Прочети: Седем книги на седмица, преди да станат филми 2

| от |

Холивуд обича литературата дори повече от „Ню Йорк Таймс“, който винаги прави класация за бестселъри, с която родните издатели обичат да спекулират.

Но, както Хичкок обичал да казва: „Няма нищо по-добро от една кървава, добре разказана история“. И Холивуд се е научил, че добри истории често се крият в книгите. Не само в класиките, но и в модерната литература, на която всички от години предричат край.

Но ето че краят не идва, а напротив, сега е модерно да си чел книгата, преди да я видиш на голяма екран.

Ние извадихме 14 комерсиални заглавия, чийто екранизации може да гледаме до края на годината или някъде през следващата. Първите седем може да намерите на линка по-горе, а осталаните са тук.

Лиз Ейнсен, „Деветият живот на Луи Дракс“

Лиз Йенсен е британски журналист от датски произход. „Деветият живот на Луи Дракс“ пък е най-известната й книга, която тя пише и издава през 2004-а. Години по-късно романът е купен за филмиране и към него интерес проявява Антъни Мингела, който започва да работи по сценария и историята с Лиз. Уви, режисьорът умира през 2008-а и това слага край на проекта. Години по-късно студиото решава все пак да направи филма. Историята разказва за малкия Луи, който е дете склонно към злополуки. Един ден той пада от висока скала и се озовава в кома, а семейството му – вечно липсващия му баща и истеричната му майка – бавно започва да се разпада. Но животът на умния Луи и инцидентите, които му се случват не са толкова прости, а в тях се крие мистерия. Филмът, който се снима в момента, е с участието на Джейми Дорнан като доктор Паскал, който лекува Луи Дракс, Сара Гадън като майката и Арън Пол като бащата. “Всички казват, че някой ден ще ми се случи толкова голяма злополука, че ще сложи край на всичките ми премеждия. Ако видиш как едно дете пада от небето да знаеш, това съм аз.”, казва Луи Дракс в началото на историята. Очакваме филма с интерес. Неговата премиера е предвидена за края на тази година.

Мери Ан Шафър и Ан Бароуз, „Клубът на любителите на книги и пай от картофени обелки на остров Гърнзи“

Мери Ан Шафър, приживе библиотекар и редактор, има мечта да напише роман. След пътуване до британския остров Гърнзи тя се вдъхновява и започва първия си и последен роман изобщо. Малко преди да го завърши, Мери Ан Шафър умира и романът е довършен от племенницата й Ани Бароуз. В крайна сметка след излизането му се превръща в абсолютен хит и правата му за филмирани са купени. Странно за някои читатели, но романът е изграден изцяло от писмата между младата писателка Джулиет Аштън, нейният най-добър приятел, нейна приятелка и непознатият Доуси Адамс, който живее на остров Гърнзи. Втората световна война точно е приключила и развлечението на Доуси са книгите, които Джулиет е дарила преди години. Така двамата стават близки и само от кореспонденцията между тези няколко персонажа пред читателя започва да се разгръща една тъжно-смешна, любовна и изключително емоционална история. В началото в проекта по филмиране бяха въвлечен Кенет Брана и Кейт Уинслет – той като режисьор, а тя в главната роля, но впоследствие нещата не се получиха. В момента се говори, че най-вероятно Мишел Докъри от „Имението Даунтън“ ще изиграе главната роля, но още не е обявено официално. До този филм има много време, но пък книгата е великолепна и ви чака.

Джилиан Флин, „Мрак“

Вторият роман на Джилиан Флин – авторката на „Не казвай сбогом“, е точно толкова напрегнат, колкото и дебютът й. Историята разказва за малката Либи, единствената оцеляла от касапницата в дома й преди много години, за която тя обвинява брат си и благодарение на нейните показания, той е арестуван и осъден. Годините минават, Либи порасва и ролята на нещастно, оцеляло от трагедия момиче вече не й носи приходи. Затова тя се съгласява да се види с клуб по мистерии, които ще й платят хонорар, за да се срещнат с нея. В крайна сметка тази среща е важна, тъй като от клуба поставят под съмнение вярванията на Либи за нощта, когато брат й убива семейство й. Но какво всъщност се е случило? Либи решава да се върне назад в спомените си и да открие истината. По пример на „Не казвай сбогом“, и „Мрак“ е разказана от гледните точки на няколко персонажа – братът, порасналата Либи и майка й. Този път Джилиан Флин прави скоци във времето, за да ни разкаже какво се е случило три дни преди убийството на семейството, и как Либи открива отговора на мистерията. Правата на „Мрак“ са купени преди тези на „Не казвай сбогом“ и  френският режисьор Жил Паке-Бренор снима лентата. Шарлийз Терон, Никълъс Холт, Кори Стол, Кристина Хендрикс и Клои Грейс Морец играят главните роли. У нас филмът така и не излезе, но може да бъде открит онлайн.

Роалд Дал, „ГДВ“

Романите на Роалд Дал сами по себе си са истинско удоволствие. Този не прави изключение. „ГДВ“ или Голям дружелюбен великан, каквото значи анаграмата, разказва за великан, който става най-добър приятел с малко момиче. Великана и Софи са една от най-забавните двойки от романите на Дал. За разлика от повечето си събратя обаче Великана е добър, затова той и Софи решават да спасят света от Кръвопиеца, Плътояд, Костотрошача и останалите им свирепи събратя веднъж завинаги. „ГДВ“ ще се появи по кината догодина, в началото на лятото, като Стивън Спилбърг режисира, а Бил Хейдър, Ребека Хол и Адам Гудли играят главните роли.

