Проф. Искра Баева: Има огромен дисбаланс в прочита на историята ни

| от |

Когато политиците вадят скелети от гардероба на историята, обществото започва да загнива. Скелетите трябва да ги анализират историците, защото не ги употребяват за противопоставяне на обществото.

Това заяви за БГНЕС историкът проф. Искра Баева, която взе участие в конференция на тема „70 години от поврата на 9 септември 1944 г. – исторически предпоставки и последици“, организирана от Отечествения съюз.

„Какво точно е станало на 9 септември 1944 г. и след него – въстание, преврат, поврат или революция? Ако анализираме събитията и документите от епохата, отговорът е, че в ставащото тогава може да се намери по малко от всичко изброено: в страната има множество въстанически прояви, в столицата властта е овладяна чрез класически преврат, в съдбата на България се осъществява политически поврат, а през следващите години социално-икономическото развитие показва всички белези на дълбока обществена революция“, заяви в своя доклад проф. Баева.

Ден преди 70-тата годишнина от 9 септември в Централния военен клуб в София по едно и също време освен конференцията, организирана от Отечествения съюз, се проведе и конференция, организирана от Фондация „Конрад Аденауер“ на тема „Деветосептемврийският преврат, тоталитарният режим и съвременна България“, която си е поставила за цел „освобождаване на българската историография и учебните програми от клишетата и митологията на комунистическата пропаганда“.

„Когато започнахме да организираме тази конференция, се обърнахме към историци от всякакъв порядък, включително и такива, които участват в дискусията на долния етаж. Те не ни отговориха по никакъв начин, докато при организирането на тяхната конференция ние не бяхме потърсени. Ние бяхме открити“, сподели за странната ситуация в сградата на Военния клуб Искра Баева.

Вероятно на утрешния ден ще има както чествания, свързани с левицата на Братската могила, така и мероприятие до параклиса и черната стена край НДК, каза тя. „Това е правилно, защото 9 септември е повратна дата, на която едни преследвани и избивани хора взимат властта, но започват да репресират другите“, коментира проф. Баева. Тя обаче припомня, че на 23 август, когато беше отбелязан Европейският ден на жертвите на фашизма, националсоциализма и комунизма никой не е пожелал да почете или въобще да спомене, че е имало жертви преди 1944 година.

„Този дисбаланс продължава да съществува и е много видим и в тази сграда. Не виждам шанс скоро да постигнем помирение. Все пак по-голям шанс да отбележи и другите жертви има левицата, защото дори днес на нашата конференция достатъчно много се говори за жертвите след 9 септември, за Народния съд и т.н. Почти сигурна съм, че на другата конференция няма да се говори и за двете неща. При нас има желание за обективна оценка, но от другата страна няма и помен за това. Ще ви дам конкретен пример – през миналата година около параклиса край НДК се бяха появили четири момчета с плакати, които показваха Вапцаров и други фигури, загинали преди 1944 година – бяха прогонени и ги нарекоха провокатори. Защо да е провокация? Жертви са както едните, така и другите“, сподели професорът.

Според Искра Баева помирението в нашето общество няма да се случи скоро, тъй като хората все още са много чувствителни. „Струва ми се дори, че в началото на 21 век бяхме постигнали спокойствие и се отнасяхме по-спокойно към миналото, но сякаш с идването на ГЕРБ на власт през 2009 отново се започна изваждането на скелети от гардероба. Когато политиците вадят скелети от гардероба на историята, обществото започва да загнива. Скелетите трябва да ги анализират историците, защото не ги употребяват за противопоставяне на обществото“, коментира тя. Според проф. Баева историците също са хора и имат своите възгледи, но не трябва да фалшифицират фактите.

„Ако погледнем постиженията от следвоенните години: налагането на едро индустриално производство, модернизирането на селското стопанство, урбанизацията, осигуряването на обща грамотност, достъпното здравеопазване, изграждането на социалистическата социална държава, периодът на социализма трябва да се оцени като ускорена модернизация. В края на държавния социализъм всички източноевропейски държави вече са развити индустриални страни с висока социална защита на населението. Именно това ни даваше места в първите две десетки от годишните класации на ООН за човешко развитие. Не защото бяхме много богати, а защото националният доход се разпределяше по-равномерно и справедливо и с по-голяма грижа за мнозинството. Днес вече имаме консуматорско общество, но за всеобща изненада то се оказа благоденствие за едни и бедствие за други“, отбелязва по отношение на фактите за периода след 9 септември в своя доклад проф. Искра Баева. /БГНЕС

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.