Позиция на директора на Радио София д-р Митко Димитров

| от |

Уважаеми колеги и слушатели,

Не мога да остана безучастен към откровените нагли лъжи на доскорошните служители на БНР Емил Янев и Кин Стоянов. Същите заемаха отговорни длъжности в Pадио София – старши редактори.

Правилниците за работа в институцията БНР важат за всички служители с еднаква сила. В обществената медия се получават заплати, а срещу това служителите изпълняват определени задължения, описани в длъжностните им характеристики.

Като ръководител на Радио София предложих нова програмна схема, така както са правили всички директори на програми, която беше одобрена от Програмния съвет и приета от Управителния съвет. Петте предавания, реализирани от Емил и Кин, отпаднаха. От ръководството на радиото многократно ги молихме и им предлагахме да реализират други предавания. Едно от предложенията беше те да бъдат автори на най-важната рубрика, свързана с 80-годишнината на БНР – представяне на всички легендарни моменти от историята на медията. Те се провалиха. Емил Янев и Кин Стоянов постоянно демонстрираха високомерие, недоволство и нежелание да работят. Няма човек в БНР или в друга медия, който да води 5 предавания и да монополизира и обсебва по този начин дадена програма.

Недопустимо е служители на радиото да употребяват ефира и за лични цели. Съжалявам, но трябва да призная вината си, че не наказах Емил Янев и Кин Стоянов при откриването на сериозно финансово нарушение, реализирано с техните подписи и на тогавашния главен продуцент на програмата Весела Маева, която е и съпруга на тогавашния генерален директор на БНР Валерий Тодоров. Наистина съжалявам, но го направих, за да не бъдат уволнени. Ясно и категорично заявявам, че не бих взел пример от бившия генерален директор Валерий Тодоров, който беше назначил съпругата си за главен продуцент на медията. За щастие моята ценностна система е различна.

Не мога да се съглася и с факта, гости на предаванията, които водеха Емил Янев и Кин Стоянов, да получават парични възнаграждения за това, че участват в ефира.

След алармиране от водещи на сутрешния блок, че не получават никакво съдействие от Емил Янев и Кин Стоянов за реализирането на предаванията и че те не съдействат на водещия по време на ефира, така както е редно, поисках писмени обяснения за неспазване на трудовата дисциплина и неявяване на работа. Разпечатката показа, че те ежедневно не се явяват на работните си места. Присъствието им в радиото се свежда до няколко часа престой, но незнайно къде. Напомням, че в Кодекса на труда е записано, че при три закъснения с повече от един час, работодателят може да наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“. Извинявам се, че и тук не изпълних задължението си да предложа на работодателя да бъдат уволнени.

Трябва да е ясно на аудиторията, че никой, по никакъв повод, не е ограничил свободата на словото на колегите, работещи в БНР. Разбирам и защо бившият генерален директор В. Тодоров и неговите приближени, които вече са в пенсия, защитават отминалото статукво. Крайно време е да се събудят и да осъзнаят, че има ново ръководство и се върви напред. Радиото е независимо и е недопустимо външни хора, каквито се явяват всички те, да „плачат“ за отминалите дни и старата си слава.

И тъй като многото думи са излишни, ето каква е действителността. Кин Стоянов и Емил Янев не пожелаха да идват на работа. Те демонстративно показваха, че не искат да са част от нашия колектив и от процеса на обновление на програмата.

Емил Янев дори не ни информира, че е активен участник в предизборната кампания като водач на листа в един от софийските райони. Той дори и тук не спази закона. Нямаме никакъв знак за излизане в платен или неплатен отпуск.

Ние се стремим да направим и ще направим Радио София истинска младежка програма с ясното съзнание, че това няма да е лесно. Най-малкото, защото срещу тази идея стоят хора, ясно доказали своята принадлежност към времето, когато априлският пленум на БКП е определял как да живеем и мислим.

Поздравявам Емил и Кин, че проявиха разум и сами решиха да подадат молби за напускане по взаимно съгласие. Тази точка от закона не им дава право да обявяват напускането си като протест или мъченичество.

На последно място искам да опонирам на съмненията за моята компетентност. За 30-те си години съм завършил 4 специалности в СУ „Свети Климент Охридски“ и съм защитил докторска степен на тема „Управление на знанията в БНР като фактор за опазване на националната идентичност“.

Радио София стана слушаема медия благодарение на промените, които направихме с колегите. Ще продължим да работим, защото сме отговорни, млади и можещи.

И отново като директор на Радио София обещавам да не допусна един човек от моите подчинени да „лапа“ парите на данъкоплатците със скръстени ръце.

ДИРЕКТОР НА РАДИО СОФИЯ

Д-р Митко Димитров

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава