Предупреждавам: “Губим Русия!“

| от |

Спрете санкциите! Русия трябва пак да стане уважаван партньор на Запада, а руските граждани да почувстват, че са добре дошли в Европа. Този призив отправя Мартин Хофман от Германо-руския форум в статия за „Тагесшпигел“, пише Дойче веле.

„Това е алармен звънец. Той би трябвало да пробуди онези политици, които сляпо се доверяват на превъзходството на Запада. Както и онези, които са убедени, че Западът най-после трябва да тропне по масата и да затегне санкциите дпълнително. Това е и предупреждение към онези умерени източни политици, които, малко наивно са убедени, че не е възможно да има нова война, защото в крайна сметка разумът ще надделее.

Предупреждението отправя човек, който не е нито с „леви“, нито с „десни“ разбирания, и който не претендира да разбира или да обяснява поведението на Русия и на президента Владимир Путин, пише авторът на статията Мартин Хофман и пояснява: В годините на Студената война, аз, западногерманецът, следвах славистика и от 25 години работя с руското гражданско общество. Тоест с хора, които в името на общия интерес се ангажират в културата, екологията, науката, политиката и икономиката.

Тъкмо либералните елити са разочаровани от европейското поведение

При това ще загубим не само ръководния елит около президента Путин, а цял народ – един велик, европейски мислещ народ. Народ, който много цени Европа като цяло и особено Германия, и то независимо от преживянато през двете световни войни и Студената война. Това е народ, който участва в освобождаването на Германия от фашизма, и който даде голям принос за това германците днес отново да живеят единни и свободни. Този народ днес се отвръща от нас. Същият народ, който винаги се е надявал да бъде приет от Запада, да бъде ценен и уважаван наш партньор.

И нека никой след това да не казва, че не е знаел какво става. Днес ситуацията е по-различна, но в никой случай не е по-добра от тази по времето на Студената война. През 80-те години никога не съм усещал подобна емоционална уязвимост и толкова силно дезилюзиониране. По-голямата част от руснаците днес се чувстват нечути и неразбрани. Те са разочаровани от Запада и не желаят да бъдат вечните губещи.

Някой може да възрази, че Путин не е народът, и че конфликтът в крайна сметка беше започнат именно от Русия, а руснаците станаха жертва на една безпрецедентна пропагандна кампания. За нас, на Запад, несъмнено е твърде странен и неприемлив техният силно емоционален и патриотарски маниер на информиране на обществеността. Но нека не се заблуждаваме: ние губим тъкмо онези, които винаги са обръщали погледа си към Запада – най-вече либералните елити се чувстват разочаровани и засегнати от онзи образ на Русия, който налагат западноевропейските медии и публични дискусии.

Пропускаме това, че стратегията на Запада, доколкото изобщо има такава, максимално улеснява задачата на руската пропаганда. Имам предвид санкциите, които руснаците възприемат като наказание и заплаха; отказът на Запада да води диалог с Русия като равен с равен; нашата надменност да твърдим, че притежаваме по-извисени духовни ценности от техните; а също и проявите на двойни стандарти. Тази политика работи за създаването на невиждан досега здрав съюз между руския народ и властта и подготвя почвата за всички, които искат да използват този съюз за някакви собствени цели.

Ние трябва да направим първата крачка!

Който познава този народ, знае добре, че за руснаците залогът е много по-голям от благосъстояние, геополитика, газ или петрол. Почти няма руснак без свои близки или приятели в Украйна, които изведнъж се оказаха безкрайно отдалечени.

И почти няма руснак, който да не е загубил близък човек във войната срещу нацистка Германия. Тези травми са дълбоко вкоренени у руснаците, предизвикват у тях силни емоции и разпалват страхове, чиято сила никой на Запад не подозира. Така германците изведнъж отново се превръщат в нацисти, а приятелите – във врагове.

Не трябва ли тъкмо ние, германците, които толкова пъти сме били облагодетелствани от историята и от Русия, сега да проявим кураж и да направим първата стъпка? Да спрем да отправяме упреци, да обвиняваме и да прокарваме нови „червени линии“, за да изпълним собствените си прогнози. Време е за действия и то бързи!

Призовавам всички отговорни политици на Запада да се намесят! Руснаците реагират много по-силно, отколкото си мислим, на символи, жестове на уважение и помирение. Нека заложим на политиката на засиления диалог на всички нива – в политиката, икономиката и обществото. Днес повече от всякога имаме нуждата от диалог. Икономическите санкции трябва да паднат. Руските граждани трябва да почувстват, че са желани в Европа. Нека не проиграваме този капитал на мира и справедливостта през 21 век.“

Авторът на статията, публикувана в берлинския „Тагесшпигел“, е изпълнителен директор на Германо-руския форум и член на ръководството на инициативата „Петербургски диалог“.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Къде ще е последното турне на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската аренби прима Адел потвърди, че окончателно ще загърби турнетата в своята кариера и лондонските спектакли ще бъдат последните й концерти на живо, съобщават Асошиейтед прес и Контактмюзик.

29-годишната певица гастролира из целия свят през последните 15 месеца в рамките на световното й турне, свързано с промоцията на най-новия й, трети студиен албум „25“. Последният етап от него предвижда гастроли в Лондон, като финалният и концерт ще се проведе на стадион „Уембли“ на 2 юли.

В потвърждение на това, че Адел трайно възнамерява да загърби турнетата, е последното й съобщение в Инстаграм. В него изпълнителката казва, че след изморителните концертни обиколки смята в бъдеще да си стои вкъщи, тъй като си падала домошарка и се радвала на малките неща. „Турнетата са изморително нещо и не ми пасват особено много!“

По време на световната си обиколка Адел пя пред над1,5 милиона свои почитатели из цял свят. Тя изнесе 119 спектакъла и с последните 4 лондонски концерта, бройката им ще нарасне на 123.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.