Преговори, а не войски на НАТО в Източна Европа
В навечерието на срещата на Североатлантическата организация бившият генерал от НАТО Харалд Куят обвини Алианса в груби грешки в подхода към Русия и Украйна. Когато имаш инструмент – използвай го, казва Куят, припомня Дойче веле.
„Русия ни смята за противник“ – каза Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в навечерието на срещата на върха между държавите от организацията. Той официално обяви, че НАТО ще засили присъствието си в няколко източноевропейски страни и ще създаде нова част за бързо реагиране. Харалд Куят, който беше най-високопоставеният военен в Германия, а от 2002 до 2005 председателстваше Военния съвет на НАТО, критикува сегашното позициониране на организацията спрямо Русия. С него разговаря Бернд Ригерт.
Дойче веле: От НАТО твърдят, че Алиансът няма да играе военна роля в украинския конфликт. Но в състояние ли е НАТО да защити източните си съюзници, ако Русия ги застраши?
Харалд Куят: Времето за реагиране е проблем. След промените от последните години НАТО ще има нужда от значително време, за да изгради здрава отбранителна линия в Полша и балтийските страни. Русия би била в по-изгодна позиция поради географското си положение. Тъкмо поради това тези държави настояват за постоянно присъствие на натовски войски на тяхна територия, за да бъде съкратено времето за реакция. Някои страни-членки на НАТО обаче са против. Сега явно се планира създаването на корпус за бързо реагиране, който да реагира по-бързо и в кратки срокове поне да демонстрира присъствие в тези страни. Естествено, това ще бъде сериозен възпиращ фактор, който ще укрепи сигурността на тези страни.
ДВ: А може ли изобщо сигурността на тези страни да се гарантира без постоянно стациониране на военни части – само с доставка на оръжие и екипировка?
ДВ: Доставката на техника изисква доста време. А разполагането на военни части може да се осъществи сравнително бързо. Въпросният корпус за бързо реагиране на НАТО трябва именно да е в състояние да реагира за много кратко време. Друго предимство се състои в това, че тези части ще бъдат многонационални, тоест в операцицията ще участва целият Алианс.
ДВ: Отношенията между НАТО и Русия се базират на Основополагащия акт от 1997 година. Той забранява постоянното стациониране на големи натовски части в източните страни-членки на Алианса. Не е ли време този акт да бъде преработен или прекратен?
ХК: Постоянното стациониране на големи войскови части е едностранна декларация на НАТО. В Основополагащия акт се казва, че НАТО не възнамерява да разполага големи подразделения. Повтарям: това е едностранна декларация! Тя винаги може да бъде оттеглена. Но НАТО ще направи голяма грешка, ако го стори. Защото стратегическото партньорство между НАТО и Русия е много по-важно от ползата, която ще донесе евентуалното трайно разполагане на военни чести в Балтика. То ще доведе до ескалация и влошаване на отношенията. Всъщност в момента имаме нужда от задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и Русия, от готовност заедно да решаваме кризи и конфликти. За целта разполагаме с един уникален инструментариум, разработен след края на Студената война. Би било жалко, ако го захвърлим.
ДВ: Но с действията си в Крим и сега в Източна Украйна Русия разклати това стратегическо сътрудничество. Генералният секретар на НАТО и главнокомандващият войските на НАТО казват, че Русия вече не е партньор, а заплаха и противник. Споделяте ли тази оценка?
ХК: Изобщо не споделям тази оценка. Подобни изказвания не допринасят за деескалация на напрежението, тъкмо напротив. В момента имаме работа с една (поне засега) регионално ограничена криза. Русия има свои интереси, страните-членки на НАТО също имат собствени интереси. НАТО като организация няма никакви интереси. Според Основополагащия акт в такава ситуация партньорите трябва да седнат на масата за преговори и с най-добра воля да потърсят решение на конфликта. Досега обача НАТО не го прави. Не го стори и през 2008 година, когато пламна конфликтът между Русия и Грузия. Формално НАТО не прекъсна сътрудничеството, но замрази практическите програми, или ги остави на заден план. И това беше грешка! След като си създал инструмент за овладяване не кризи, е грехота да не го използваш, когато му е времето. Изпитвам сериозни опасения, че се свличаме към изостряне на кризата. Защото и двете страни правят изявления, които нажежават обстановката. А това не е в наш интерес. Да, с действията си в Украйна Русия се оказа в задънена улица. Но Западът също. Защото санкциите няма да доведат до нищо. Сега имаме последна възможност да стигнем до съвместно решение. Обаче за целта трябва да седнем заедно на една маса.
ДВ: Не е ли уместно по време на срещата на върха на НАТО или след нея да бъде проведено заседание на Съвета НАТО-Русия? Скоро ще бъде съставена комисия НАТО-Украйна, но няма да има Съвет НАТО-Русия…
ХК: Действително, това е грешка. Но в такива кратки срокове няма как да стане. Съветът НАТО-Русия трябваше да бъде подготвен много по-рано. Първо трябваше да разговарят външните министри, а накрая и държавните и правителствени ръководители. Жалко, че НАТО се провали по този фрапиращ начин.
