Преговорите в Киев – обречени?
Ще бъде ли успешна кръглата маса в Украйна? Предпоставките за това не са добри. Същевременно ЕС започва да губи търпение: много от дипломатите му смятат, че Киев не е в състояние да се справи със ситуацията, пише Дойче веле.
В ролята на водещ на преговорите, организирани под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), влиза бившият германски дипломат Волфганг Ишингер. За много кратко време той ще трябва да накара дълбоко разединените страни в конфликта да започнат да разговарят помежду си. До изборите след десетина дни трябва да са налице първите резултати. ЕС, САЩ и дори Русия с известни условности подкрепят този последен опит за успокояване на крайно заплетената ситуация.
Основното предизвикателство
Проблемът е, че двамата главни участници в конфликта – украинското правителство и проруските сепаратисти – не искат да седнат на една маса за преговори. Украинският премиер Арсений Яценюк е склонен да разговаря само с групи, които преследват целите си с легални средства. А това изключва самозваните източноукраински лидери, станали известни с нелегалното окупиране на сгради, провеждането на незаконни референдуми и прокламации на независимост. Сепаратистите пък, които са направлявани или най-малкото повлияни от Москва, не признават за легитимен украинския премиер. Те го наричат „марионетка на Запада“. Освен това те не желаят да обсъждат възможността за „национално единство“ с представителите на една държава, от която всъщност искат да се отцепят.
Председателят на ОССЕ Дидие Буркхалтер се усмихва насила, щом го попитат за тези противоречия. Неутралният швейцарец знае добре, че някакси двете страни трябва да се разберат. Защото друга алтернатива няма. Освен, разбира се, задълбочаването на конфликта.
ДПА вече информира, че украинското правителство няма да кани сепаратистите от Източна Украйна за участие в днешните преговори. Ако Волфганг Ишингер не успее да промени нещо в това отношение, то ще му се наложи да пътува между тях, да разнася послания и предложения, докато не се очертае някакво решение. Ишингер натрупа доста опит като посредник в мирните преговори за Босна и Херцеговина в Дейтън през 1995, както и 12 години по-късно по време на преговорите за Косово. Мисията му през 2007 обаче завърши без успех, въпреки участието на ЕС, САЩ и Русия. Дано това не е някаква лоша поличба.
Дневният ред на преговорите в Киев под егидата на ОССЕ включва също и поемането на ангажимента за разоръжаване на всички милиции от двете страни, което вече беше договорено малко преди Великден в Женева. Ако на насилието не бъде сложен край, преговорите на кръглата маса не биха продължили дълго. Напълно неясно е обаче кой ще осъществи въпросното разоръжаване. Русия, разбира се, би могла сериозно да ускори процеса, ако незабавно и недвусмислено прекрати подкрепата си за сепаратистите. Едва ли обаче ще го направи, защото тя има нужда от тях. Чрез сепаратистите Москва по заобиколни пътища си осигурява правото на глас за политическата съдба на Украйна. Затова Западът трябва стъпка по стъпка да засилва натиска си срещу Русия и по никакъв начин да не се оставя да бъде разединен.
ЕС вече губи търпение
Кръглата маса би отбелязала успех, дори и само ако успее да успокои обстановката до степен, позволяваща провеждането на президентските избори в Украйна, които да приключат с правдоподобни резултати. В Брюксел украинският премиер Яценюк доста упорито подчертаваше, че вече от два месеца насам водел диалог за национално единение. Резултатът от това обаче е нулев. Затова той трябва да приеме предложената му помощ от ОССЕ.
ЕС постепенно започва да губи търпение. Мнозина европейски дипломати определят украинското правителство като недостатъчно гъвкаво и твърде затормозено. Но какво друго можем да очакваме от едно правителство, което е притиснато с гръб до стената?
