Проблемите в живота са едни и същи за всички поколения

| от |

3031602-poster

Чувствате се пренатоварени? Опитвате се да направите повече с по-малко? Повечето от проблемите, които мислим, че са свързани с хипер-свързаните времена в които живеем всъщност въобще не са нови.

Трайното наследство, оставено ни от Шекспир и великите опери ни напомня, че времената са се променили. Но не чак толкова. Тези творби ни показват, че източниците на радост, конфликти и тъга в човешките взаимоотношения са останали непроменени през вековете.

Сетих се за това наскоро, когато мой студент искаше да направи проект, изследващ как технологията нарушава баланса между работата и личният живот. Преди да започне го помолих да прочете Утопия на Томас Мор. Книгата е публикувана през 1516 година и в сърцевината си изследва факторите, които биха довели до перфектно общество, което ще сведе до минимум стреса, ще премахне корупцията и ще позвили на хората да водят смислен живот.

Независимо от това какво мислите за предложенията на Мур по въпроса е очевидно че има много проблеми в европейското общество, които се нуждаели от решение по това време. Повечето работници били претоварени и зле платени. Малка часто от хората, както и тези с политическо влияние били алчни и корумпирани, а здравеопазването и стареенето докарвало много обществено напрежение.

Звучи ли ви познато?

Въпросът е че сме сколнни да мислим, че проблемите ни със стреса на работното място са нови и са причинени от фактори като наличието на четири поколения колеги на работното място, бързо достъпната информация и постоянната нужда да направим нещо повече с по-малко.

Когато предположим, че проблемите ни са модерни започваме да търсим модерни (често технологични) начини да се справим с тях.

Можем да научим много ако погледнем назад във времето и потърсим решение там. Ако помислим за непромененото човешко състояние през вековете можем да решим бизнес проблемите си. Ето три конкретни примера.

За хората на работното място е трудно да свършат нещо, тъй като предпочитат краткосрочните награди пред дългосрочните цели.

Макар и това да изглежда като нов проблем, всъщност представлява дълбок аспект на човешкото състояние. Всъщност десетте Божи заповеди са до голяма степен фокусирани върху решаването на точно този проблем – не крадете красиви неща, не убивайте хора, оставете съпругите на другите на мира. След признаването на това религиите създават социални структури, които да помогнат. Например основен принцип в много религии е премахването на изкушението от околната среда, а не целенасоченото му поставяне там, с надеждата че волята на човек ще му помогне да го преодолее.

Живеем в публични времена, в които всичко се рекламира като иновация и често предупреждаваме хората да внимават.

Създаването на истории, които украсяват събития, интересни на момента също не енещо ново. В книгата си Тайни на науката историкът Алберто Мартинец изследва историите, появили се около различни научни открития като откриването на гравитацията от Нютон например.

Компаниите по същият начин създават истории за най-добрите си продукти и открития. Използването на исторически примери може да ви помогне да добиете по-ясна представа за това как наистина стоят нещата.

Светът няма да се промени изцяло само защото има ново изобретение.

Всеки технологичен напредък е съпроводен от хор от недоволство на хора, според които той унищожава нещо. Наскоро например имаше редица статии, които предлагаха тезата, че четенето онлайн ще убие журналистиката и четенето на книги.

През годините всеки технологичен напредък в писаното слово е приеман със страх. Разбира се от тези промени не е имало кой знае какви последици досега.

Напротив, това което научаваме е, че технологиите позволяват на хората да постигнат целите си по-бързо и ефективно. Новата технология ще замени старата, но целите ще останат. Всички ние все още имаме нуждата да се учим за да сме добри в работата си, а това няма как да стане с четене на кратки статии.

В крайна сметка е хубаво да си признаем, че повечето модерни проблеми са всъщтност стари такива, облечени в нови дрехи. Колкото по-широк поглед имаме по тези въпроси и се възползваме от мъдростта на историята, толкова по-ефективно ще можем да се справим с тях.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.