Политиката на Кери – нов шанс за Москва

| от |

photo_verybig_24200

Иван Преображенски от Росбалт

Американският посланик в Москва Майкъл Макфол потвърди, че след Олимпиадата си заминава у дома. Сензация няма – руски медии посочиха такава възможност още миналата година. Интересното е, че САЩ сменят и своя посланик в Сирия. Рокадите може би са знак, че започват сериозни промени в геополитическия курс на Вашингтон. Това може да бъде радостна новина за Москва.

Съвсем наскоро „десните“ в Израел, събрани край Стената на плача, молеха Всевишния да отстрани от Белия дом сегашния държавен секретар Джон Кери заради политиката му спрямо еврейската държава. Тези молитви явно не са били чути. Предстоящата смяна на американските посланици в Москва и Дамаск, също и рязкото подобряване на отношенията с Иран за сметка на Саудитска Арабия и Катар, означава, че в Белия дом тържествува „новият курс“ на Джон Кери. И най-вероятно се очертава затопляне с Москва.

Нищо чудно. Както разказа неотдавна пред Росбалт чужд дипломат, в края на миналата година руският външен министър Сергей Лавров бил запитан с кого се вижда най-често напоследък – и отвърнал, че безспорно не със своето семейство, а по-скоро с Джон Кери. Наистина, първите дипломати на двете страни се срещат едва ли не по-често, отколкото разговаря със западноевропейските си съюзници същият този държавен секретар на САЩ. Защото в последно време Москва и Вашингтон откриха твърде много общи теми. На първо място Сирия. Преговорите за възстановяване на мира и поне малко от малко – на реда в тази страна все още са в задънена улица, но Русия успя да предотврати най-лошото: САЩ и много други страни от НАТО да се включат във военния конфликт.

За администрацията в Белия дом подготовката за военна операция бе решение по принуда, породено от непредпазливите думи на Барак Обама, че с употребата на химическо оръжие режимът на Башар Асад би преминал „червената линия“. И фактът, че Москва успя буквално да сграбчи за ръката американците, не огорчи например Джон Кери – навярно, напротив, доста го е зарадвал.

След като САЩ спряха да бъдат марионетка на Саудитска Арабия и Катар в близкоизточния регион, връзките им с петролно-газовите монархии от Персийския залив станаха осезаемо по-прохладни. И още по-трудни, щом американците – вкупом с британците и активно подкрепяни от Русия като посредник, започнаха помирение с Иран. Доскоро американски политици обсъждаха открито евентуални бомбардировки над тази страна, но днес ЕС и САЩ постепенно вдигат едностранните санкции срещу нея и се очаква още тази година икономическото й положение да тръгне нагоре. В замяна Техеран очевидно ще се погрижи да влезе отново в ролята на петролен противовес за арабските монархии от Залива – за в случай че пожелаят чрез доставките на „черно злато“ да въздействат върху Америка или нейни съюзници.

Затоплянето на отношенията с Иран естествено плаши Израел – това предизвика, например, молебена за оставка на Джон Кери. Москва обаче се сдобива с чудесен шанс да оправи връзките със САЩ, които през мандата на Макфол планомерно се влошаваха. Стига да припомним как този дипломат, току-що пристигнал в Москва, веднага се срещна с опозиционери. И как с доста странна непоследователност намекна в едно интервю, че поддържа неформални контакти с такива руски дейци като Игор Сечин (бивш вицепремиер на Русия, наричан в местни и западни медии втория човек в страната след Владимир Путин – б. р.).

В крайна сметка политиката на „рестартиране“, задействана тъй помпозно от бившия вече държавен секретар Хилари Клинтън и от споменатия вече Макфол, явно доведе до тъкмо обратния резултат. Руско-американските отношения изобщо не се подобриха, напротив – САЩ до голяма степен изгубиха възможността да влияят върху събитията във федерацията.

Преките контакти отслабваха с всеки ден. САЩ бяха обвинявани, че са подготвяли революция в Русия, и дори (едва ли с право), че са подкрепяли масовите протести на населението след изборите през 2011-2012 г. Отзвука долавяме и днес – неслучайно мнозина в Москва виждат основната причина за политическата криза в Украйна не в неспособността на местните власти да се разберат с гражданите, а в „американската намеса“ в работите на тази суверенна страна. Колкото до САЩ, те на практика изобщо загърбиха Русия, свиха сътрудничеството, оставяйки едва ли не само транзитните натовски превози за Афганистан, спряха да обсъждат с Москва сериозни теми от международната политика. С което засегнаха още повече руските си партньори.

