Индустрията да се изкачи връх Еверест

| от |

Един шерпа печели средно по 125 долара от изкачване с лимитиран товар около 9 кг, това е средно, нито добър, нито лош шерпа, а това, че той е с теб не означава, че не трябва да вземеш и водач за планината. И тук цената е различна.

unnamed

Има два маршрута до върха  и те са напълно заети от търговски експедиции, които предлагат пакет изкачване за богатите западняци, които вярват, че „че ще се качат толкова високо, колкото могат.“ За това, освен парите, от тях се иска да бъдат там.

Всяка голяма планинска експедиция струва много пари и то ако се вземат предвид само пътуването и оборудването. Индустрията за изкачване на Еверест е различна: тя приема финансовата бариера за започване на експедицията и я превръща  в луксозна стока, пише Майкъл Бърн за Vice.
104

Самотно изкачване струва около 24 000 долара, с включени разходи за използване на въже и стълба на всяка от пътеките, добавете и лиценза за катерене от 10 000 долара ( и за Непал, и за Тибет цената е еднаква). В същото време комерсиална експедиция струва от 30 до 100 хиляди долара на човек.

Разходите, които трябва да имате предвид, са:

– Разрешение за катерене
– Офицер за свръзка
– застраховка
– палатки
– храна
– гориво

Добавете 10 000 долара, ако ангажират водач от Запада, пътните разходи са около 5000 долара, оборудването е 7000 долара.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн

 
 

Досиетата CHR: Убийците на деца от блатата

| от chronicle.bg |

Едно объркано детство, „Моята борба“ на Хитлер и жестока страст към насилие и перверзии. Това са основните елементи, които изграждат портрета на един от най-зловещите серийни убийци във Великобритания от последния век. 

Иън Брейди, един от най-известните серийни убийци във Великобритания, почина на 79 години.  Заедно със съучастничката си Майра Хиндли, той стои зад смъртта на пет деца през 60-те години. Умира в затворническа болница заради тежко белодробно състояние.  Дори и в смъртта си обаче Брейди оставя болка за другите, отнасяйки в гроба тайната за мястото, на което е погребал последната си жертва – Кийт Бенет.

Десетилетия след престъплението и години след смъртта на майка му, полицията в Голям Манчестър не може да приключи случая със смъртта на 12-годишния Кийт.

Мартин Бартоломей от отряда, който работи по забравените досиета казва, че служителите на полицията биха работили по надеждна информация, която да им помогне да намерят тялото. Той обяви, че смъртта на Брейди не променя нищо и полицията няма просто да затвори случая.

В последните години здравето на Брейди се влоши и той беше призован да направи нещо добро към края на живота си и да разкрие къде е погребано тялото на 12-годишния Кийт, но той отказа. Майката на момчето почина, без да разбере къде са костите на детето й.

Официално не беше обявена причината за смъртта на Брейди, но властите съобщиха, че в последните си часове е бил на изкуствено дишане.

Брейди многократно изразяваше желание да му бъде позволено да сложи край на живота си, като дори направи гладна стачка и се наложи да бъде захранван през тръба, за да не умре. През 2013 година поиска да бъде преместен в шотландски затвор, където да гладува до смърт, но молбата му беше отхвърлена, след като специалисти посочиха, че той страда от хронично психично заболяване и трябва да остане в болница.

През февруари му беше отказано да избере сам адвокат, който да присъства на изслушването в съда за преразглеждане на въпроса. По време на изслушването стана ясно, че има белодробен емфизем и от две години не е ставал от леглото си, а състоянието му е терминално.

Брейди влезе зад решетките до живот през 1966 година. Прекара по-голямата част от присъдата си обаче в болницата и изглежда се забавлява да си играе с властите, без да покаже и капка разкаяние за действията си.

Жестокостта на престъпленията, извършени с Хиндли през 60-те години разтърси до дъно цялата нация. През 60-те години двамата отвличат младежи от улицата, измъчват ги и ги убиват.

Брейди и Майра стават известни като убийците Мурс, след като подлагат на мъчения и убиват 5 деца – Полин Рийд (16), Джон Килбрайд (12), Кийт Бенет (12), Лесли Ан Дауни (10) и Едуард Евънс (17). Заравят телата им в местността Садълуърт Мур в Пенинските планини.

Брейди е роден на 2 януари 1938 година и е извънбрачно дете на шотландска сервитьорка, която го изоставя. Отгледан е от приемни родители в Глазгоу.

През тийнейджърските си години се отдава на малки престъпления, преди да бъде изпратен от шотландския съд в Манчестър, за да живее с майка си и новия й съпруг. Взима фамилното име на доведения си баща, но продължава да извършва престъпления, като преди да навърши 18 вече е алкохолик.

