Политическият романс на Турция и Босна

| от |

Никъде другаде в Европа Турция не се ползва с такава популярност, както в Босна и Херцеговина. Афинитетът между двете държави е факт, но босненските политици знаят защо предпочитат да отведат страната си към ЕС, коментира Дойче веле.

0,,16888974_303,00

 

Близостта с Босна се подчертава редовно – в речите на Ердоган, неговия външен министър Давутоглу или президента Абдуллах Гюл. Става дума за „География на сърцето“, съгласно едно наскоро разпространено изследване на сараевския институт „Популари“. В изследването, наречено „Един политически романс: отношенията между Турция и Босна и Херцеговина“, се анализира спецификата на турско-босненските отношения, които най-малкото в риторичен план имат и геополитически компонент. Накратко – ако Европейският съюз не ви поиска, ние сме насреща, гласи посланието от Анкара. А босненско-сръбският президент Милорад Додик дори обвини Турция, че преследва „опасни намерения“ в Босна – подозирайки я в опит за намеса във вътрешните работи на страната, било то и под предлога за защита на интересите на босненските мюсюлмани.

В Босна пазят най-добре османската култура

Афинитетът между /мюсюлманските/ босненци и турците е несъмнен и се изразява не само в това, че редица джамии в Турция са наречени на името на първия президент на Босна и Херцеговина – Алия Изетбегович, а в Сараево има парк „Реджеп Тайип Ердоган“. Балканските държави, които имат мюсюлманско мнозинство, са три. В Албания и в Косово то е абсолютно, в Босна е относително – мюсюлманите са към 40 процента, поне на хартия. Формално преобладават християните – православните сърби и хърватите-католици. Албанците обаче са се борили дълго срещу османската окупация и по-късно за собствена държава, те и до днес възприемат „турското време“ негативно. Единствено славянските мюсюлмани в Босна са искали запазването на турското господство и са се почувствали предадени, когато през 1878 турските войски се изтеглят от Босна и Херцеговина, за да предоставят провинцията на Австро-Унгария.

В днешна Югоизточна Европа няма нито една друга държава, в която вековете на османско господство да се толкова осезаеми, колкото в Босна. В езика има почти 7000 думи с турски произход – е изчислил един лингвист, но дори и лаиците могат да усетят, че никой друг южнославянски език не е до такава степен проникнат от турцизми, колкото босненският.

Думи като „йок“ или „хайде“ присъстват и в българския, гръцкия или сръбския, но в Босна са живи и много други турски думи, които отдавна са забравени другаде на Балканите. Към това се добавя архитектурата. „Никой не е опазил османската култура по-добре от Босна и Херцеговина, дори и самите турци не са“, казва в споменатото проучване един турски архитект. А това, че при провеждането на спортни събития босненските мюсюлмани аплодират освен собствените си атлети и турските, а цяло Сараево ликува, когато Турция спечели някой турнир, се разбира от само себе си.

Приятелството си е приятелство…

Босненските политици в Сараево вече са използвали близостта с Турция като повод за предупреждение към своите европейски бизнес партньори: ако Европейският съюз не приеме Босна, страната ще се ориентира в другата посока. Както показва обаче проучването на института „Популари“ – Ердоган и останалите може да държат цветисти речи за Босна като пръв приятел на Турция, но управляващите от Анкара нямат много какво да предложат извън риторичния патос.

Турската служба за опазване на културните паметници предприема активни действия из цяла Босна и усилено се грижи за подобряването на състоянието на мостове и джамии /строейки паралелно нови/. Освен това Турция дава стипендии на босненски студенти, а движението на проповедника Фетхулах Гюлен поддържа училища и в Босна, както навсякъде другаде по света. В икономически план Турция обаче не играе важна роля в Босна – вложенията са около нулата. Най-важният търговски партньор на Босна е Хърватия, с която през 2013 стокооборотът възлезе на почти два милиарда евро. Следват я други балкански държави и страни-членки на ЕС, а Турция заема чак девето място.

По сходен начин стоят нещата и в сферата на инвестициите. Между 1994 и 2012 австрийските фирми са вложили над 1,3 милиарда евро в Босна, без да вдигат излишен шум по въпроса. За същия период турските предприемачи са инвестирали в Босна по-малко от 150 милиона евро, което поставя Турция на една позиция с Холандия и Люксембург. А инвестициите са ограничени в населяваните от мюсюлмани части от страната. Турската „Зираат банкасъ“ има 25 филиала в Босна, от които само един е в Република Сръбска, където доминират сърбите. Там по-активни са руските инвеститори. А Небойша Радманович, сръбският представител в тричленното президентство на Босна, обобщава нещата така: „Босненците обичат Турция, сърбите обичат Русия“. Казано иначе – това, което за едните е Ердоган, за другите е Путин. Парите обаче текат от други източници. И босненските политици знаят защо искат да отведат страната си към Европейския съюз.

 
 

Мократа Амбър Хърд в „Aquaman“

| от chronicle.bg |

Режисьорът на „Aquaman“ Джеймс Уан ни показва Амбър Хърд в костюм на Мера.

DC разширява вселената си за пореден път с филма за водния супергерой и феновете нямат търпение. За сега подгрява с Джейсън Момоа („Game of Thrones“), който ще изпълнява главната роля. С напредването на снимките обаче все повече други герои се показват. Актрисата Амбър Хърд („The Danish Girl“) обяви участието си във филма в Туитър. Тя ще играе Мера – обектът на чувствата на Акуамен и кралица на морето. Джеймс Уан не остана по-назад и също ни показа снимка на Амбър.

Снимките ни показват Мера в традиционния й вид – като в комиксите, за разлика от Акуамен, чийто оригинален образ е на светъл, рус мъж. В ролята си Амбър е с червена коса и зелен костюм. Това ни дава подов да мислим, че филмът ще е по-успешен от зле приялите се „Batman vs. Superman“ и „Suicide Squad“.

 

 

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн