Политиките на Обама към расизма

| от |

Барак Обама е първият президент на САЩ от афроамерикански произход. Въпреки това той никога не е искал да бъде президентът на афроамериканците в страната. Трагедията във Фъргюсън отново постави тази дилема. Непълнолетно афроамериканско момче беше застреляно от бял полицай през лятото – тогава афроамериканското малцинство в страната погледна с очакване към Вашингтон. То иска „неговият” президент да предприеме някакво действие, което да покаже, че той осъжда всекидневния расизъм и насилието от страна на полицията. Въпреки това Обама запази мълчание по въпроса и коментира само онези престъпници, които се бунтуват във Фъргюсън. Защо?

Бабата, която прави пренебрежителни забележки за афроамериканците

Обама, чийто баща е афроамериканец от Кения, а майка му е бяла жена от щата Канзас, е страдал от прояви на расизъм през живота си. Самият той разказва как собствената му баба е правила пренебрежителни забележки спрямо афроамериканците. Днес все още могат да се чуят негови изказвания колко много го е наранило това. Освен това той много добре познава от опита си на социален работник през 80-те години на миналия век в Чикаго как в САЩ се смесват бедност, насилие, криминални прояви и расизъм, които са причина за смъртта на много афроамериканци в този период.

Расизмът не е една от политически интересните теми за Обама. Неговата най-силна тема при ефектната му поява на националната политическа сцена през лятото на 2004г. в деня на избора на представители на Демократическата партия в Бостън беше разделението на населението на САЩ на „сини” и „червени” – на една консервативна и републиканска Америка и на една либерална демократична страна. Тогава той не спомена за разделението между една „бяла” и една „черна” Америка.

По време на предизборната си кампания през 2008г. Обама преди всичко говореше как ще обедини „синята” и „червената” Америка, което вероятно е било тактика, защото тогава той спечели симпатиите на по-голям брой гласоподаватели. Това би трябва да е последица от политическата му социализация и поколението, на което принадлежи – за родения през 1961 г. Обама, когато Движението за граждански права почти е победило, борбата „бели срещу черни” вече не играе екзистенциална роля.

Първо американец, а после цветнокож

Досега Обама е произнесъл само една реч за отношението между „черни” и „бели”. Това се случва през месец март 2008г., в средата на предизборната му кампания, когато трябваше да оправдае отношенията си с радикалния пастор от афроамерикански произход – Джеремая Райт, който е известен с язвителните си расистки забележки спрямо белите. Речта беше добра и пълна с обяснения защо афроамериканците в САЩ все още се чувстват потиснати, докато белите вярват, че лошите времена на безправието, разделението на расите и „Ку клукс клан” отдавна е отминало.

Но също така това беше реч на един мъж, който на първо място се чувства американец, а чак после – цветнокож. Да е афроамериканец, е само една част от идентичността на президента; също до такава степен той принадлежи и на бялата раса, от която произлиза и бялата му баба, която при възможност прави расистки коментари. В изказването си той си припомни и историята на живота си, която не е белязана от бремето на експлоатиран афроамериканец в едно враждебно общество, а точно обратното – на един млад мъж с по-тъмен цвят на кожата, който въпреки това следва право в Харвард, стана сенатор на Вашингтон и малко по-късно бе избран за президент на САЩ.

Възходът на Обама не променя нищо в ситуацията с расизма

Дали и други афроамериканци имат подобна фантастичната история? Повечето от тях – не. От социалните статистики може да се види, че афроамериканците в САЩ все още получават добро образование и добре платена работа по-трудно в сравнение с белите. Освен това, те по-често попадат в затвора и по-често са жертви на убийства. Този факт е описан от хиляди студии и понякога расизмът играе важна роля в резултатите от изследванията. Затова издигането на Обама не е показателен за общия случай.

Фактът, че той е спечелил два пъти изборите за президент на САЩ доказва единствено, че има достатъчен брой американци, които не са расисти. Това не означава, че расизмът е бил изкоренен. Но това не е задача а афроамериканците, а на белите./Spiegel/фокус

 
 

Да не ти мине котка път…

| от Мануела Геренова |

Те не се познават от пръв поглед и не носят бадж на ревера си, но в някакъв момент ще разкрият истинската си същност – суеверните хора. Много внимават с кой крак стават от леглото, имат червен конец на ръката или синьо око на врата, датата петък 13-ти е оградена в календара с черно и се счита за фатална.

Вторият им въпрос към вас след името ви е коя зодия сте.

Факт е, че понякога сме склонни да вярваме на суеверия, а най-често споменаваната реплика от човек, който плюе през рамо или ръси сол е „То може и да има нещо вярно…“. Поне не вредят на никого със странните си ритуали.

Разбира се, всеки народ има своите суеверия и е абсурдно да считаме, че сме по-различни. Но за сметка на това в България сме склонни особено ревностно да спазваме различни поличби. Какво толкова, може и да има нещо…

На първо място, разбира се, е петък 13-ти, за който дори легендите от Клуб НЛО направиха песен.

Петък 13-ти е и дъщеря ти води негър за зет, блъска те кола и те посещават данъчните. В съвременния свят може да станеш жертва на хакерска атака или да ти откраднат смартфона.

Всъщност петък 13-ти е просто дата – денят след четвъртък 12-ти и преди събота 14-ти. Няма нужда от излишен фатализъм, сърдита физиономия от сутринта до вечерта и черни мисли. Лоши неща се случват без оглед кой ден от седмицата сме. Това не звучи особено успокояващо, но е факт.

Друг задължителен аксесоар на суеверния човек е червеният конец на китката.

Счита се, че е за здраве и предпазва от уроки. Напоследък се продава и в тунинговани варианти с украса от сребърни фигурки.

Всъщност червеният конец стана популярен покрай източното учение Кабала. Парадоксално е, че това учение няма почти никакви последователи в България, но за сметка на това имате поне трима познати червени конци по китките. Ако питате такъв човек за какво му е, отговорите ще варират от „За здраве, късмет…“ до „Какво толкова, няма да ми натежи?!“.

Освен това винаги можете да каже, че освен него червен конец носят Бойко Борисов, Сергей Станишев и Сотир Цацаров.

Синьото око е ориенталският еквивалент на червения конец, също толкова разпространено е в България. Можете да го срещнете във вариант за китката или гердан, но има и такива за входната врата. Подобно на гривната от текстил в определен цвят, сините очи няма да ви предпазят от нищо.

Зодиите от своя страна не са суеверие, но има хора, които ще се опитат да ви убедят, че астрологията е точна наука колкото математиката. Във зодии вярват изключително много хора по целия свят. Те четат хороскопи, мога да смятат асценденти и знаят кога идва ретроградният Меркурий.

Лошото е, че са склонни да оправдаят абсолютно всичко с астрологията – от неприятности в живота до това защо даден човек да е с непоносим характер. Имате семейни проблеми – нормално, партньорът ви е скорпион. Ударили сте колата – ами, да, луната е в трети дом.

За съжаление подобни заключения никак не ви помагат, дори има риск сериозно да ви подразнят.

Да разубеждавате фен на астрологията е безсмислено. Най-добре е да смените темата, защото в противен случай рискувате да се стигне до скандал.

Всъщност ако сте здравомислещ, здраво стъпил на земята и категоричен противник на суеверията, астрологията и псевдонаучните вярвания, най-добре е да подминавате техните почитатели със снизходителна усмивка. Спестете си нервите от безпочвените разправии и ги оставете за по-съдържателни спорове.

 
 

8-те тайни на успеха на Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

 

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

 

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

 

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

DSC_2400

 

Коя е твоята любима бира?

Харесвам най-много баварските бири. Може би любимата ми е Хофброй, мюнхенско пиво.

 

Докато сме на баварската тема…имаш баба германка. Разкажи ни нещо за нея. Не са много българите с немско потекло.

Баба ми, Илзе Кйете Фердинанд Филипсон, беше от другия край на Германия – северния. Не признаваше източна и западна Германия, цял живот е искала да има обединение. За съжаление почина една година преди падането на Берлинската стена. С дядо ми са били голяма любов – учили са заедно медицина в Берлин. След това се преместват в България, където баба ми живя цели 55 години. Имали са варианти да не живеят тук, но дядо ми беше голям родолюбец и никога не е искал да живее извън България. В това отношение съм същия като него.

 

Как се налага нова марка на пазара?

Няма точна рецепта за това, но мога да изброя няколко елемента. Може да звучи обезнадеждаващо,  но първият от тях е късмет. Второто нещо е знанието, да знаеш. Трябва да си учил за това. Най-важното е да дефинираш много точно целевата си група. Колкото по-точно определиш хората, които искат да купуват продукта ти, толкова по-успешни ще бъдат продажбите. Третото нещо, което също е много съществено, са конкурентите в категорията ти.

Ние създадохме марката Devin и я наложихме в България успешно първо защото конкуренцията не беше силна. В началото хората като чуеха „Девин“, реагираха с „АХА, Девня, знам я“. Както знаете, в Девня има циментови заводи, това е може би най-замърсеното място в България. Със сигурност не такова, което човек асоциира с чиста и вкусна вода.

