Прочети: Седем книги на седмицата, преди да станат филми

| от |

Да се филмират книги отдавна е практика в Холивуд. Дори има една приказка, че ако никой не купи правата на книгата ти за филм, това може да значи само, че не си достатъчно успешен писател.

Затова днес ние решихме да извадим за вас седем книги, по чийто истории Холивуд вече снима или е изснимал филми. Някои от тях вече дори получиха положителни отзиви от публиката и критиката и се говори, че ще са част от претендентите за големите награди.

Това са историите, по които се очакват да излязат много филм през следващия сезон по кината. Затова ви предлагаме да ги прочетете преди да изгледате филмите. Идеята винаги е по-добра.

Много често филмът е много различен от книгата, понякога не толкова. Но човек винаги е добре първо да се запознае с първоизточника на една история. Сам да си я изфантазира в главата си, пък после нека снимат колкото филма искат.

Това е едва първата част от нашата селекция. Следващите седем книги очаквайте другата седмица.

Анди Уеър, „Марсианецът“

Книгата на Анди Уеър излиза през 2011 година и малко след успеха си е купена за филмиране. На режисьорския стол сяда Ридли Скот, а Мат Деймън взима ролята на Марк Уотни – човек изпратен с екипажа си от още пет човека на Марс, за да изследва Червената планета. След буря обаче, Марк бива изоставен там с идеята, че е мъртъв. Сега Марк трябва да намери начин да живее на Марс поне 4 години преди следващата мисия до Червената планета да дойде и той да има шанс да се спаси. Иначе ще се превърне в първия човек умрял на Марс. Както се превръща в първия човек обитавал една планета абсолютно сам. Филмът излиза идния петък по кината, а нашето ревю може да прочетете малко по-рано… Но преди да сме казали каквото и да е, ако сте почитатели на жанра – то опитайте книгата на Уеър.

Ема Донахю, „Стая“

Изключително притеснителния, тъжен, хващащ те за гърлото роман на Ема Донахю „Стая“ излиза през 2010-а и много хора твърдят, че е базиран на истинска история, която само година по-рано гръмва в световните медии – баща държи дъщеря си в мазе под къщата си цели 24 години и я изнасилва многократно. В резултат, на което тя му ражда 7 деца. Но книгата на Донахю не е това. Тя е плашещ, тъжен, шокиращ разказ на едно малко момче и неговата майка. Филмът, базиран на романа, вече направи своята премиера на филмовия фестивал в Торонто и взе наградата на публиката. Говори се, че „Стая“ ще е един от претендентите за „Оскар“ тази година, а дори и да не е, ще е така очакваният старт на звездната кариера на прекрасната Бри Ларсън. Както и на великолепната книга на Донахю, която препоръчвам.

Патрик Нес, „Часът на чудовището“

Патрис Нес е известен британско-американски автор на фентъзи и антиутопични романи. Най-популярните му неща е четирилогията „Живият хаос“, която е издадена и у нас. Нес обаче има една книга, която си заслужава всяка страница и това е „Часът на чудовището“. Той написва историята по идея на авторката Шавон Доуд, която не успява да я направи, тъй като умира от рак, и после се обръща към илюстратора Джим Кей, за да придадат финален вид на книгата. Комбинацията между писането на Нес, което е много специфично, никога няма да го сбъркате, и рисунките на Кей – правени предимно с молив и в сиво, е прекрасна. Историята пък, която се чете на един дъх, разказва за малко момче, при което в продължение на три нощи идва Чудовището, то му разказва три истории с три поуки. Филмът започна снимки миналата година в Манчестър и Лондон в Англия и се очаква да излезе догодина. Лиъм Нийсън е Чудовището, а Фелисити Джоунс, Тоби Кебъл, Сигорни Уийвър и Жералдин Чаплин са част от актьорите, които влизат в останалите роли.

Джоджо Мойс, „Аз преди теб“

Джоджо Мойс е една от най-продаваните женски авторки за последните години в Америка и Англия. У нас също държи вярна аудитория, която очаква романите й нетърпеливо. Това пък ще е първата книга на Джоджо, която ще бъде филмирана на голям екран  и сигурно без съмнение е една от най-известните й. Историята разказва за млада жена, която изгражда силна връзка с парализиран мъж, богаташ и бивш плейбой и общо-взето мерзавец, за когото й се налага да се грижи. Всеки, който е чел книгата, казва, че хубаво си е поплакал на нея. Главните роли са дадени на Сам Клафлин и Емилия Кларк. Филмът се очаква да излезе догодина.

Уорън Айзъксън, „Стив Джобс“

Това не е измислена история, а реални случки и факти, които журналистът Уорън Айзъксън събира, за да състави биография на създателя на Apple. На книгата пък Арън Соркин базира сценария си на последния филм, по който работи с Дани Бойл – „Стив Джобс“. Говори се, че след прожекцията на филма на фестивалите във Венеция и Торонто, критиката е почти убедена, че това е филмът и ролята, които ще донесат „Оскар“ на Майкъл Фасбендър. Въпреки това, може би е редно почитателите на биографии първо да хвърлят един поглед на книгата. Самият Айзъксън казва, че не е искал да спести нито една подробност от ужасния характер на Джобс, от бруталния начин, по който се е държал със служителите си и спадовете, които е преживял преди да се превърне в това, което е днес.

Ю Несбьо, „Снежния човек“

Детектив Хари Хуле от норвежката полиция е алкохолик, ненормалник, гадняр, неспазващ правилата дръвник… Той е и най-известното творение на норвежкия автор Ю Несбьо, което най-накрая ще бъде филмирано, както заслужава. Дълго време правата за най-страшния роман от поредицата на Несбьо за Хуле бяха подмятани насам-натам. В крайна сметка наскоро беше обявено, че лентата вече има режисьор – шведът Томас Алферсон, който е правил трилъра „Пусни ме да вляза“ и „Дама, поп, асо, шпионин“, продуцент ще е Мартин Скорсезе, а ролята на Хари Хуле най-вероятно ще се поеме от Майкъл Фасбендър, което пък значи, че романите на Несьо са в добри ръце. Лично аз препоръчвам поредицата да се започне от самото й начало, издадена е у нас, но е факт, че моят личен фаворит от нея е именно „Снежния човек“. Романът пък разказва за сериен убиец, който преследва и убива жени по наистина ужасен начин, а когато едно момченце го вижда, само казва на майка си: „Снежния човек е тук и ще ни убие. Всички ще умрем.“

Рансъм Ригс, „Домът на мис Перегрин за чудати деца“

Романът на Рансъм Ригс е като история и фотоалбум в едно. Историята не става без странните снимки и обратното. Историята разказва за паралелен свят, в който си живеят тези чудати деца. Джейкъб е малко момче, чийто дядо наскоро е починал внезапно и чийто истории за странни деца, които живеят на малко островче до Уелс са го държали буден през нощта. Сега, когато дядо му вече не е тук, Джейкъб иска да отиде на мястото, за което винаги е слушал. Майка му и баща му, макар и неохотно, изпълняват молбата му. Но вместо измишльотини, както си мислят родителите му, Джейкъб открива един нов свят, който бива разрушен само за миг. Трилогията на Ригс се издава у нас, като са излезли първите две части. Правата за филмиране са дадени на мистър Тим Бъртън, за когото вярваме ще се справи повече от успешно с адаптацията на този роман. Самият филм се очаква да излезе в началото на 2016 година.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.