Принципът на Оланд

| от |

photo_verybig_897074Президентът на Франция Франсоа Оланд няма да посети олимпийските игри в Сочи. Но едно от възможните обяснения е, че Франция няма да може да изпълни главния олимпийски принцип – прекратяване на всички войни по време на провеждането на олимпийските игри.

Като се изтегли от Афганистан, Франция постепенно прехвърля своите експедиционни войски в по-интересния за нея континент – Африка. Провеждайки в първите шест месеца на тази година военна операция в Мали, през декември тя започна нова – в Централноафриканската република. Изказвайки се в подкрепа на създаването на военен съюз на африканските държави, чиято цел е да гаси редовно възникващите тук въоръжени конфликти, Париж явно се стреми да укрепи мястото си на „куратор” на този съюз в страните на бившата Френска Африка. Африканските миротворци и до сега не са достатъчно подготвени, обучени и екипирани. Логично е, че сериозни конфликти в бившите френски колонии за сега без французите не могат да бъдат решени.

Но ако в началото на лятото резултатите от операцията в Мали изглеждаха обнадеждаващи, към края на годината стана ясно, че главният проблем не е решен. По време на военната операция френската страна всячески се стремеше да не допуска сблъсъци на малийската армия със сепаратистите-туареги. По време на бойните действия против ислямистите, туарегите заявиха за неутралитет и готовност за преговори с новото правителство на страната. Но в края на ноември сепаратистката групировка „Национално движение за освобождение на Азавад” заяви за отказ от споразумението с правителството на Мали за прекратяване на бойните действия.

Роб Принс от Денвърския университет оценява по следния начин ситуацията: „Едно нещо е с помощта на френската армия да се изтласкат ислямистите от по-голяма част от северната част на Мали, и съвсем друго нещо е да се започне решаване на по-мащабните проблеми – голямата нищета, междуетническото напрежение, репресиите, корупцията, слабите институти на държавната власт и недостатъците на инфраструктурата”.

Напълно ясно е, че коренът на злото в Мали е много по-дълбоко от религиозните и етническите сблъсъци. Практически такава ситуация се наблюдава и в Централноафриканската република. Малко по-добро е положението в съседните Чад, Конго и Судан. Не е известно, дали световната общност ще може да помогне на стотиците хиляди души, които са на прага на хуманитарна катастрофа. Средствата, които се събират от ООН за хуманитарна помощ за тези страни, за сега са недостатъчни. Това, че отчаяните и озлобени хора още дълго време ще търсят причината за своите беди в съседите по етнически и религиозен признак, е очевидно.

За сега Франция пое единствено задачата по осигуряване на сигурност на ключевите структури на тези страни. Но безусловно, от Франция ще бъдат необходими капиталовлажения в разрушената икономика. И дори при реализирането на най-оптимистичния сценарий, получаването на дивиденти от „новото разпределение на Африка” е дело с твърде отдалечено бъдеще.

За сега Париж го очакват единствено разходи и главоболия от африканските проблеми, пише Гласът на Русия.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Меденият месец на Пипа Мидълтън ще е на острова, принадлежал на Марлон Брандо

| от chronicle.bg, по БТА |

Пипа Мидълтън и съпругът и Джеймс Матюс избраха за сватбеното си пътешествие остров Тетиароа във Френска Полинезия, съобщи в. „Мейл он сънди“.

Двамата ще пристигнат там утре. След като бъдат посрещнати със серенада от полинезийци с цветни гирлянди, те ще се усамотят в самостоятелна вила за седмица.

Остров Тетиароа принадлежеше на Марлон Брандо, който го купува през 1966 г. за 15 000 британски лири. След смъртта му през 2004 г. е превърнат в луксозния екокурорт „Брандо“. Цените на нощувките там започват от 3000 лири.

Курортът се състои от 35 усамотени вили с външна баня, басейн, люлеещи се столове. Охлаждащите системи са с морска вода, а елекричеството – от слънчеви панели.

В курорта от няколко седмици е и бившият американски президент Барак Обама, за да пише мемоарите си.

Младоженците празнуваха до малките часове на деня днес с гостите си в имението на семейство Мидълтън. Както се очакваше, на приема принц Хари доведе приятелката си актрисата Меган Маркъл. Двамата пристигнаха точно навреме, за да видят прелитащия самолет „Спитфайър“ от времето на втората световна война.

Гостите на приема бяха около триста – два пъти повече, отколкото на сватбената церемония. Разходите за сватбения ден са били около 700 000 британски лири.

Тъй като Пипа Мидълтън е сестра на съпругата на принц Уилям – Катрин, двамата присъстваха на сватбата й заедно с децата си принц Джордж и принцеса Шарлот, които бяха шафери. Сред гостите беше и принцеса Юджини, която направи впечатление с елегантната си тъмносиня рокля на Пол Ка.