Прочети: Тийн книги на седмицата

| от |

Вдъхновението работи по различен начин за всеки, установила съм след дълъг опит с различни видове литература. Не вярвам в категоризирането на книги и филми спрямо жанрове и не смятам, че всичко от един жанр е непременно добро или лошо.

В крайна сметка ние не сме Академията по киноизкуство, която има нужда да награждава само драми, като всичко останало – от комедии до трилъри – смята за втора ръка кино.

Но днес пишем за другата ми любима тема след киното – книгите. По повод няколко издания, които ми направиха впечатление и разни други неща, които се случиха в книжния свят, съм селектирала пет тийн книги. Надявам се да си харесате нещо.

Зоуи Съг, „Girl Online

Зоуи Съг е изключително известен блогър в света. Пени Потър започва блога си анонимно, когато е на 16 години, защото самата тя казва се притеснява от хората и понякога я е страх да не обиди някого. Името й Girl Online, по пример на Клюкарката от известния сериал, става страшно популярно. Впоследствие Пени става Зоела, а след това и разкрива самоличността си. Миналата година книгата, която Girl Online написва става моминтален хит. Тя вече е и у нас.

Лене Кобербьор, „Дива вещица“

Ако сте фенове на магиите, котките и вещиците, то това определено е вашата книга. Трилогията, от която това е първата част, разказва за Клара, която по пример на друг любим магьосник – Хари Потър, установява, че е вещица, ама от добрите и по странен начин – след сблъсък с котарак. Така приключението й започва. Написана прекрасно и с много магия в себе си, „Дива вещица“ е за вас или най-малкото за вашето дете.

Фредерик Бакман, „Баба праща поздрави и се извинява“  

По принцип не вярвам в максимата, че щом една книга е разказана от млад персонаж, то тя непременно трябва да е и за млада публика. „Баба праща поздрави и се извинява“ разбива това клише на пух и прах. Това е книга за пораснали тийнейджъри и млади хора. Прекрасно написана, тъжна и смешна, историята на седемгодишната Елса, 77-годишната й луда баба и един мистериозен лов на писма, е едно от любимите ми литературни заглавия на пазара този месец.

Джанет Б. Паскал, „Кой е Исак Нютон?“

Всички деца и тийнейджъри любопитни за науката и изкуството, заповядайте насам! Издателство „Книгопис“ решава да издаде интересна поредица, в която с картинки и с лесносмилаем език и разбира се, интересни факти, различни автори и учени разказват за известни хора, които е редно да познаваш, но не от сухарската материя, ако може. Освен книгата за Исак Нютон вече има и издание за Леонардо да Винчи.

Кери Смит, „Въображаемият свят на…“

Ако не знаете коя е Кери Смит, значи никога не сте попадали на „Унищожи този дневник“ и „Довърши тази книга“, което е наистина жалко. Макар да се водят книги за тийнейджъри, книгите на Кери Смит, които не са точно книги, поне не за четене, ще бъдат интересни и на всеки, който обича задачи, мистерии и има богато въображение. Препоръчваме всички книги на Кери – прекрасен подарък са, а това е последното нейно издание у нас.

 
 

Ако изневери веднъж, ще изневери и втори път

| от chronicle.bg |

Ако партньорът ви е изневерил веднъж, най-вероятно няма да е за последно.

Това сочи ново проучване, проведено от Лондонски университетски колеж.

То сочи, че неверните половинки са склонни да правят едно и също повече от веднъж и да лъжат партньора си. Проучването открива, че с всяка лъжа, която човек казва, той се чувства по-малко зле да повтаря прегрешението си впоследствие.

Причината за това се корени в сегмент от мозъка, наречен амигдала, който ни кара да се чувстваме зле, когато лъжем. Всеки път, когато лъжете, реакцията на амигдала отслабва, съответно – чувствате се по-малко виновни.

Изследването не цели да тества изневярата, а способността на хората да лъжат.

На участниците са показвани буркани с монети и от тях се иска да покажат на друг човек, който получава размазано изображение на буркана, да познае колко монети има в него.

Когато разберат, че ще получат пари, ако партньорът им предположи по-висока цифра, те стават по-склонни да излъжат.

Въпреки че изследването не е фокусирано върху изневярата в частност, авторите му предполагат, че механизмът е сходен.

Идеята е, че когато изневерите за първи път, се чувствате зле. Следващия път се чувствате по-малко зле и т.н.

Това означава, че колкото повече лъжем, толкова по-склонни сме да лъжем.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.