Президент и икономика

| от |

Paul Morse

На снимката са: Джими Картър /1977-1981/, Бил Клинтън /1993-2001/, Джордж Буш /1989-1993/, Джордж Буш младши /2001-2009/ и Барак Обама /от 2009 /.

Професор Алън Блиндър и професор Марк Уотсън. Училище „Удроу Уилсън“ и Факултет по икономика към Принстънския университет.

Партийната принадлежност на американските президенти има значение за темповете на растеж на БВП. За периода след Втората световна война /1939-1945/ при президентите демократи икономиката е растяла средно с 2% по-бързо, отколкото при президентите републиканци.

Американските икономисти отдавна са установили, че резултатите от президентските избори могат да бъдат предсказани, основавайки се на темповете на икономическия растеж. Ако БВП демонстрира уверен растеж, то победата ще спечели кандидатът, който е на власт. Ако икономическият растеж е колеблив, тогава в президентското кресло ще седне представителят на опозицията.

За да проверят тази закономерност, икономистите решиха да разберат кой по-добре е управлявал американската икономика – президентите републиканци или президентите демократи.

Демократите разбират от БВП

Икономистите сравниха развитието на икономиката при последните 16 американски президенти /започвайки от втория мандат на Хари Труман и завършвайки с първия мандат на Барак Обама/ и установили, че демократите са по-изгодни за растежа на американския БВП.

Разликите в икономическия растеж при държавните глави членове на Демократическата партия и при техните колеги от Републиканската е средно 1,8%. Ако при демократите икономиката средно е растяла с 4,5%, то при републиканците – само 2,5%.

Нито един от президентите републиканци не е успял да повтори рекорда на демократа Хари Труман, когато БВП е нараснал с 6,5%. Най-успешният стопанин на Белия дом републиканец е Роналд Рейгън: по време на неговия втори мандат икономиката е нараснала с почти 4%. Най-неуспешен – Джордж Буш младши. Неговият втори срок беше белязан от икономически провал – растежът на БВП едва достигаше 0,5%.

Най-лошият за икономиката президент демократ се оказа Барак Обама. По време на неговия първи мандат икономиката е нараснала само с 2%. Впрочем на фона на резултатите на Буш младши, този ръст е направо гигантски.

В какво се крие успеха на демократите

Връзката между партийната принадлежност на президента и развитието на икономиката е удивителна, имайки предвид колко малка е отговорността, според Конституцията, на президента за развитието на икономиката. Но защо се наблюдава подобна закономерност? Първият заподозрян – виновна е монетарната и кредитна политика. Това няма отношение към въпроса.

В действителност демократите са успели да съдействат за икономическия растеж по три причини:

Важна променлива, оказваща влияние върху американския БВП през последните 70 години, е била цената на петрола. По някаква случайност се оказва, че по време на всички ценови шокове на власт са били президенти републиканци. Суецката криза 1956-57, петролното ембарго на ОПЕК 1973-74, Ирано-иракската война /1980-1988/, нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 – над решаването на проблемите, възникнали от всички тези драматични скокове на цената на „черното злато“, са си блъскали главите президентите републиканци.

Единственото изключение е бил демократът Джими Картър. На него не му е провървяло заради избухването на Иранската революция 1978-1980.

Друга причина за превъзходството на демократите са измененията в съвкупната производителност на факторите за производство, на по-разбираем език, внедряването на иновации в индустрията и сектора на услугите. Така например, растежът на продажбите благодарение на прехода към мегамолове през 90-те години се превръща в главния локомотив за икономически растеж по време на президента демократ Бил Клинтън.

И накрая, третата причина е потребителското доверие. По тази причина, потребителите по-оптимистично оценяват своето положение и ситуацията в икономиката, когато президентите са били демократи.

Впрочем, тези причини могат да обяснят само половината от разликата в растежа. За момента не е ясно дали другата половината е резултат от невероятния късмет на демократите или тяхната политика все пак е оказвала косвено влияние върху икономиката.

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.