На 18 вече започва да чете книги за нацистка германия, садизъм и сексуални перверзии. Среща Майра за първи път, когато двамата работят в една и съща компания в Манчестър. Двамата започват да излизат много скоро след това, а Брейди често й чете откъси от „Моята борба“ на Адолф Хитлер.

Двамата започват ужасяващите си престъпления през 1963 година. Отвличат 16-годишната Полин Рийд, която отива на дискотека близо до дома си в Манчестър. Майра Хиндли я пресреща с лъжата, че е изгубила ръкавицата си край тресавищата наблизо и има нужда от помощ, за да ги открие.

Тялото на момичето е открито едва през 1987 година, когато Майра и Брейди признават убийството.

Брейди я е бил по главата, преди да пререже гърлото й с такава сила, че да пречупи и гръбначния й стълб.

Четири месеца след изчезването на Полин, денят след убийството на Кенеди в САЩ, изчезва Джон Килбрайд – 12-годишното момче е втората жертва на престъпното дуо.

Джон отново е отведен към мочурищата, където е сексуално насилен и убит. Брейди заснема Хиндли с кучето й, докато седи край гроба му. Благодарение на тази снимка полицията открива тялото на детето.

Кийт Бенет умира, след като излиза от дома си на 16 юни 1964 година. Полицията претърсва блатата през 1986 година, но не открива следи от тялото му.

22nd October 1965 (Moors Murders) A view from the air shows the Police conference behind the canvas screen alongside the moorland grave where the body of John Kilbride was found in a shallow grave, murdered by Myra Hindley and Ian Brady.

Следващата жертва е 10-годишната Лесли Ан, която е убита през 1964 година в деня след Коледа. Тя е най-малката им жертва и е отвлечена от увеселително паркче близо до дома на Хиндли. Брейди я съблича, изнасилва, измъчва, снима за порнографски кадри, а после убива. Последните й минути са запосани на аудиокасета. В последните си минути детето вика майка си и моли Бог за помощ, преди гласът й да заглъхне завинаги.

Едуард Евънс е на 17, когато е прилъган да тръгне с Брейди и Хиндли към дома им. Той е последната им жертва.

Иън Брейди е на 28 години, когато през май 1966 година е заловен и заедно с Хиндли – обвинен за убийството на Лесли Ан и Едуард. Обвинен е и за смъртта на Джон Килбрайд и така получава три доживотни присъди. Брейди признава за останалите убийства през 1987 година, но така и не е съден за тях.

Убийците биват заловени, когато зетят на Хиндли – Дейвид Смит, става свидетел на убийството на Едуард Евънс и помага на двойката да почисти след престъплението. От страх обаче бяга към вкъщи и разказва всичко на съпругата си – по-малката сестра на Хиндли, и двамата звънят в полицията. Версията на Брейди е различна – той твърди, че Смит е участвал активно в престъплението и е бил двигател на това убийство. Така или иначе онова, което казва Смит, е това, което полицията приема като вярно.

Арестът се случва година, след като парламентът забранява смъртното наказание, затова Брейди и Майра получават доживотни присъди. По време на делото те демонстрират тотално отсъствие на емпатия.

Police Cease Active Search For Moors Victim Keith Bennett

Хиндли, която също беше осъдена до живот за смъртта на Лесли Ан и Едуард. Тя почина през 2002 година. Нейната роля в убийствата се състои в отвличането на децата. Тя твърди, че не е участвала в убийствата или изнасилванията. В затвора тя твърди, че причината да помага в престъпленията на Брейди е фактът, че той я е биел, изнудвал и заплашвал да убие семейството й, ако не му помага. По време на делото съдия Фентън Аткинсън казва, че по-тежката вина пада върху Брейди, защото Хиндли била различна извън влиянието му. Наняколко пъти тя се явява на заседания за предсрочно освобождаване и според съдията е изглеждала като истински променил се човек. Една от съкилийничките й обаче твърди, че Хиндли е зла и подла жена, а майката на една от жертвите заявява, че би я убила, ако я види на свобода. Така Хиндли остава в затвора.

„Знам, че ако изляза, ще имам една седмица, преди някой да ме убие. Но поне ще съм имала една седмица на свобода“, казва тя.

Братът на убития Джон Килбрайд казва, че се е вцепенил от новината за смъртта на брейди. Описвайки го като психопат, той казва, че дори след смъртта си Брейди продължава да съсипва живота им, а майката на Кийт сигурно се върти в гроба заради новината, че мястото, на което е погребано детето й, остава тайна.