Похитените френски журналисти преди 10 месеца в Сирия, са се завърнали

| от |

Associated Press съобщи, че четиримата френски журналисти, които бяха попаднали в плен преди около 10 месеца в Сирия, са се завърнали невредими днес, на 20-ти април. Посрещнати са на военното летище Вилакобли до Париж от сътрудници на радиостанция Europe 1.

pic_dbfc4d71bd1b73501eb74389f02cbc26

Дидие Франсуа (Didier Francois), Едуард Елиас (Edouard Elias), фотографа-фрийленсър Пиер Торес (Pierre Torres) и репортера на списание „Le Point“ Никола Енен (Nicolas Henin) са докарани с въртолет от една от базите на северна Франция, където пък преди това са кацнаха със специален полет от Турция.

Четиримата френски журналисти бяха намерени в събота на ничия земя на турско-сирийската граница, със завързани очи и ръце. Те бяха похитени от неизвестни през юни миналата година в района на град Алепо, Сирия, където са отразявали въоръжения конфликт между бунтовниците и правителствените войски.

Официално, от тогава и досега, нито една от действащите на територията на Сирия радикални групировки не е поела отговорност за отвличането. Единствено, действащия като преводач Хусам Ал-Ахмад е разказал пред Associated Press, че най-вероятно зад похищението са сунитската групировка „Ислямска държава Ирак и Левант“.

Президента на Франция Франсуа Оланд също е посрещнал освободената четворка и е заявил, че тяхното освобождение е станало огромна радост за близките им и повод за гордост за цялата страна. Оланд е благодарил на Анкара и турските власти като цяло за оказаната помощ за завръщането журналистите.

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Запознайте се с новите слушалки Beoplay E4

| от chronicle.bg |

Датската луксозна марка Bang&Olufsen разширява портфолиото си с още един продукт – слушалките Beoplay E4.

Те са от ново поколение и разполагат с по-добра функция за изолиране на външния шум (ANC), като блокират звук с до 15 dB по-ниска честота спрямо предишната ANC технология на Beoplay H3. По този начин слушателят трудно би чул дори ако самолет прелети над него.

Благодарение на т.нар. режим на прозрачност (transparency mode) само с един бърз жест пък може едновременно да изключите както шумоизолиращата функция, така и музиката, и да се върнете в обкръжението си.

2017_03_E4_Black_2

Новите Beoplay E4 са с подобрен дизайн. Батерията им е тънка, с полимерна повърхност, която осигурява по-голяма тактилност и издръжливост. Преработен е и дизайнът на устройството за управление на музиката, така че да се постигне по-лесно и интуитивно потребителско преживяване. Слушалките са изработени от лек алуминий, което ги прави изключително здрави и устойчиви на надраскване. В същото време са и изключително леки – общото им тегло е 50g.

Иновативните Beoplay E4 се предлагат в черен цвят и на цена от 249 евро. Очаква се през юли да пристигнат в шоурума на Bang&Olufsen – на ул. „Оборище“ 10 в София.