Покерът на Порошенко

| от |

Първо се разпадна управляващата коалиция, а след това и премиерът подаде оставка. Въпреки продължаващите боеве срещу сепаратистите, украинският президент Петро Порошенко не се отказва от борбата за още повече власт, коментира Дойче веле.

poroshenko

„Нож в гърба“, „Политическа война“, „Хаос в държавната администрация“. Фракцията на партията „Баткивщина“, която е най-голямата в украинския парламент, реагира пределно остро на последните политически сътресения в страната. В четвъртък сформираната през февруари коалиция се разпадна само пет месеца, след като пое властта.

Нови избори през октомври

Кризата бе предизвикана от решението на две фракции да напуснат коалицията: партията УДАР на киевския кмет и световен шампион по бокс Виталий Кличко и дяснопопулистката партия „Свобода“. От коалицията излязоха и още 30 депутати, включително деветима от „Баткивщина“. Преди това парламентът отказа да гласува предложените съкращения в бюджета. В такъв случай от 1 август няма да има пари за армията, която се бори срещу проруските сеператисти в Източна Украйна, заяви финансовият министър Олександър Шлапак. В резултат премиерът Яценюк обяви още същия ден, че подава оставка.

Тя обаче засега не е гласувана от депутатите. А междувременно стана известно, че Яценюк е назначил вицепремиера Владимир Гройсман за временно изпълняващ длъжността глава на кабинета.

На този фон Украйна се подготвя за предсрочни парламентарани избори, които най-вероятно ще се състоят на 26 октомври.

Изненада всъщност няма

Събитията от последните дни всъщност бяха очаквани от повечето украински граждани. В последните седмици призивите за нови избори зачестиха все повече, опозиционното движение още от зимата настоява за „нов старт“ в украинската политика. От края на май Украйна има нов президент в лицето на Петро Порошенко, но парламентът, избран през 2012, е старият. И много украинци смятат, че се е дискредитирал по време на протестите. Хората не са забравили гласуваните през януари закони, насочени към ограничение на гражданските права.

По време на предизборната си кампания и Порошенко обеща нови избори, които несъмнено биха му помогнали в преследването на собствените му интереси. Според конституцията Украйна е парламентарна демокрация и премиерът има повече власт от президента. Порошенко бе принуден да сътрудничи с Арсений Яценюк, т.е. индиректно с най-силния си политически противник – бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, в чиято партия членува Яценюк. Председателят на парламента Олександър Турчинов също е близък политически съратник на Тимошенко. Порошенко пък няма своя партия в парламента – разчита единствено на съюза с УДАР, която обаче има два пъти по-малко представители в парламента от „Баткивщина“.

Порошенко иска повече власт

В този смисъл борбата за власт между Порошенко и Яценюк бе предварително програмирана. Правителството на Яценюк, което се определяше като „камикадзе“ с оглед на проблемите, се задържа доста по-дълго на власт, отколкото предполагаха някои. Благодарение на западните милиарди Арсений Яценюк успя да установи известна стабилност: пенсиите и заплатите се изплащаха, инфлацията бе задържана в поносимите граници от 3,8 процента. А украинската армия отбеляза някои успехи в боевете със сепаратистите.

Германският публицист Винфрид Шнайдер-Детерс е на мнението, че Порошенко иска предсрочни парламентарни избори, за да заздрави собствената си парламентарна база. Експертът по въпросите на Украйна смята, че трябва да бъдат проведени нови избори, дори процедурата около тях да има странен привкус. „Начинът, по-който президентът Порошенко остави „своята“ партия УДАР да действа, беше коварен“, казва Шнайдер-Детерс.

Украинският президент може само да извлече дивиденти от новите избори. Неговата партия „Солидарност“, която съществува по-скоро само на хартия, минава за един от фаворитите. „Партията на Порошенко ще бъде големият победител“, прогнозира пред Дойче веле и киевският политолог Ярослав Макитра.

Споразумението с ЕС се бави

Властовите игри обаче носят и известен риск. Влиятелният киевски публицист Виталий Портников говори за „политическо престъпление“, щом „във военно време се цели отслабване на премиера“. Това застрашава не само мисията на армията в Източна Украйна, но и ратифицирането на споразумението за асоцииране с ЕС, казва Портников. Именно заради това споразумение миналата зима по улиците излязоха стотици хиляди украинци, подчертава публицистът, визирайки въстанието на Майдан. „Ако Украйна не ратифицира бързо споразумението, ще бъде губеща страна“, посочва още Портников.

А и около разпределението на властта в новия парламент за момента няма никаква яснота. Въпреки че популярността на Юлия Тимошенко намаля, наблюдателите не изключват и победоносното ѝ завръщане. В такъв случай борбата за власт между Юлия Тимошенко и Петро Порошенко ще продължи и само ще навреди на Украйна.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Джак Блек изпълнява главна роля в новия „Джуманджи“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският актьор Джак Блек е разчитал на способностите си като комик, за да се снима във филм, който предстои да се появи по екраните, съобщи Ройтерс. Той изпълнява главна роля в „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ – нова версия на комедията „Джуманджи“ (1995) с участието на Робин Уилямс, който вече не е между живите.

Блек заяви, че гледал оригиналната лента едва след като научил, че е в актьорския състав на продължението й. Джак описва Уилямс като гений, който е на върха на актьорските си умения в „Джуманджи“.

В този филм Уилямс изпълнява роля на мъж, който избягва от плен в посветена тематично на джунглата игра. В новата версия на филма предпоставките са различни – главните персонажи пътешестват във фантастичния свят на същата игра. „Сега персонажите пътуват из джунглата, а това крие опасности и е вълнуващо“, поясни Блек.

Друга съществена разлика е, че докато в оригиналната лента персонажът на Уилямс влиза в играта като дете и излиза от нея като възрастен, в новия филм детските персонажи стават възрастни, когато излизат от играта.

Блек и Ник Джонас, който му партнира в „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“, промотираха новия филм в Барселона. В актьорския му състав са също Дуейн „Скалата“ Джонсън и Кевин Харт.

„Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ трябва да се появи по екраните през декември.

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.

 
 

Проверяват спинърите на българския пазар

| от chronicle.bg |

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) извършва извънредна проверка на антистрес продукти – спинъри, съобщават от пресцентъра на агенцията. Мотивите за проверката са, че устройствата „имат игрови функции“ и трябва да отговарят и на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване съответствието на играчките.

Проведени изследвания в трети страни показват, че в някои случаи моделите съдържат наднормено количество олово и живак. Затова в хода на инспекциите ще бъдат взети продукти, които ще бъдат подложени на допълнителни изпитвания.

Фиджет спинърът, хенд спинърът или просто спинерът е най-новият популярен продукт, който се разпространява много бързо сред децата и у нас. Основната му употреба е да помага на деца със синдром на дефицит и на деца, страдащи от аутизъм, но той все повече се разпространява и като играчка, пишат от агенцията.