Полубременни жени няма

| от |

Понеже не сме на принципа ‘Всяко чудо за три дни“, а и катарзиси не приемаме, темата за мораториума върху продажбата на земя на чужденци продължава да ни вълнува. Днес публикуваме мнението на Иван Стамболов (повече от него в блога му)

Винаги съм си мислел, че властите в нашето демократично общество са твърде малко. Освен трите основни и четвъртата в лицето на независимите и обективни медии, трябва да има и една пета власт с психиатрична насоченост. Тя ще следи представителите на останалите власти да не дерайлират грубо от релсите на менталното благоприличие или поне да не го правят на работните си места. Ако имаше такава власт, то тя спешно щеше да хоспитализира неколцина народни представители с диагноза „тежко раздвоение на личността“.

martinzahariev

Сред тях е социалистът и издател на еротична периодика г-н Мартин Захариев. След като преди десетина дни с гласа си на депутат той забрани на гражданите на ЕС да притежават българска земя, сега поиска от Конституционният съд да обяви за незаконно това негово решение. Казал пред медиите, че бил сбъркал, но не се чувствал виновен, защото „призната грешка била половин грешка“. Ако кажеш, че 2+2=5 и после си признаеш, че си сбъркал, това не прави грешката два пъти по-малка, нито пък прави математическия ти резултат наполовина верен. Точно както не съществуват и полубременни жени.

Истината обаче е друга и тя никак не е смешна. Истината е, че българските народни представители очевидно са пасмина без собствено мнение. Събират парламентарната група и ѝ казват: “Утре ще се гласува това и това и вие ще гласувате така и така! Точка“. И пасмината гласува, без дори да си направи труда да се запознае с това, което гласува. Така е било и с мораториума за продажба на земя. Някой някъде се е разбира с някого да има такъв документ в името на съответните интереси, договарят са поощренията и активистите тръгват да уточняват подробностите с председателите на парламентарните групи. Когато всичко се договори, свежда се до знание на пасмината как трябва да изглежда вотът и се влиза в пленарна зала. В случая с мораториума обаче явно става издънка или поради некомпетентност, или поради високомерие, или, както е най-вероятно, поради обикновена простотия и некадърност. Оказва се, че въпросното парламентарно действие поражда сериозни правни проблеми и нашата тромава политическа машина започва да прави бавен, но същевременно панически обратен завой като „Титаник“, когато е зърнал г-н Айсберг. Пасмината бива свикана отново и ѝ се свеждат до знание нови инструкции, така че гафът да се позамаже поне на първо време. Този завой и последвалия го инструктаж ще накара еротичния депутат да обобщи: Още при гласуването бях против, но сега не искам да говоря за това. Срамувам се от гласуването си тогава.“ Е, кажете не е ли нужна пета власт! Не е ли нужна власт, която да хоспитализира народни представители, които гласуват „ЗА“, когато са „ПРОТИВ“ и чувството, което изпитват от работата си в парламента, е срам. Макар че трябва да отдадем дължимото на нравствено-емоционалната структура на такива депутати, които се срамуват от положението си на парламентарна пасмина, защото повечето не се срамуват, а има и такива, които даже се гордеят.

И понеже стана дума, ще се възползвам от случая да кажа какво мисля аз относно забраната за придобиване на собственост върху земя от страна на чуждестранни граждани. Чувствам се стъписан и леко изтръпнал от мащаба, който придоби този дебат по иначе лесен въпрос с очевиден отговор. Ако сме свободни хора и демократи, за които собствеността е свещена, неприкосновена и основен инструмент за постигане на свобода и просперитет, не би трябвало да поставяме под съмнение правото на всеки субект да се разпорежда свободно със собствеността си, включително да я продава или да не я продава, без да дължи някому обяснение. Ако държавата смята, че не е правилно да се продава земя на чужденци, нека вземе решение на министерски съвет и да не продава земя от държавния фонд. Но тогава няма да продава, просто защото не желае, а не защото е забранено със закон. Една продажба да бъде забранена е точно толкова нелепо, колкото да бъде задължителна. Ако аз имам земя и смятам, че това е земята на Ботев и Левски и че който иска да я купи от мен не я купува, за да придобие собственост, а я купува, за да завладее територия, то няма механизъм, който да ме задължи да му я продам. Ако пък имам земя и смятам, че ако я продам независимо на кого, аз печеля свободен капитал, който може да се инвестира в икономиката, от което и аз ще спечеля, и икономиката ще се оживи, тогава по силата на същата логика не бива да има механизъм, който да ми пречи да го направя. Проблемът на българския капитализъм (като към него слагам и социализма от 1944 до 1989, защото той не беше нищо повече от тоталитарен държавен капитализъм) е че никога не е имал достатъчно капитал. А капитал се получава или от заеми, или от продажба на принадена стойност, или от продажба на собственост. Пазарът на земята е като всеки друг пазар. Ако насилствено изолираш от него определено платежоспособно търсене, то целта може да бъде само една – да поддържаш изкуствено ниски цени. Ако се огледаме и видим кой има интерес от ниски цени на който и да е пазар (това, разбира се, не са продавачите), ще разберем и за какво се прави всичко и кой на кого плаща, за да го прави. А ако се огледаме по-надалеч, то на отсрещния бряг ще видим Картаген, който трябва да бъде разрушен.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.