Посрещни новата година с една Агата Кристи

| от |

Точно в края на 2015 година, дни след като белобрадият старец е минал с чувала и малко преди да изпратите годината и да посрещнете новата с идеи и очаквания, може да си причините новия тв продукт на британците от BBC. Освен, че е взеизвестен факт, че ВВС правят качествена телевизия, то в най-новото им телевизионно шоу, което е само един сезон и се ограничава в три епизода, има още един плюс – майсторското качество на мадам Агата Кристи.

„And Then There Were None“ е адаптация по един от най-добрите романи на Кристи – „Десет малки негърчета“. И макар, за да сме политически коректни, както е модерно напоследък, да не трябва употребяваме думата „негърчета“, то за мен романът не може да има друго име.

„Десет малки негърчета“ сигурно е най-адаптираната творба на Агата Кристи. Не като самостоятелна книга, а като идея и сюжет. Простотата и същевременно гениалната чистота на идеята на Кристи и до днес е поле за множество вариации на историята й. Иначе, най-известните и награждавани романи на авторката – в сферата на киното разбира се – са „Убийство в Ориент експрес“ и „Убийството на Роджър Акройд“, за който и досега се смята, че е най-добрата й работа. Не съм съгласна. Може би, това е породено и от факта, че „Десет малки негърчета“ е първият роман, чрез който аз се запознах с мадам Кристи. Не знам.

За тези, които не са го чели, не знам какви хора сте точно, ако това кощунство ви се е случило, сюжетът накратко разказва за десет непознати, поканени на изолиран остров, които започват да измират, един след друг, обратно пропорционално на базата на вината, която носят в себе си. За минали свои престъпления, не за друго. Всичко това е обагрено от гротескна песничка за десет малки негърчета, на базата на която се извършват убийствата и са илюстрирани с малки фигурки на аборигенчета, поставени видно на централната маса, които изчезват една след друга с растежа на труповете.

Непознати събрани на едно място, които биват убивани един от друг или от непозната ръка, е върховен сюжет, майсторски написан от Агата Кристи и гениално интерпретиран хиляди пъти, последният величествено от Тарантино. Мистерията, кой може да извършва нещо толкова жестоко и театрално се заплита и около въпроса „защо, по дяволите, го прави“.

ВВС пък правят по-модерна и пространствена адаптация на романа на Кристи. И същевременно буквална. Сериалът на британската телевизия отделя три епизода по 55 минути всеки, за да задълбае около вината, социопатията и психопатията на група от хора, затворени като животни на място, от което бавно, но сигурно осъзнават, че не могат да си тръгнат.

„Това е едва началото на касапницата“, както казва персонажът на Сам Нийл в края на първи епизод.

BBC обаче са политически коректни, за разлика от мен, и са преименували острова – от Негърския остров, както е името му в романа, те са го кръстили Soldier Island, а негърчетата са станали войници. Няма лошо, ВВС. Прощавам ви. Всичко останало обаче е изпипано до последния детайл. ВВС разширяват сюжета на Кристи не просто, за да напълнят три часа с диалог и действие, а за да задълбаят в една история на гротескна театралност, историята на 10 престъпления и наказания. От самото начало, в първите няколко сцени на сериала, на зрителя му става ясно, че хората извикани на този остров не са случайни и са там, за да бъдат наказани. И ако някой все пак има съмнения, един запис на плоча им го казва директно. След което се появяват първите два трупа. Много театрално, много мелодраматично.

„And Then There Were None“ или „Десет малки негърчета“ е изпипан до последния детайл. От картината и диалога, през кадрите до великолепния каст, който екипът е направил. Чарлс Данс, Сам Нийл, Дъглас Буут, на който така му отива да играе отворен кретен, Бърн Горман, прекрасната Ана Максуел Мартин чак до блестящата като диамант австралийка Мейв Дърмъди и най-голямата изненада Ейдън Търнър, който отдавна е пораснал и вече не е чаровното джудже Кили от „Хобит“. Не, тук той е секси, арогантен умник, който пуши цигари като сър, има вледеняващ поглед и костюмът му стои като на наследник на някоя корона. По възможност британска. Към това само добавям факта, че Ейдън е спряган за новия Джеймс Бонд. И как ще му отива.

ВВС успяват да надминат себе си с продукцията си, особено тази година, а „And Then There Were None“ е едно от последните им бижута, на което може да обърнете специално внимание. Независимо дали сте почитатели на Агата Кристи като мен или не. Просто го направене. Няма да ви казвам кой е убиецът. От мен да мине.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиумът в Ню Йорк. Тези концерти се записват и в последствие, на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи и от третата страна (първата страна на втората плоча), под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Оказва се, че Майкъл обича да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестрички от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет, откъдето в крайна сметка са и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Съответно нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

Докато е насочил пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. По думи на потърпевши, той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибирал каквито пари успял да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в „Департамента по приходите“ на Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

 

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с които заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същият човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490,000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ такова деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я чува на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm