Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от chronicle.bg, БТА |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

Страх ли ви е? Серийните убийци, които харесваме

| от |

 

 Изобретателното убийство на друг човек привлича хората към историята като мухи към лампа. Най-люпобитното нещо според жадната публика, разбира се, е убиецът.

Колкото е важно кой хваща злодея, така е важно и кой всъщност е този злодей. Светът на лошите хора познава хиляди примери на зли мъже и жени, които убиват без капка емапия в себе си. Те ще ви накълцат и разчленят преди да сте изпили кафето и ще го направят с удоволствие.

Светът на киното, което обича да черпи вдъхновение от реалността, може да се похвали с няколко много приятни примера на лоши момчета, които кълцат други момчета. Често и момичета.

Светът на серийните убийци е любим на седмото изкуство. Там те намират почва, в която да бъдат посяти и да пораснат кървави и неприятни, за да държат будни дълго нощем, онези които са решили да ги изгледат.

От тази седмица нов сериен убиец намира място на голям екран. Това е Снежния човек. Покрай киноадаптацията по романа на норвежкия автор Ю Несбьо, ние си припомняме онези серийни убийци на голям екран, от които косата ни се изправя.

 
 

Кога дънките стават популярни?

| от chronicle.bg |

Дънките са най-популярното облекло на планетата с милиони произведени и продадени бройки на ден, всеки ден, от години. Но кога и защо станаха толкова популярни?

„Дънки“ като дума съществува от 17 век, когато се използва за сборен термин на всички груби дрхи, носени от работническата класа. И понеже платът, от който се шият тези дрехи, идвал най-често от Геноа (Дженоа), Италия, те се наричали „jeans“ (англ. “дънки”). В областта Ним (Nimes), Франция, се появява конкуренция, която произвежда подобен плат. Той по-късно става известен като „деним“ – от “de Nimes” (фр. „от Ним“).

Каква е разликата между сегашните дънки и дънките на работниците? Разликата е в това как са сглобени. Можете да забележите, че дънките, които носите в момента, са хванати с нитове. Това ги прави доста по-издръжливи на ежедневния тормоз.

Може би имате шевове на задните джобове? Те изначално не са за красота, а са стратегически поставени на местата, където най-много се изтъркват.

 

Jacob_Davis-340x416

 

Това е Якоб Дейвс. Той е с латвийски произход, но живее в Невада. Именно негова е идеята за нитовете и подзравяването на дънките. Той продава новите дрехи на миньорите, които живеят в щата по онова време. Легендата разказва как съпруга на миньор дошла да се оплаква на Дейвис, че мъжът й постоянно си къса „работната униформа“ и дали може да й помогне. Якоб черпи вдъгнвение от седло на кон в магазина му и така се ражда идеята за подсилване на слабите места на тогавашните дънки.

За съжаление детайлите около изобратяването на първия чифт дънки, каквито ги знаем днес, са неизвестни. Но се знае, че идеята на Якоб идва от големия проблем с посточнното късане. Знаем също, е че дрехите на Дейвис имали потенциала на „златна мина“, по-ценна дори и от истинските златни мини. Затова, съвсем разбираемо, той развил параноя около това някой да не открадне идеята му и опитал да я патентова. За съжаление, (както по-късно ще стане и с фиджет спинърите) той  нямал парите за патента – 68 долара, равни на днешни 1300. Затова потърсил човекът, чието име днес е синоним на дънки.

 

Levi_Strauss-340x387

 

Леви Щраус, подобно на Дейвис, е родом от Европа (от Бавария) и идва в Щатите, за да търси късмета си. Двамата се познават покрай магазина на Щраус, който снабдява Дейвис с материали за облеклата му, както и с други продукти. Проблемът на Дейвис, както той го описва в писмата си до Леви, е че не може да произвежда нитовете за дънките достатъчно бързо, за да задоволи търсенето. Двамата мъже се срещат, а по-късно – през 1873 година – подават успешно заявката за патента. Същата година започва и масово производство.

Първияте деним дънки са сини, защото индиго боята е най-евтина, а също и защото тъмния цвят добре криел петна.

Популятността им се дължи до голяма степен и на няколко други фактора. Първият безспорно е изтичнаето на патента им през 1908 година. Друга значителна причина е романтизирането на каубойския начин на живот.

Филми като „Rebel Without a Cause“ и „The Wild One“, които били много популярни сред съвременниците си, продължават модата и така до ден днешен.

 

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.