разполага с лично време. Тя го „краде“ от правенето на баници.

Някога невестите ги вграждали в мостовете като символ на жертва в името на новите животи. Днес немалко жени се вграждат в пеньоарите си, заклещвайки се в кварталната (не)култура. Тук жената с пеньоара е жена на традицията. Тя доброволно печели собствения си кастинг за Mammy Two Shoes – стопанката в Том и Джери, която съществува без лице, само чрез престилката си.

Пеньоарът прикрива разхищението на телесните гънки и заглажда трупания през годините релеф на мозъчните. По-добре рокля и токчета.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 
1 Коментар
  • Bacillus Bulgaricus

    Без малко да пророня една сълза, хаха! Някои хора си измислят трагедии от скука.

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.