Подходящ ли е Тибор Наврачич?

| от |

Ще успее ли унгарецът Тибор Наврачич да стане еврокомисар по образованието и културата, пише Дойче Веле, макар че в родината си се е проявявал по-скоро като антиевропеец, който е съотговорен за унгарския политически завой надясно?

Ако зависеше от новия председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, тази есен Тибор Наврачич би трябвало да поеме културния ресор. На 22-ри октомври Европарламентът ще гласува кабинета на Юнкер, и то в пакет. Този факт предизвиква недоволство в парламента. Отхвърлянето на отделни кандидати по принцип не е възможно. Затова евродепутатите ще изслушват кадидат-комисарите в различните комисии на парламента още преди гласуването. По време на изслушването не е изключено към тях да бъдат отправени и редица неудобни въпроси, особено към унгареца Тибор Наврачич.

Съотговорен за унгарския завой надясно

Наврачич в момента е външен министър на Унгария. Преди това той беше министър на правосъдието в дяснопопулисткото правителство на Виктор Орбан. Критици обвиняват правителството, че голяма част от промените в конституциятау предприети от него, са допринесли за орязването на правата на гражданите. Смята се, че Наврачич също носи отговорност за десния завой на Унгария.

Обществено-политическият климат в страната междувременно не оставя място за критични гласове. Несимпатични на властта генерални директори на театри бяха заменени с приближени на правителството. Критично настроени директори на музеи, като например директорът на Унгарския еврейски музей в Будапеща, бяха принудени да си тръгнат.

Новият унгарски медиен закон поставя бариера пред публикации, критични към властта. Всичко това не отговаря на разбирането на Европейския съюз за демокрация и култура. Как представител на подобно правителство би могъл да отговаря за културната политика на ЕС? Този въпрос ще зададат евродепутатите на Наврачич.

Дали пък културният ресор не е предварително оценен като маловажен? И дали Жан Клод-Юнкер би могъл в този случай да направи компромис? „Не мога да си представя как Наврачич би могъл да отговаря тъкмо за онова, което обединява Европа – културата и образованието“, каза за Дойче Веле Ролф Болвин, изпълнитлен директор на Немския сценичен съюз. „За Европа тези сфери са от централно значение!“

Европейската култура става все по-важна

На същото мнение е и Олаф Цимерман, председател на германския Съвет за култура. По думите му културната политика на ЕС придобива все по-голямо значение за отделните държави и все по-често задава посоката – включително и по въпроси като авторското право например. Държавите би трябвало да проумеят, че са предали на Брюксел голяма част от правомощията си в сферата на културата. „Затова Еврокомисията би трябвало да обръща по-голямо внимение на тази сфера“, убеден е председателят на германския Съвет за култура, в който влизат 236 културни съюзи и организации. Освен това ясно е и още нещо: на фона на преговорите за свободна търговия със САЩ, въпросите, свързани с културата, придобиват все по-голямо значение.

„Унгария вече не е демократична държава“, гласи тъжната равносметка на унгарския писател Дьорд Конрад. Бившият президент на Академията на изкуствата в Берлин смята, че политиката на страната е придобила черти на „централноазиатска автокрация“. Откакто ФИДЕС пое властта в Унгария през 2010 година, критично настроеният интелектуалец Дьорд Конрад, както и други като него, многократно са ставали обект на враждебни изявления и антисемитски ругателства. Възможността Тибор Наврачич да бъде избран за еврокомисар засега си остава ябълка на раздора.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.