“Предателите“ на Русия

| от |

Наричат ги „предателите“ – става дума за всички онези инакомислещи руснаци, които се осмеляват да критикуват агресивната политика на Кремъл спрямо Украйна, предава Дойче веле. Какво ще се случи сега с тези хора?

0,,15964246_303,00

Андрей Макаревич, певец от руската рокгрупа „Машина Времени“, е автор на песен за елитните части на руската полиция – т.нар. „омоновци“. В нея се казва, че мъжете, които работят за тези части, носят черни маски, за да прикрият срама си от онова, което вършат. Песента бе възприета от мнозина като реакция на събитията около Украйна. Самият Макаревич на няколко пъти публично разкритикува анексията на Крим. А след като в началото на март взе участие в Московския мирен марш срещу намесата на Русия в Украйна, срещу него започна истинска кампания. Появи се например една петиция, написана уж от някаква гражданка на Санкт Петербург, в която се отправя призив Макаревич да бъде лишен от всички връчени му държавни отличия, тъй като – както се казва в петицията: „призовавал към убийството на хора в Украйна и Русия“. Всички патриоти трябвало да подпишат тази петиция, се казва още в документа, а руските медии съобщиха, че кампанията вече била подкрепена от няколко депутати от държавната Дума.

Имената на „предателите“

Ирина Прохорова, лидер на малката опозиционна партия „Гражданска платформа“, също си има доста неприятности тези дни. Заедно с Макаревич тя беше сред водачите на мирния протест в Москва. В един интернет-сайт Прохорова, Макаревич и още 20 известни публицисти, политици и хора на изкуството фигурират под графата „Предатели“. Там се казва, че всички граждани на Русия, които се съмняват в неофашисткия характер на новата власт в Киев, са предатели.

Ирина Прохорова смята, че сайтът се поддържа от ултранационалисти: „Подобни крайно агресивни групировки има във всяка страна. Тъжното е, че такъв сайт не се блокира. При това в Русия има много суров закон срещу екстремизма. Сайтът обаче продължава да си съществува, а някакви побъркани вписват там имената на всевъзможни хора“.

Предупрежденията на Путин

Но далеч не само „побъркани“ насъскват срещу тъй наречените предатели. В „победната“ си реч, посветена на Крим, президентът Путин лично предупреди, че имало опасност от евентуални „вътрешни врагове“, които били направлявани от чужбина. Опозиционерката Прохорова е истински изплашена от подобни изявления. Те силно ѝ напомнят за старите времена:

„Мнозина изтълкуваха думите на Путин като един вид позволение да извършват погроми. Подобна реторика познаваме от времето на Сталин. Тя си остана широко разпространена чак до края на съветската власт. И както по онова време, редица реакционери интерпретираха сега речта на Путин като удобен повод да докажат лоялността си към властта“, казва Прохорова.

Така например депутати от Думата вече призоваха да бъде отнет депутатският имунитет на всички, които не са гласували за присъединяването на Крим към Русия. А Путин отиде още по-далеч – на среща с представители на тайните служби той заяви следното: „Трябва да се прави разлика между цивилизованата опозиционна дейност и обслужването на чуждестранни интереси. Няма да допуснем неправителствени организации да бъдат използвани за деструктивни цели“.

„Не бива да изпадаме в паника“

Мнозина опозиционери тълкуват това изказване като директна заплаха. Те се опасяват, че сега работата им ще стане още по-трудна и опасна. Държавната Дума и без друго вече работи по закон, който има за цел да ограничи правото на демонстрации. В него се предвиждат до пет години затвор за онези, които многократно са участвали в неразрешени от властите протестни демонстрации.

„Ситуацията е драматична. Виждаме, че независим печат вече няма и че много закони ограничават драстично гражданските права. Въпреки всичко това не бива да изпадаме в паника. Защото пътят към демокрацията е дълъг. И всички, които споделят демократичните възгледи, сега трябва да сплотят усилията си“, казва Ирина Прохорова.

 

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

Най-екстремният мощен Jaguar е тук (видео)

| от chronicle.bg |

Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover обяви най-мощния, пъргав и екстремен Jaguar създаван до сега: новия XE SV Project 8.

Прототипната версия на спортния седан Jaguar XE с 600 к.с., украсена с ексклузивен камуфлаж, създаден от SVO Design, и предлагаща динамика на суперавтомобил, премина дебютния си тест на предизвикателната писта Nürburgring Nordschleife. Можете да видите прототипа Project 8 в действие тук:

С най-тунингованата версия на 5-литровия двигател V8 с компресор суперчарджър на Jaguar Land Rover Project 8 ще стане вторият колекционерски автомобил от SVO след успешното лансиране на Jaguar F-TYPE Project 7 през 2014 г. Не повече от 300 автомобила, всички ръчно сглобени в Техническия център на SVO в Ковънтри, ще бъдат създадени за продажба в световен мащаб.
Пълни спецификации за Jaguar XE SV Project 8 ще бъдат публикувани на www.jaguar.bg на в края на юни, малко преди световния му динамичен дебют на Фестивала на скоростта в Гудууд, Западен Съсекс, във Великобритания.

 
 

Миранда Кер и Еван Шпигел се ожениха през уикенда

| от chronicle.bg |

Основателят на Snapchat Еван Шпигел и моделът Миранда Кер сключиха брак през уикенда. Те се ожениха в Калифорния на церемония, до която не бяха допускани медии.

Гостите са проверявани внимателно от ограната на входа, а видео има само от лимузините на входа на мястото, където се е случило събитието.

Шпигел и Кер се преместиха заедно в общия си дом в Брентуд, Калифорния през май 2016 година. Имотът е на цена 12 милиона долара и беше собственост на Харисън Форд в продължение на 30 години, преди през 2012 година да го продаде. Къщата има басейн, фитнес, къща за гости и много пространство, подходящо за тайна сватба.

Кер обикновено е активна в Instagram, но не е публикувала нищо от 19 май.

 
 

#Bookclub: Как се пише сценарий?

| от Мартин Касабов |

Човек и добре да живее… решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си „Киносценарият” (изд. Колибри, 2017): „Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате“. С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?

Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен. Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица? Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.

В книгата си „Киносценарият“ известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава. Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем. „Гражданинът Кейн“, „Американски прелести“, „Шофьор на такси“ и „Ани Хол“ са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията. Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.

Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.

Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви. Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма „Адаптация“ на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането. С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.

„Киносценарият“ е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове. Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции. В стихията от заглавия най-често се появяват „Властелинът на пръстените“, „Ръшмор“, „Шофьор на такси“ и „Чайнатаун“ (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга). Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий. Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.

Любопитен е примерът с Ф. Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, бил парализиран като автор на сценарии.

За него големият режисьор Били Уайлдър казва: „Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях“. Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.

„Киносценарият” е като буквар и граматика в едно. Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.

Спонсорирано съдържание