Покрайнините на Европейския съюз сигнализират „SOS”
Унгарската партия „Йобик” свика своя предизборен конгрес в една бивша синагога в град Естергом. Протестиращи се опитваха да го провалят, но полицията не позволи.
Еврейските организации заявиха, че със своите действия „Йобик” е оскърбила паметта на евреите, интернирани от Естергом по време на Холокоста.
Успоредно с това се развиваха и събитията в Пловдив, само че около една джамия, атакувана от тълпа националисти и футболни фенове. Те бяха възмутени от това, че мюсюлманската община се опитва чрез съда да си върне древната джамия, иззета в полза на държавата преди 100 години.
По същество инцидентите в Унгария и България са различни, но коренът им е един – нетърпимостта. Какво ли става в покрайнините на Европейския съюз? Ето мнението на политолога Фьодор Лукянов пред Гласът на Русия:
„В Европа се наблюдава един консервативен подем, „двигател” на който е омразата към мигрантите, чужденците, опит за ожесточаване на миграционната политика. Докато в богатите страни на Западна Европа етническата, религиозната и друга нетърпимост възниква от страха на средната класа за своето благополучие, то в Източна Европа работата е доста по-зле. Кризата, ударила по източноевропейците, изкара на политическата арена екстремизма и популизма.“
В този смисъл Унгария е един удивителен пример за обратно развитие. Моделът, реализиран от премиера Виктор Орбан, по-скоро напомня постсъветските страни с авторитарно управление. Макар че като членка на Европейския съюз Унгария формално е длъжна да се придържа към европейските стандарти за демокрация.
Партия „Йобик” изобщо повдига антисемитския въпрос, което, между другото, е и старомодно. Съвременните европейски ксенофоби, като правило, са не толкова антисемити, колкото антимюсюлмани и антиемигранти. Според мен, на ръководството на тази партия му омръзна постоянно да отбива всякакви обвинения в антисемитизъм, и се реши на едно екстравагантно действие за подобряване на реномето. Само че резултатът ще е точно противоположен. Изрично подчертаното провеждане на конгреса в сградата на синагога, макар и бивша, само ще добави на „Йобик” антисемитски ореол.
Що се отнася до България, тук политическата система изобщо се намира в състояние на упадък. И не е за учудване, защото върху благодатната почва на всеобщото недоволство разцъфват всякакви ултрадесни и ксенофобски настроения. А спорът за джамията се превръща с открит погром.
Разбира се, тези случаи не определят вектора на европейското развитие, смята руският политолог, но са сигнал за едно общо неблагополучие в региона. Приемайки страни от постсъветското пространство в европейското семейство, Брюксел поемаше и отговорност за тяхното развитие по пътя на толерантността и демокрацията. А сега явно се усеща, че това е нещо като допълнително бреме.
