Политика на опустошението

| от |

Няма и 100 дни, откакто правителство на премиера Вучич е на власт, а кандидатката за европейско членство Сърбия се оказва не само застрашена от банкрут, но и на път да помете дори остатъка от медийната свобода, пише Дойче веле.


В Сърбия всичко вървеше уж добре. През януари страната започна предприсъединителни преговори с ЕС, западните страни похвалиха Белград за политиката му в Косово, министър-председателят Александър Вучич бе поканен на държавни приеми във Виена, Париж и Берлин. При посещението си в Берлин в края на юни той дори разговаря на четири очи с канцлерката Меркел. Вярно, казали са си те, икономическото положение в Сърбия е лошо, но премиерът ще се заеме с нужните реформи, а ЕС ще го подкрепи.

Стига само да провежда мирна политика в региона, простени ще са му националистическия уклон през 90-те години и „дребните“ грешки във вътрешната политика – а именно това, че смаза едва ли не всякаква опозиция в страната си, че превърна медиите в рупор на своята политика, чрез който заклеймява противниците на режима и укрепва едноличната си власт.

Медийна свобода с намордник

„В Сърбия няма цензура в тесния смисъл на думата, но свободата на мненията е силно застрашена, блокират се и се свалят блогове, задържат се блогъри“, казва известната журналистка Йована Глигориевич. Няма преки доказателства за намеса от страна на режима, но е показателно, че се блокират именно критичните публикации срещу него, допълва тя. В сръбския печат не се допускат критични материали, критика срещу властта може да се чуе единствено в две телевизионни предавания.

Журналистическите съюзи предупреждават, че тежкото икономическо положение на медиите неизбежно застрашава медийната свобода. Големите медийни фирми не искат да си навличат ядове с управляващите, защото това би се отразило зле на бизнеса им. Критичните спрямо властта вестници не получават поръчки за реклама, от които финансово всъщност изцяло зависят.

Сърбия – пред фалит?

Апропо, финансите. Не само в медийната, а и във финансовата и икономическата си политика правителството на Александър Вучич явно излиза от релси. Няма и 100 дни, откакто то е на власт, а носителят на надежди – финансовият министър, възпитаник на Харвард, Лазар Кръстич подаде оставка поради разногласия с премиера относно политиката в поетия от него ресор. Напразно Кръстич настояваше за намаляване на пенсиите и заплатите в Сърбия. „Ако продължаваме да игнорираме реалностите, ще поставим държавата буквално на колене. С увеличаването на пенсиите и нерешения въпрос с огромния брой държавни служители ние увеличахме публичния дълг с около шест милиарда динара“, заяви той.

Предизвикателствата пред страната са рекордният бюджетен дефицит и огромният брой пенсионери, надхвърлящ този на трудещите се. Наблюдателите прогнозират отрицателен стопански ръст за 2014 година от около един процент. Въпреки гръмогласните обещания на премиера Вучич за реформи, кандидатката за европейско членство Сърбия може да изпадне в неплатежоспособност.

Празни обещания

Белград поддържа на изкуствено дишане около 584 губещи държавни предприятия със субсидии от 600 милиона евро годишно. Изплащането на заплатите в държавния сектор поглъща една четвърт от опоскания държавен бюджет. Други 30 процента от бюджета поглъщат разходите за нарастващия брой пенсионери, който е 1,7 милиона души и надхвърля броя на данъкоплатците. Към това се прибавят и разходите за раздутия държавен апарат, които увеличиха бюджетния дефицит с над 8 процента. Няма изгледи за стопански възход в Сърбия. Тъкмо напротив. Чуждестранните инвестиции за първите четири месеца от годината са намалели значително, въпреки обещаните от премиера Вучич милиардни нови инвестиции. Прокламираните от него мерки за икономии и реформи също някак не се осъществяват. Предложеното от финансовия министър „затягане на коланите“ не било реалистично, а плодовете на реформите, които самият Вучич обещава, щели да се усетят след не по-малко от „три – четири години“, заяви премиерът.

„Той е човек, който само заявява намерения. Но думите му нямат никаква стойност. Казва само това, което хората искат да чуят. Дори когато самият той мисли нещо съвсем различно“, казва бившият сръбски министър на икономиката Саша Радулович. Чудно ли е при такова разминаване на думи и дела, че премиерът Вучич не понася другите да казват и мислят нещо съвсем различно от онова, което той иска да чуе? И че безапелационно заглушава всяка критична дума срещу неговата власт?!

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.