Постсъветските рани още кървят

| от |

Войната в Източна Украйна оставя след себе си разрушения и травматизирани хора. Тях ги очаква тъжната съдба на онези, които са имали нещастието да попаднат в някоя от конфликтните зони на постсъветското пространство, пише Дойче веле.

Изпепелени жилища, разрушени танкове, сред развалините се лутат възрастни и бедно облечени жени, мъже с патерици и деца, травматизирани от войната. Подобни кадри са ни отдавна познати и то не само от региона на Луганск и Донецк. В постсъветското пространство има четири области, в които войните за независимост оставиха след себе си само развалини: в Приднестровието, в грузинските Абхазия и Южна Осетия, както и в Нагорни Карабах, за който още спорят Армения и Азербайджан.

Източна Украйна също може да сподели съдбата на някой от тези четири региона със „замразени“ конфликти. Всъщност понятието „замразен конфликт“ не е точно. По-редно би било да се каже, че конфликтът се превръща в тежка рана, която не зараства, а заплашва да засегне и здравата тъкан.

Национализмът ускори разпадането на Съветския съюз

Както в Източна Украйна, така и в останалите четири конфликта става дума за езикови спорове и борба за поделянето на властта между етническите мнозинства и малцинства. Тези конфликти бяха раздухани още в началото на 20-ия век от един избуяващ тогава национализъм, а по съветско време – от отношението на Москва към народите и етносите, базиращо се на принципа „разделяй и владей“.

Когато в края на 80-те години на миналия век съветското ръководство разхлаби примката, начело на протестните движения в съветските републики застанаха най-вече националистически настроени интелектуалци. Те не само задвижиха процесите на отделяне от Москва, но и допринесоха за това конфликтите да се превърнат в открити военни стълкновения. На първия грузински президент, писателя Звияд Гамзахурдия се приписват например думите „Грузия на грузинците“ – и то в една страна, в която освен грузинци, живеят абхазци, осетинци и редица други малцинства.

Русия въдворява ред

Москва беше и продължава да е замесена във всички тези конфликти. Трябва да се признае обаче, че в началото на 90-те години на миналия век нямаше друга държава, която да е готова със собствени войски да допринесе за уреждането на военните конфликти в Молдова, Грузия и Нагорни-Карабах. Когато през лятото на 1992 година грузинските части за сигурност навлязоха в Абхазия край Черно море, руската армия беше тази, която на практика евакуира всички туристи от плажовете и помогна на много грузинци да напуснат полето на бойните действия. Фактът, че във всички тези зони на конфликти в крайна сметка победиха силите, борещи се за отцепване, се дължи отчасти на подкрепата на руските войски за сепаратистите. Въпреки това Русия държи да бъде възприемана не като страна в конфликтите, а само като посредник.

Международни посредници без успех

В решаването на конфликтите се включиха много хора през изминалите години. Но след известни фази на затишие и отделни успехи в преговорите за мир, във всички тези конфликти неизменно се стигна до повторното им разрастване. В Нагорни Карабах например и до днес едни срещу други са изправени тежковъоръжени войски. През август тази година там се стигна до най-тежките сражения от примирието през 1994 година насам.

Това се дължи не само на нежеланието на ръководствата на Армения и Азербайджан да преодолеят различията. С конфликта те оправдават и собственото си автократично управление. Международните посреднически усилия през последните 20 години също не допринесоха за някаква промяна. Т.нар. „Група от Минск“, в която влизат представители на ОССЕ, Русия, САЩ и Франция, междувременно проигра доверието, което имаше, поради доста непрозрачната си дейност. Освен това Русия допълнително подклажда напрежението с това, че се изявява като военен защитник на Армения, но и като оръжеен доставчик на Азербайджан.

Безсилни миротворци и в Грузия

Случаят с Грузия нагледно показва колко безсилни могат да бъдат понякога международните мироопазващи мисии. Още преди 2008 година ООН и ОССЕ описват в своите доклади повишената активност на сепаратистите и на войските на грузинското вътрешно министерство в регионите на Абхазия и Южна Осетия. Наблюдателите регистрират също и тревожното увеличаване на инцидентите. но независимо от всички международни дипломатически усилия, войната между Русия и Грузия през 2008 година не можа да бъде предотвратена.

Също както в Крим и в Източна Украйна, така и на останалите места – през 90-те години на миналия век, както и през 2008 година в Грузия – се биеха не редовни войски, а нелегални бойци и наемници. Има улики, че поне някои от тях са действали с подкрепата на Москва. Това си личи например от едно интервю на правозащитната организация „Хюмън Райтс Уоч“ с шестима руснаци в Абхазия през 1993 година. Те били членове на група от около 30 войници и сътрудници на КГБ , които воювали не само в Абхазия, но и в Приднестровието и някои други региони.

В интервюто те признават, че се получавали най-малкото логистична подкрепа от руското правителство. През август 2012 година президенът Путин лично призна, че Русия е обучавала членове на южноосетински милиции за военни действия срещу Грузия, и че те „воювали много смело“ срещу грузинците. По този начин Русия наруши военното примирие. Нещо повече. Южноосетинските милиции допринесоха за изостряне на напрежението, в резултат на което се стигна и до война. По време на боевете между руската и грузинската армия южноосетинските милиции бяха замесени и в престъпления срещу грузинското цивилно население.

Не просто самоотбрана

През 2008 година Руската армия навлезе в Грузия, за да „защити“ собствените си мироопазващи войски в Южна Осетия и по този начин спря настъплението на грузинската армия. Но и след това руските военни акции в Грузия „далеч надхвърляха рамките на отбрана“, както констатира тогава една международна разследваща комисия под ръководството на швейцарската дипломатка Хайди Таглиавини. Дори след сключването на примирието, руската армия продължава да нанася разрушителни удари срещу грузинска инфраструктура, връщайки по този начин развитието на страната назад. Впоследствие Русия наруши и мирното споразумение, договорено с посредничеството на ЕС, като изгради в Южна Осетия и Абхазия „обхватна военна инфраструктура“, която може да служи за изпълнението на военностратегически цели и в други региони, извън грузинския.

Независимо от примирието за Източна Украйна, Луганск и Донецк по всяка вероятност ще последват тъжната съдба на останалите конфликтни региони в постсъветското пространство. Те са изолирани и обеднели, развитието им е блокирано за много години напред. Вярно, е че от Москва текат пари към Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия, но повсеместната корупция „попива“ огромната част от тези средства.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Повече за Петровден

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден.

Традиционно на този ден се приготвя ястието „Бял мъж”. То се прави от неизцедено и небито сирене, което се натрошава, посолява и сварява до рядка течност. Слага се брашно и се бърка до сгъстяване. Накрая се добавя и парче масло.

Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“. Петър – беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи.

Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 година заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня.

В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.

В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки – петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца.

Имен ден празнуват Петър /от гръцки „камък“/, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

 
 

Кои ще са номинираните за Еми 2017?

| от chronicle.bg |

26 юни вечерта беше крайният срок, в който членовете на Американската академия по телевизионни изкуства и науки можеха да гласуват за сериалите, които да бъдат в списъка с номинациите за най-престижните награди за телевизия – Еми.

Сега очакваме с нетърпение 13 юли, когато ще бъдат обявени номинациите. Церемонията ще се проведе на 12 септември. Изискването е сериалите тази година да са излезли в периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г.

Несъмнено най-очакваните категории за тези за най-добър драматичен сериал и най-добър комедиен сериал. По всички личи, че тази година някои от силните продукции ще отстъпят място на по-нови заглавия. Такъв е примерът с „Игра на тронове“, който по традиция излиза през април, но седмият сезон е насрочен да излезе през юли. А пък хитовата продукция на PBS „Имението Даунтън“ свърши и ще видим дали някой ще заеме мястото й. Телевизионният сезон беше изключително силен и битката ще е оспорвана. Ето кои сериали е най-вероятно да видим в списъка с тазгодишните номинирани:

Най-добър драматичен сериал

„Короната“ (The Crown)

0a5c641e7e2e7050b86ff0dc5d55c7b9acd65ebb

Сериалът на Netflix (за който се твърди, че е най-скъпият досега) има значителна преднина пред останалите, тъй като през зимата отнесе няколко награди Златен глобус, което го прави сериозен претендент за категорията. Към това спокойно можем да прибавим и тематика: Британското кралско семейство, което се явява като идеален заместител на любимия на американците „Имението Даунтън“. Номинацията е сигурна.

„Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

screen shot 2017-02-09 at 50432 pm

Антиутопичният сериал по едноименния роман на Маргарет Атууд има големи шансове да се сдобие не само с тази, но и с още няколко номинации. Сериалът предизвика фурор с премиерата си и разтърси зрителите. Тематиката за жените, които са лишени от всякакви права, а светът се управлява по крайно тоталитарен начин, се оказа плодотворна. Също така присъства и Елизабет Мос, която вече шест пъти е пренебрегвана само с номинация за ролята си в „Луди мъже“, така че да се надяваме, че тя й сериалът ще си получат заслуженото (а то е поне номинация).

„Останалите“ (The Leftovers)

episode-01-06-1280

Този сериал тръгна скромно по HBO през 2014 г., получавайки смесени отзиви от критиците и още по-слаб рейтинг. От втория сезон обаче нещата тръгнаха нагоре и някои от актьорите (Джъстин Теру и Кари Куун) бяха възхвалени. Въпреки това, все още заглавието няма награди Еми. Но това предстои да се промени. Последният трети сезон скоро приключи и беше определен като най-добрият досега. Нека не забравяме и склонността на гласуващите да отличават сериали, които току що са приключили.

„Легион“ (Legion)

legion-series-premiere-1

Членовете на телевизионната академия обичат фантастичните сюжети, това вече е доказвано в минали години със сериали като „Изгубени“, „Герои“ и „Истински детектив“. Имайки предвид силното присъствие на „Легион“ този сезон и похвалите, които получи продукцията на създателят й Ноа Хоули, този сериал е напълно възможно да се окаже изненадата тази година.

„Странни неща“ (Stranger Things)

stranger-things-eleven-2

Научнофантастичният сериал побърка публиката, когато излезе на малкия екран през август. Почти веднага след това беше обявено, че ще има втори сезон през 2017 г. което е своеобразен феномен. А гласуващите често пъти са показвали, че обичат този феномен е много вероятно да изберат сериала, предвид два факта: все още със сигурност им държи влага от първия сезон, а вторият е все по-близо.

„Западен свят“ (Westworld)

Westworld9Hopkins.0

Сериалът излезе през есента на 2016 г. и взаимства елементи от едноименния филм от 1973 г. Нека не забравяме и впечатляващия актьорски състав, в който влизат Антъни Хопкинс, Танди Нютън, Еван Рейчъл Ууд и други, както и многото изненадващи обрати в сюжета. Сериалът няма да се завърне преди 2018 г., така че не е изключено гласуващите да се забързат, за да отдадат дължимото на създателите на поредицата – Джонатан Нолан и Лиса Джой.

Най-добра комедия

В тази категория по всичко личи, че няма да има големи промени. Това означава че сериали като Transparent, Master of None, Silicone Valley, Black-ish, Unbreakable Kimmy Schmidt и разбира се сигурният Veep. Това може би е първият път от много години, когато „Модерно семейство „(Modern Family) няма да се сдобие с номинация. Brooklyn Nine-Nine най-вероятно пак ще е в списъка, така че и на този фронт няма нищо ново. Въпреки това обаче има един сериал, който е нов и свеж и най-вероятно ще получи признание. Това е „Атланта“(Atlanta).

atlanta_ka_p11_1920x1080

Сериалът на Доналд Глоувър, за живота на рапърите от столицата на щата Джорджия спечели Златен глобус в началото на годината, а самият Глоувър взе статуетка за най-добър актьор. Би било голяма изненада да не видим това заглавие в списъка на номинираните на 13 юли.

Най-добър лимитиран сериал

В тази категория попадат сериали, които имат два или повече епизода и общо времетраене не по-малко от 150 минути. Сюжетната линия на сериала трябва да е завършена и да няма възможност да бъде продължавана в следващи сезони. В тази категория се очертават два сигурни претендента. „Черното огледало“(Black Mirror) е единият. Мащабният проект, стана един от най-успешните във Великобритания, след като стана част от платформата на Netflix и беше обявено, че ще бъде пуснат като лимитиран сериал. Номинацията му е много вероятна при тези обстоятелства, тъй като той е по-добър от конкурентите си в групата на лимитираните сериали, за разлика от тази на драматичните.

black_mirror

Другият сигурен претендент, който да се надяваме, че ще отнесе няколко статуетки е „Вражда: Бети и Джоан“(Feud: Bette and Joan). Негов създател е кралят на биографичните сериали – Раян Мърфи. Осемте серии разказват историята на двете легендарни актриси от Златната ера на Холивуд – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. В ролите влизат Сюзан Сарандън и Джесика Ланг, на които стискаме палци да си тръгнат със собствени награди.

feud-bette-and-joan-pilot-review_2qm1

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.