Подготовка за зимната сесия или как се мелят СЕМките
Един член на СЕМ използва социалните мрежи, за да сподели със света как се готви за „зимната сесия“. Представяме ви Иво Атанасов в текст и снимки.
Някога, в депутатските ми години, на излизане от мазето ме срещна съсед: „Абе, комшу, и ти ли се препитаваш с буркани?!“ Удивих се повече от него. Какво ли си е мислил, че има на трапезата ни? И защо? Нали през целия си парламентарен период останах не само и не просто възможно най-свързан с Кюстендил! А и когато банкери, митничари, лекари се изнесоха към центъра, моето семейство продължи да обитава панелните покрайнини. Това беше важно, за да не губя представа за живота извън жълтите павета, да не се откъсвам от всекидневието на хората, които гласуват за мен. Както не на шега казваха някои, в квартал „Запад“ останаха само пролетариатът и депутатът. Всички виждаха каква ми е жената, родата, колата. Къде си пия кафето, в кои магазини и какво пазарувам. Подвеждането на политиците под общ, и то лош, знаменател е непрестанно и почти повсеместно, но когато животът ти се ниже пред очите на всички, какво има за чудене, особено пък от страна на съседи и съкварталци?
Минаха още няколко години. Учуденият звънна на вратата и докато успея да кажа каквото и да било, нахълта с ревизорски поглед. „В хладилника те бия. И в печката те бия. В телевизора ти ме биеш, но в пералнята – аз. И в бойлера, а, и ваната ми е по-хубава…“ Виждал съм какво ли не, но в случая гледах и не вярвах на очите си. Още повече не вярваше на своите той. Макар и да сме в един и същи вход, толкова време си беше изграждал представата не от това, което ден след ден сам вижда, а от онова, което се пише, казва и показва. Както и от собствените си подозрения. Всичко това в един миг му се срути. Но човекът не стоя дълго слисан. Окопити се пръв и тържествуващо възкликна: „Егати депутатът, само в телевизора си по-напред от мен!“ Рядко съм доставял по-голямо удоволствие на избирател!
Всяко лято вестниците отразяваха подготовката ми за „зимната сесия“. Разказваха как отивам в Дорково при тъщата, как суша сено, окопавам картофи, затварям буркани. Мнозина смятаха, че това е игра, и то лицемерна, за да се харесам на избирателя, други бяха убедени, че се правя на интересен, защото съм суетен. Само малцина си даваха сметка, че това е въпрос на същност – моята и на семейството ми. Че ние сме били, сме и ще бъдем част от този начин на живот. Той ни е не само познат, но и близък. С него би трябвало да е на „ти” всеки политик отляво. Да е наясно не само на думи с битието на онези, които го избират. Да е в състояние да разбира това, което мислят и чувстват. И не от изследванията на социолозите, а от собствения си опит.
Всичко това на мен и съпругата ми ни е известно, и то не от теорията. Знаем как се приготвят различните консерви, в какви пропорции са отделните съставки, колко сол, захар, олио или пък оцет се добавя, кое колко ври. Как се слага зеле и туршия. Знаем дори какво е да се нарежат няколко кубика дърва и за половин ден двамата да ги приберем и подредим. Правили сме и ще го правим. Защото сме разбрали, че колкото и да е удобно парното в града, друго си е да има къде да отидеш, макар и за броени дни, и да доловиш с ноздрите си приятния мирис на пукащите в огъня цепеници, да се вслушваш в бумкането на печката и по детски да се вълнуваш от играещите по тавана светлини. Защото сме наясно, че в днешното алчно и безконтролно време, когато в хранителните магазини ни продават всякакви отрови, е особено важно да знаеш, че поне част от онова, което ядеш, е екологично чисто. Да си сигурен в това, тъй като сам си го произвел.
Винаги сме се включвали в подготовката за „зимната сесия”, но не като основни фигури, а предимно като помощници. Със смъртта на тъста ми и на мама обемът от дейности, в които се включваме, разбираемо нарасна. А след като миналата година си отиде и тъщата, вече всичко ляга върху нашите плещи. И сякаш едва сега си даваме точна сметка колко много са правили за нас. Така е навярно във всички области на живота – разбираш пълния смисъл на едно или друго не като четеш или слушаш за него, а като го изпиташ на собствения си гръб.
