Президентът в Черна гора: подкрепа за ЕС и НАТО, инвестиции и общ туристически продукт

| от |

България ще продължи да бъде застъпник на Черна гора за бързото й присъединяване към евроатлантическото семейство, заяви президентът Росен Плевнелиев пред черногорския си колега Филип Вуянович, по чиято покана е на двудневно официално посещение в Черна гора. В Цетине българският президент беше посрещнат с официална церемония.

mm_1393341454Росен Плевнелиев заяви след разговора си с черногорски държавен глава, че интеграцията на страната в НАТО ще бъде исторически шанс не само за Черна гора, но и за Западните Балкани и за Югоизточна Европа. Членството в Алианса означава сигурност, а ако тя е гарантирана, и инвестициите, и броят на туристите, се умножават, коментира президентът Плевнелиев. Това е и един от резултатите от 10-годишното членство на България в НАТО, допълни държавният глава.

Двамата държавници изтъкнаха значителния напредък на Черна гора по пътя на европейската интеграция и откроиха страната като добър пример за съседите си от Западните Балкани.

Политическите отношения между двете страни са отлични, значителен обаче е неизползваният потенциал на икономическите връзки, заявиха още Росен Плевнелиев и Филип Вуянович. За 2012 г. двустранният стокообмен възлиза на едва 15 млн. евро, а през 2013 г. е отчетен ръст от около 35 на сто. Според президента Плевнелиев, компании от България и Черна гора могат да работят съвместно в областта на земеделието и производството на храни, инфраструктурата, туризма и други. Засилването на контактите между пристанищата в Бургас и Варна с тези от Адриатическото крайбрежие също ще създаде добри възможности за подобряването на икономическите връзки и за развитието на целия регион.

Двете държави да обмислят възможността за установяване на директни въздушни съобщения между София и Подгорица, апелираха още президентите Плевнелиев и Вуянович. Липсата на пряка въздушна линия между България и Черна гора значително затруднява двустранните икономически контакти. Колкото е по-добра свързаността на Балканите, толкова по-добро бъдеще и просперитет ще има регионът като цяло, заяви президентът Росен Плевнелиев.

В първия ден от официалното си посещение в Черна гора държавният глава проведе разговори с премиера на страната Мило Джуканович и с председателя на Скупщината Ранко Кривокапич.

Покана към българския бизнес да инвестира в Черна гора отправи министър-председателят Мило Джуканович пред българския президент Росен Плевнелиев.

Премиерът Джуканович отбеляза активната работа на страната му в приоритетните области на инфраструктурата, туризма и енергетиката. Черна гора има намерение интензивно да сътрудничи със София и доказателство за това е откритото за първи път посолство на страната в българската столица, подчерта Мило Джуканович. Той призова също така за по-активна работа на Смесената междуправителствена комисия за търговско-икономическо сътрудничество.

mm_1393342021

Възможностите за повече свързаност на региона също бяха във фокуса на разговора между Росен Плевнелиев и Мило Джуканович. Черна гора работи приоритетно за подобряване на пътната инфраструктура по трасетата на Трансевропейските транспортни коридори към Сърбия и към Централна Европа, посочи Джуканович.

Президентът Росен Плевнелиев допълни необходимостта да бъдат насърчавани контактите между гражданите на двете страни, както и в областта на културата. Този процес, според държавния глава, може да бъде засилен със сключването на Спогодба за сътрудничество в тази сфера, която е в процес на договаряне.

Росен Плевнелиев разговаря и с председателя на Скупщината на Черна гора Ранко Кривокапич. Беше обсъдена подкрепата на Черна гора за трансформиране на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа в Постоянен секретариат на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа със седалище в София.

За общи усилия за популяризиране на културно-историческото наследство на България и на Черна гора, както и на целия регион на Балканите, се обявиха президентите Росен Плевнелиев и Филип Вуянович. Държавниците посетиха днес историческия град Котор в Черна гора. Културно-историческото наследство на побратимени градове под егидата на ЮНЕСКО, каквито са Котор и Несебър, може да бъде емблема на историческото богатство на България и на Черна гора и то трябва да бъде показвано. „Потенциалът ни е огромен, просто трябва да го отключим“, коментира президентът Росен Плевнелиев.

„Ще направим всичко възможно за свързването на нашите народи, на културите ни, на туристическите ни атракции, на музеите ни, както и да насърчим контактите между кметовете и да работим за създаването на общ регионален продукт“, каза българският държавен глава. Според президента, много възможности в тази посока разкриват и механизмите на европейската солидарност.

Двамата държавни глави отбелязаха и 10-годишнината от трагедията при река Лим, в която загинаха 12 български деца. „Добре е никога да не забравяме какво отношение срещнахме тук, в Черна гора, подадената ръка и приятелството, което виждаме в най-трудните моменти. Това ме прави оптимист за нашия регион. Иска ми се да приключим с историята на едни Балкани, където всеки е срещу всеки. Нека не забравяме трагедията, да разказваме историята на оживелите и на спасителите”, каза президентът Росен Плевнелиев пред български и черногорски журналисти в Котор.