Рейбоу Роуъл, „Елинор и Парк“

Вторият написан и издаден роман на писателката Рейнбоу Роуъл „Елинор и Парк“ е великолепна Y&A книга за любовта, приятелството и тъгата. Историята разказва за  пълничката, свита и леко задръстена Елинор, която живее в бедно семейство, с луда майка и е записана в ново училище. Там тя среща Парк – полу-китаец, полу-американец, Парк е единственият който се смилява над Елинор, когато всички й се подиграват и я слага да седне до него в училищния автобус. И така, бавно, първо чрез комикси, а после чрез музика, започва прекрасната любовна история на тази странна, но очарователна млада двойка. Книгата няма хепи енд, нито сълзливи моменти и е един от най-готините Y&A романи издадени през тази година у нас. Правата за филмиране бяха купени преди година и все още нищо не се знае за филма, освен, че Рейноу Роуъл ще бъде автор и на сценария за екранизацията.

М.Л. Стедман, „Светлина между два океана“

Сайтът за книги Goodreads обявява романа на Стедман за „най-добър исторически роман“ на 2012 година. Класацията се прави изцяло от потребителите на базата на техните рейтинги, ревюта и гласове. Годината е 1920-а и след четири години на Западния фронт Том Шербърн се завърща в Австралия и е назначен за пазач на фара на Янус Рок. Шест години по-късно той и жена му Изабел, които така и не могат да се сдобият с дете, попадат на малко бебе донесено им от океана. Драматичната история на едно обикновено семейство печели сърцата на почитателите през 2012-а, а у нас е издадена през 2013 година. Снимките на филма започват някъде в началото на тази година, като на снимачната площадка се запознаха Алисия Викандер и Майкъл Фасбендър, които играят главните роли. Двамата станаха двойка в живота и макар тяхната история да приключи, то ние с интересн очакваме филма по тази книга с тяхно участие, в началото на догодина.

Дж. К. Роулинг, „Фантастичните животни и къде да ги намерим“  

Роулинг пише и издава три от най-известните сборници от света на Хари Потър. Първият – „Приказките на барда Бийдъл“ излезе още с премиерата на последия филм от приключенията на магьосника. Следващите две – „Куидичът през вековете“ дело на Кенилуърти Уисп и „Фантастичните животни и къде да ги намерим“, написани от известния магьосник Нют Скамандър, излязоха през тази. Последната беше купена за филмиране след дълги преговори с авторката и снимките започнаха. Еди Редмейн приключи работата си по „Момичето от Дания“ и директно наметна мантията, за да изиграе Нют Скамандър. Дали сме в очакване? Може да се обзаложите.

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.

 
 

Най-доброто от Агата Кристи на малкия екран

| от Дилян Ценов |

Агата Кристи е Кралицата на криминалния жанр – това всички го знаем и никой да не е посмял да го оспорва.

Сред емблематичните й герои са писателката на криминални романи Ариадна Оливър, инспектор Батъл, главен инспектор Джап от Скотланд Ярд, капитан Хейстингс. Но най-известни си остават дребничкият, закръглен белгийски детектив с яйцевидна глава, Еркюл Поаро, и симпатичната, и на вид безобидна стара мома, госпожица Марпъл.

Вторият по популярност детектив в света на литературата след Шерлок Холмс е създаден през 1917 г., а читателите се запознават с него три години по-късно. През 1926 г. пък излиза „Убийството на Роджър Акройд“, който донася на авторката признанието на читателите, а героят става един от най-обичаните. Следват над 50 години, в които Кристи и Поаро вървят ръка за ръка. Романите за Поаро й носят огромен успех, който тя така и не разбира. Не харесва своя детектив, но продължава до края на живота си да пише за него, защото се чувства длъжна да дава на публиката онова, което тя иска.

Агата Кристи е по-привързана към другия си персонаж – госпожица Джейн Марпъл. Възрастната стара мома живее в китно провинциално английско селце, където нещата невинаги вървят гладко. А когато не е в дома си, обикновено е при приятелка или на почивка. Но където и да отиде, винаги се натъква на убийство, кражба или друга незаконна дейност. С ум, такт и логика тя успява да разгадае всяка мистерия.

Откакто са създадени, героите на Кристи са оживявали на малкия екран многократно и са играни от различни актьори. Сред най-известните, влезли в кожата на Поаро са Албърт Фини, Питър Устинов и Дейвид Сушей. А част от жените, играли Марпъл, са Ан Ръдърфорд, Джералдин Макюън и Джулия Маккензи. Несъмнено Дейвид Сушей е най-добрият Поаро досега, а Макюън и Маккезни – най-добрите Марпъл.

И за да не говорим повече, предлагаме ви да видите, кои са най-добрите екранизации по книги на Агата Кристи, правени за малкия екран (в галерията горе).

 
 

Къде ще е последното турне на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската аренби прима Адел потвърди, че окончателно ще загърби турнетата в своята кариера и лондонските спектакли ще бъдат последните й концерти на живо, съобщават Асошиейтед прес и Контактмюзик.

29-годишната певица гастролира из целия свят през последните 15 месеца в рамките на световното й турне, свързано с промоцията на най-новия й, трети студиен албум „25“. Последният етап от него предвижда гастроли в Лондон, като финалният и концерт ще се проведе на стадион „Уембли“ на 2 юли.

В потвърждение на това, че Адел трайно възнамерява да загърби турнетата, е последното й съобщение в Инстаграм. В него изпълнителката казва, че след изморителните концертни обиколки смята в бъдеще да си стои вкъщи, тъй като си падала домошарка и се радвала на малките неща. „Турнетата са изморително нещо и не ми пасват особено много!“

По време на световната си обиколка Адел пя пред над1,5 милиона свои почитатели из цял свят. Тя изнесе 119 спектакъла и с последните 4 лондонски концерта, бройката им ще нарасне на 123.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.