Повтаря ли се сценарият от Грузия?

| от |

Русия твърди, че е за принципа на ненамеса във вътрешните работи и често е критикувала Запада – Косово, Либия, Сирия. Щом обаче интересът го налага, Кремъл бързо забравя за този принцип, както показват събитията в Крим, пише Дойче веле.

0,,16811594_401,00

Русия окупира Крим и с военни средства се опитва да налага политически решения, независимо от факта, че там дори нямаше предхождащи насилия. Затова пък след руската интервенция в Крим рискът от по-нататъшна дестабилизация на Украйна неимоверно нарасна. Казано накратко – в момента Путин прилага един основен принцип на руската външна политика, формулиран след разпадането на Съветския Съюз, според който бившите съветски републики всъщност нямат право на самостоятелност.

Още по времето на Борис Елцин Русия въведе понятието „близка чужбина”, а през 1992 година от трибуната на ОССЕ тогавашният руски външен министър Андрей Козирев оповести претенцията на Москва да упражнява военно и икономическо влияние върху цялата територия на бившия СССР. В ООН пък Козирев заяви, че Русия носела специална отговорност за закрилата на руските малцинства в новите самостоятелни държави и поради това трябвало да има предимство при избора на участници в мироопазващите мисии на такива места.

Руските стратегически интереси

Вярно е, че в новите суверенни държави, отделили се от някогашния СССР, живеят много руснаци. Както и това, че икономическите връзки между Русия и тези държави са много интензивни. Вярно е също така, че освен Русия през 90-те години на миналия век почти никой друг не се ангажира с постсъветските териториални конфликти в Южен Кавказ или Молдова например. Независимо от всички тези обективни обстоятелства, главната цел на Кремъл е съвсем друга: да наложи стратегическите си интереси.

Един от тези стратегически интереси е свързан със Северен Кавказ, който се намира на територията на самата Русия. Но за да осигури стабилността на региона, Москва има нужда от Южен Кавказ, където обаче междувременно възникнаха самостоятелните държави Грузия, Азербайджан и Армения. Тъкмо поради това Русия открай време се опитва да поддържа военно присъствие в Южен Кавказ – така, както и на полуостров Крим. До края на 2007 година Русия дори държеше две военни бази на грузинска територия – за голямо раздразнение на самите грузинци. А през 2008 година конфликтът около отцепилите се от Грузия региони Абхазия и Южна Осетия се изостри и доведе до постоянни сблъсъци и престрелки, които – не без съдействието на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили – ескалираха в съвсем реална война с Русия. Няколко години по-късно Владимир Путин призна, че руската армия е обучавала южноосетински бойни групи, които са били готвени като отговор на евентуалната „грузинска агресия в Южна Осетия”. Не случайно в самото навечерие на войната между Русия и Грузия един руски генерал подробно и точно описа нейния сценарий в „Независимая Газета”.

Удивителни съвпадения

Случващото се в момента в Крим поражда подозрението, че и за полуострова Кремъл отдавна е разполагал с готов план, навярно също така включващ обучени бойни групи. Сценарият много напомня на грузинския и по това, че и в двата случая местното население спешно получава руски паспорти. С други думи, случилото се през 2008 година в Южна Осетия и в Абхазия може да даде идея какво предстои в Крим и Украйна. Тогава Русия бързо призна „независимостта” на двата разбунтували се региона. Въпреки че с помощта на ЕС беше сключено примирие, Русия разположи там хиляди войници и свои ракетни установки.

Днес хората в Южна Осетия и Абхазия са толкова изолирани от външния свят, колкото не са били никога преди. Затова пък зависимостта им от Русия е тотална. Вярно, че Москва налива доста пари в двете провинции, но местните икономики въпреки това буксуват. Абхазците не гледат с добро око нито на желанието на руски инвеститори да купуват земи в Абхазия, нито на диктата, който Кремъл упражнява върху абхазката вътрешна политика. Да не говорим, че преди Олимпиадата в Сочи Путин направо превърна Абхазия в нещо като удължение на зоната за сигурност около олимпийските терени.

Североосетинците също не спечелиха нищо от фактическото си завръщане в руското лоно. Съвсем замря икономическото сътрудничество с Грузия, което създаваше някакво благосъстояние, а от 2010 година насам руските тайни служби издигат гранични съоръжения към Грузия, които понякога преминават посред някое село или разделят обработваеми ниви. Грузинското правителство непрекъснато протестира, но това не води до нищо. Грузинският външен министър Иракли Аласания обобщава проблема така: „Русия ще промени поведението само ако се убеди, че пътят на Грузия и на други такива страни еднозначно води само на Запад. И няма да ни остави на мира, докато не види, че Западът наистина ни подкрепя.”

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.