Праводач

| от |

В училищата почти липсва гражданско образование. Учениците не знаят правата си и не разбират защо трябва да изпълняват задълженията си. Но от същите тези училища излиза и смела група, готова да вложи усилия, за да промени това.

 Един материал на Юлия Кошаревска.

С Камелия и Ясен прекарахме гимназиалните си години в 73. СОУ „Владислав Граматик.” Малко след като ни приеха през 2008 г., бозавият цвят на училището, изведнъж се превърна в розов. И така през 2012 г. ние не просто бяхме абитуриенти от 73то, притежатели на Deutsches Sprachdiplom и Красный Диплом, а и възпитаници на Розовото. Ками и Ясен, заедно с една доста голяма група съученици, веднага бяха приети да учат право в СУ.

qsen_christinaПрез септември 2013 пък и двамата се включиха в екип Право по време на конференцията „Идеите, това сме ние 2,” организирана от Обединени Идеи за България, за да потърсят решение на някои от най-наболелите проблеми в страната. Тази цел обедини 150 студенти от български и чужди университети, които прекараха четири денонощия в дискусии на идеи за бъдещи проекти в 10 области. Екип Право бързо се обедини около нуждата от гражданско образование в гимназиите, а „Идеите, това сме ние” за пореден път се доказа като място, на което идеите стават планове, а плановете се изпълняват по график.

За това само месец по-късно екипът, съставен от студенти по право в България, Великобритания и Германия, прекрачи прага на 73то, за да заеме учителската скамейка. Ключовата първа серия от презентации в десети, единайсти и дванайсти клас мина повече от успешно. Предполагам, че за Ками и Ясен денят е бил дори още по-вълнуващ, от колкото за останалите бъдещи юристи, защото те всъщност трябваше да заемат мястото на своите учители и да преподават пред ученици, с които са се разминавали по коридорите само преди година.

prawodach

Но далеч не си мислете, че уроците им са просто нещо, което да сложат в CV-то, както тук в Бристол рекламират всяка извънкласна дейност. Те са добре подготвени, целенасочени и стремящи да дадат реални съвети. Всички членове на екипа са положителни, активни млади хора. Имат и стратегия: „важните неща, за които говорим да бъдат представени ясно, кратко, интересно и  така че да провокират мислене.”

А Ками и Ясен се чувстват комфортно в новите си роли: „Това е нещо, което винаги съм искал да направя – още от училище, когато често в главата ми се въртяха мисли от сорта на – „Абе, това защо е толкова скучно? Не може ли да е иначе?” и „Е т’ва и аз по-добре ще го обясня!”, казва Ясен.

kabineta_po_ist

В училище всички ви повтарят, че щом завършите, то много ще ви липсва. Е, аз далеч не се будя с мисълта за него, но когато видях снимките от първите презентации, много ми се прииска да се върна, за да си припомня атмосферата на Розовото и часовете по български, история или етика, които едва сега забелязвам колко много са ми повлияли. С тайна надежда да ми кажат, че всичко е станало ужасно и, че нищо не губя, попитах бъдещите юристи какво се е променило, а отговорите и на двамата бяха смайващо еднакви:

Ками каза, че „обстановката поне за мен си е същата, когато съм там и е почти като вкъщи. Дори ми е мъчно, че вече не съм ученичка.”

Независимо от нея Ясен сподели, че „Съдейки по носталгията, която ме обзема, когато стъпя в сградата – явно духът на училището си е все същият.”

73то не е избрано случайно за инициативата, нито заради „връзките” (предоставени му единствено от общо тримата бивши възпитаници, които в момента са част от екипа; третият – Светослав е в Берлин). Просто по време на работилниците в рамките на конференцията стана ясно, че няма особен смисъл да се опитваш да променяш каквото и да е, ако хората, на които искаш да помогнеш, не са подготвени. А именно заради пресните положителни спомени от Розовото, всички бързо повярваха, че и учениците, и ръководството там са готови да посрещнат подобен проект.

duska

Така и стана – всички учители, начело с Недялко Петков, Тодор Зарков (история) и Здравко Бешенджиев (философски цикъл), оказват съдействие. Слуховете гласят, че имало и учители, които искали да присъстват на уроците.

„Да застанеш от другата страна е доста интересно. Аз се стараех да не съм като учителка, защото всъщност не съм, а и за да е по-отворен класът към темата, да се получи разговор. Не знаех колко бързо минава един учебен час, когато си от другата страна, а и да си призная честно е доста уморително,” каза Ками.

А как ли ги приемат самите ученици?

„Винаги има по-активни и такива, раздаващи го непукисти. Нашата цел е да стигнем и до най-големия „бунтар” и и той като такъв да се научи  на правата си и на това как да ги упражнява и защитава,” коментира Ясен.

Какво предстои сега?

Във всеки клас ще има по още четири урока. Сайтът http://pravodach.wordpress.com скоро ще бъде напълно готов, а там ще са достъпни всички учебни материали. Междувременно може да следите развитието на проекта във Facebook: https://www.facebook.com/pravodach 

Целите са ясни: повишаване на правната култура на българските ученици, а защо не и на техните родители. Освен това „има ученици, които са адски скептични към българската правна система и се надявам в края на пилотната фаза да имат едно друго мнение по въпроса,” както каза Ками.

 chast_ot_ekipa

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.