Сега обаче нещата може да се променят. Кери настанява „свои“ хора по ключовите (в най-близко бъдеще) посолства на САЩ в чужбина и Москва също е в списъка наред с Дамаск. Вашингтон явно пак си е спомнил за Русия и щом е готов да се помири и с Иран, дреболии като руската забрана да се пропагандира хомосексуализма сред малолетни едва ли ще спрат Белия дом по пътя към реално „рестартиране“ на отношенията с Москва. Дори причината да не е обич към руснаците, внезапно пламнала пак във Вашингтон, а всичко да става заради Иран и Сирия; дори Щатите да завият към „новия курс“ не преди, а едва след олимпиадата в Сочи, тъй важна от гледна точка на имиджа за руския президент Владимир Путин, няма да има разлика – по-добре късно, отколкото никога.

Ще отбележим впрочем, че за игри от този род са нужни поне двама играчи. Замисълът на САЩ изглежда предвидим още отсега, но руските планове за близкото бъдеще не са твърде ясни. И за да не пропуснем възможността за нормализация на отношенията, а даже и за продуктивно сътрудничество, трябва тези планове не само да бъдат формулирани, но и заявени пред потенциалните партньори. В противен случай поредното „рестартиране“ може да се превърне в последно и решително „претоварване“, подтикващо Москва и Вашингтон вече не да разсъждават, а да действат в стила на „студената война“.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.

 
 

Пикасо ще бъде героят на втори сезон на „Геният“

| от chronicle.bg |

National Geographic обяви, че вторият сезон на поредицата „ГЕНИЯТ“ ще проследи живота и работата на испанския художник Пабло Пикасо – един от най-влиятелните и известни артисти на 20-ти век.

Новият сезон ще бъде излъчен премиерно през 2018.

Артистичната кариера на Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Руиз и Пикасо се простира в над 80 от общо 91 години от неговия живот, голяма част от които прекарани в неговия втори дом – Франция. Подобно на героя от първия сезон на „ГЕНИЯТ“ – Алберт Айнщайн, Пикасо преобразява и интерпретира света по напълно нов и неортодоксален начин и постоянно провокира представите ни за изкуство и творчество. Плодотворният художник създава над 50 000 творби, сред които най-известни са Старият китарист от Синия му период, изложена в Арт Института в Чикаго; Герника, вдъхновена от нацистката бомбардировка над едноименния малък град в Испания, която може да бъде видяна в музея Reina Sofia, Мадрид; Госпожиците от Авиньон, вдъхновена от неговата любовница и муза Фернанд Оливие, изложена в Музея за Съвременно изкуство в Ню Йорк.

Страстната му натура и неуморимата му творческа енергия са неразривно свързани с личния му живот, изпълнен с шумни бракове, безброй афери и постоянно менящи се политически и лични съюзници. В годините, прекарани в кипящия от живот Париж в началото на 20 век, Пикасо се среща с писатели, художници и артисти като Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Анри Матис, Марк Шагал, Гертруд Щайн, Жорж Брак и Жан Кокто. Пикасо постоянно преоткрива себе си, винаги стремящ се към новото и отвъд познатите граници на артистична изява.

Кен Билър отново ще бъде начело на екипа на сериала, като ще влезе в ролята и на изпълнителен продуцент и сценарист за новия сезон. Втори сезон идва отново от Fox 21 Television Studios, чийто скорошен сериал „Народът срещу О. Джей Симпсън: Американска криминална история“ доминира на всички награди и оглави избора на критиката; Imagine Television, създатели на сериалите “24” и “Империя” с изпълнителни продуценти Брайън Грейзър и Рон Хауърд, както и изпълнителният продуцент Франки Калфо и продуцентът Анна Кълп; и Madison Wells Media’s OddLot Entertainment, които по-рано тази година продуцираха номинирания за Оскар игрален филм “На всяка цена,” с изпълнителни продуценти Джиджи Прицкер и Рейчъл Шейн. Сам Соколов и Джеф Кууни от EUE/Sokolow също са изпълнителни продуценти. Снимките на сериала се очаква да започнат по-късно тази година, а премиерата е планирана за 2018 по National Geograhic в 171 държави на 45 езика.