По-късно пред президентите Росен Плевнелиев и Филип Вуянович представители на бизнеса от Черна гора подчертаха, че регионът на Балканите е единен пазар и като такъв трябва да бъде представян пред потенциалните инвеститори. Участие в срещата взеха представители на Стопанската търговска камара на Черна гора, в която членуват 18 хиляди фирми предимно от сектора на услугите, на Съюза на туристическите организации в страната и други. Черногорските предприемачи откроиха като сектор с много висок потенциал за български инвеститори производството на храни. Беше откроено и доброто сътрудничество на черногорските съсловни организации на бизнеса с търговските палати от другите страни в региона, което разкрива допълнителни възможности за общи действия за насърчаване на чуждестранната, но и на взаимната инвестиционната активност на партньори от балканите страни.

 
 

Как да се справим с разочарованието

| от Силвия Кръстева |

Не би ли било чудесно, ако всичко, което се опитвахме да направим, завършваше точно така, както сме го планирали?

За съжаление не всеки път става така и всички ние сме изпитвали чувството на разочарованието. То е безпомощно чувство, че обстоятелствата ви контролират, вместо обратното. То се появява, когато осъзнаем, че вече не сме господари на съдбата си. И макар това никак да не ни харесва, разочарованието е факт. Може би един от най-важните житейски изпити е как се справяме с него. Как се отнасяме към хората, които преживяват разочарование, това е може би още по-трудна задача.

Ако никога нищо не правехме, сигурно нямаше да знаем какво означава разочарованието. Понякога бракът също може да се превърне в такова преживяване. Всъщност някои хора предпочитат да не се обвързват, само и само да не изпитат дрязгите, неизбежни за съвместния живот. Други, които се обвързват установяват, че не могат да понасят разочарованията и затова се разделят. Въпреки това съвместното съжителство може да бъде щастливо и успешно, ако партньорите се научат да се справят с разочарованията си. Може би тук е мястото да направим една уместна забележка: “ Всеки ден трябва да правите нещо, с което другите хора да се почувстват щастливи, дори ако това означава да ги оставите на мира!“

Симптомите на разочарованието лесно могат да бъдат забелязани, когато ги проявява някой друг, но е по-трудно да ги различите в собствения си живот. Често действа разочароващо да наблюдавате нечие друго разочарование. Разочароваме се, защото, друг е разочарован, и това може да се превърне в омагьосан кръг. Предлагам ви списък от симптоми, който ще ви помогне по-лесно да преценявате нивото на разочарованието в живота си и да сте по-толерантни към хората, също разочаровани от нещо.

1. Безпокойството – то се появява, когато нервите ви са „опънати“ и когато се чувствате загрижени за дадена ситуация.

2. Бунтовно отношение – то може да причини разочарование, както и да бъде точен симптом. За да избегнем откритата конфронтация и източника на нашето разочарование, понякога си го „изкарваме“ на хората около нас.

3. Огорчението и възмущението – често пъти са резултат също от разочарование.

4. Отдръпването – е друг симптом. Често пъти, когато разочарованията в живота ни се струват прекалено големи и вече не желаем да се справяме с проблемите си, ние просто се „отдръпваме“. За съжаление подобни действия могат само да увеличат разочарованието ни, като ни отделят от хората, които биха могли да ни помогнат за разрешаването на проблемите ни.

5. Загуба на вяра – явно е, че това става точно когато хората имат най-голяма нужда от вяра и общуване с други хора запазили своята надежда. Трябва да сме наясно с подобно поведение и да се стремим да облекчим разочарованието им преди да изпитат горчивина или да се разбунтуват. Трябва да следим дали този симптом не се проявява и в нашия живот.

Ако сте сред малкото щастливци, които рядко изпитват разочарование, но искат то да им се случва по-често, ето това са начините – гарантирано ще имате много разочарования в живота си:

– Дразнете се за дреболии. Не само им позволявайте да ангажират вниманието ви, но и съзнателно търсете основния дразнител в тях!

– Направете безсмислено ежедневието си. Не поставяйте първите неща на първо място.

– Станете перфекционист. Винаги обвинявайте себе си и другите, когато даден проект не се реализира идеално!

– Винаги бъдете прави. Не позволявайте да ви казват, че грешите!

– Станете подозрителни. Не се доверявайте на никого. Независимо какво правят другите за вас, винаги ги упреквайте в лоши намерения!

– Сравнявайте се с другите в неблагоприятна за вас светлина. Това ще ви гарантира стопроцентово страдание и разочарование!

– Трудно понасяйте всичко, което ви се случва и което не харесвате!

– Никога и на нищо не се посвещавайте ентусиазирано и от сърце!

Животът ни предлага много възможности да се разочароваме. Мечтите се унищожават от огорчения. Плановете се разрушават с приливната вълна на ежедневните проблеми. В крайна сметка за повечето хора неуспехите и огорченията са станали стандарт на живот. Когато това се случи, не трябва да изгубваме от погледа си правилната перспектива за разочароващите преживявания в живота. Когато сте обременени от житейски проблеми, когато разочарованието ви се струва най-близкият приятел или когато ваш близък е разочарован и лесно избухва, погледнете нагоре! Не търсете спасение в самосъжалението! Не си позволявайте да подхранвате огорчение. Не гледайте към разочароващите обстоятелства. Погледнете над проблемите си и ще видите надежда!

Оригиналната статия е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора. Заглавието е на Chronicle.bg

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.