Но въпреки това наложихме бранда много успешно. В началото – поради липса на достоен опонент. Впоследствие се появи най-силния конкурент на Земята – Кока-Кола, но отново имахме късмет, тъй като те не бяха силни в производството и маркетинга на вода.

 

Колко е важен етикетът при хората?

Много. Но отново: спрямо таргет групата. Може да направиш изключително сложен, софистициран, изтънчен етикет, но ако потенциалните ти клиенти са на друго ниво, пак няма да имаш успех в продажбите. Е, може да спечелиш награда за дизайн, но какво от това?

Всичко се прави според различните слоеве на населението, в които се прицелваш. Аз съм учил диалектически материализъм и знам, че има огромна разлика между продукт и стока. Да кажем, че продуктът е бирата. Правя си бира и си я пия сам, но когато тя излезе на пазара обаче, се превръща в стока.

Етикетът е съществен, за да можеш чрез него да предадеш посланието си, но то трябва да е  обвързано с този, който искаш да ти ползва продукта, за да стане той на стока.

DSC_2336

Писането върху новият Samsung Galaxy Note8  е по-гладко от писането върху хартия, за да  не се налага да носите тефтер за записки. Затова помолихме Валентин да вземе S Pen и да напише своята рецепта за успеха. „Успехът е в това да намериш себе си и да направиш близките си щастливи“

А колко е важен етикета при хората?

В смисъла на етикеция, в морално-етичен аспект – едно от най-важните неща. Човек не може да прави бизнес без да спазва определен етикет. Бизнесът е една верига, в която всеки е зависим от другия. И ако някой не се движи по един определен етикет, тя се прекъсва. И се налага да търсиш друга брънка, друго звено.

Идеята за грубия, самонадеян бизнесмен не е вярна. Няма успели единаци в какъвто и да е бизнес, освен ако не говорим за монопол или диктатура.

 

Някои хора пият само Загорка, защото така са свикнали. Други не пият различна минерална вода от Девин. Навикът хубаво нещо ли е?

И да, и не. Навикът към марката е лоялност, привързаност към марката. Това означава, че това ти харесва и че си намерил баланса си. Но аз харесвам и хората, които експериментират. Опитването на различни неща води до преоткриване на баланса. А ако можем да накараме и един човек, който е свикнал да пие само определена марка бира, да опита нашата, това е успех.

 

България добро място ли е за „правене“ на успех?

За мен винаги е било най доброто. Завършил съм точно в момента, в който се смени строя – от социализъм минахме в начален стадий на капитализъм, когато се случи първоначалното натрупване на капитал. Покрай бабата германка винаги съм имал възможност да отида при роднини, които живеят в Англия, Франция, Щатите, но никога не съм го направил. Жена ми живееше в Италия преди да се оженим, можехме да живеем и там. Но за нас България винаги е била мястото, където се реализираме и където искаме да живеем. Имаме един лаф: Ганьо при Ганка.

 

Работил си с много хора от различни националности. С кои се работи най-лесно?

Може да е клише, но най-лесно се работи с германци. Заради тяхната коректност. Другата националност, с която винаги съм работил добре, са турците.

 

А италианците?

Няма такова нещо като „италианец“. Реално Италия е създадена исторически преди 150 години. Дотогава е имало флорентинско кралство, венецианско кралство, сицилианско…италианците са различни. Не всички се вписват в понятието за „палячо“, работил съм с чудесни италианци.

 

Помниш ли съвет, който е бил ключов за успеха ти?

Да. Познай себе.

DSC_2349

 

Samsung Galaxy Note8 заслужават всички, които използват телефона си постоянно. Безспорно това е един от най-добрите Android телефони на пазара в момента. 6,3 инчов инфинити дисплей с 4к резолюция, който поддържа HDR 10 за още по-качествена картина. Отличен процесор и 6GB RAM памет и стилус S Pen – за да вършите задачите си по-бързо. Стилусът е емблематичен за серията Note телефони на Samsung, като с него можете да пишете бележки, да изпращате съобщения на живо – пишете  на екрана и споделяте написаното като анимиран гиф и просто да си порисувате на големия екран.

Като всички неща в този телефон и камерата е най-доброто, което могат да предложат от Samsung, тя е и първата с два обектива – един за близки и един за далечни кадри. Намислете си нещо, което искате от телефон и най-вероятно Note8 ще го прави – 4k видео, автоматичен фокус и на двете камери, скенер на ириса, безжично зареждане, издръжлива батерия… Или просто оставете вашия Note8 върху докинг станцията Samsung Dex и го използвайте като десктоп компютър. Станцията вързвате с монитор, мишка и клавиатура. Можете едновременно да говорите по телефона и да попълвате таблици в excel, да редактирате снимки във Photoshop или просто да играете

 

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.