По-различен Поп Фолк! – част втора
Продължаваме с текста на Цветозар Цаков, а първа част може да си припомните тук.
Една от най-старите групи, занимаваща се с взривоопасното смесване на фолклор и жици, пък идва от крайморското градче Поморие и носи името ARTERY. Познати на по-широката публика най-вече с ексцентричния си фронтмен, вокалист, китарист и композитор Янко Бреков (по прякор Бръснаря), който поради наполовина гръцкото си потекло умее да свири на бузуки и често го включва в песните на групата си. Бузукито влиза в употреба след два издадени под името Артерия албума, в търсене на собственото звучене, и емигриране през 1997 г. първоначално в Чехия, а след това и в Холандия. След двугодишно лутане между свирене по пражките улици и участия в малки клубчета, мочетата се отправят към Амстердам, където се раждат два акустични албума, преливащи от български и гръцки фолклорни мелодии. Във “Valley of Sunflowers” ( 1999) пее холандската поп/рок певица Kate Fleming, а песента “Take It From Me” от “Balkan Underground” (2000) се превръща и в първия по-голям успех на групата зад граница, сдобивайки се и с официален видео клип. Емблематичният за стила и енергията на бандата албум “Newtopia” се появява през 2003 г., а в него за пръв път чуваме емоцианалната бомба със закъснител, която произвежда съчетаването на хардкор-повлияни метъл рифове с балкански фолклорни откоси, проплакани и изтанцувани от бузукито на Янко. Текстовете са на английски, но това по никакъв начин не разваля усещането за автентичност и културна принадлежност. Момчетата от Поморие и Бургас впечатляват преситената холандска публика с нестандартната си смесица и стигат до това да делят една сцена с имена като Soulfly, Machine Head, Agnostic Front, Sepultura, Sick of It All и Fun Loving Criminals по фестивали в Холандия, Белгия и Германия, а в местната преса са сравнявани със световни величини на неортодоксалния рок и метъл като System of a Down. Последният за сега албум на Artery излиза през 2006 г. и се казва “The Art of Bleeding”, след който групата излиза в почивка, а Янко се завръща в България, където в момента е активен с акустичния си проект The Pomorians.
И докато сме на хардкор вълна (макар принадлежността на Artery към този стил да е спорна), нека обърнем внимание и на най-новото отроче на незаконния брак между рока и балканския фолклор. Група KHAN все още няма официален материал, освен едно видео и няколко трака в уеб платформата за звукосподеляне Soundcloud, но работата по издаване на дебютния им албум, носещ съдържащото в себе си и самия стил на групата име “Folkcore” е към своя край и любопитните меломани ще имат възможността да му се насладят вероятно още в рамките на тази година. Момчетата от Khan съчетават типичните за хардкора насечени тежки рифове и гърлени ревове с фолклорни просторни чисти вокали, неравноделни тактове и трайно присъстващ глас на мандолина, който се вписва учудващо естетсвено в цялата наглед хаотична, но всъщност изпипана до последния детайл шумотевица. Имах щастието да ги гледам на живо за пръв път преди около два месеца, когато подгряваха сръбските турбо-фолк метъл шегаджии Pero Defformero и тръпките на възхищение и гордост, които избиха по цялото ми тяло отшумяха чак на другия ден. Отделно от свръх интересната им музика, сценичното поведение на фронтмена им, а и на цялата група, бе толкова надъхващо и лъхащо на увереност в собствените им възможности, че дори да не си особено голям фен на дистерните китари, ще се хванеш как без да си се усетил потропваш с крак и се поклащаш в ¾-ти или 7/8-ми, въпреки че не разбираш голяма част от текста (който впрочем е изключително на български език!). С нетърпение очаквам албума на тази обещаваща млада група, а дотогава непременно потърсете името Khan и ако случайно разберете, че свирят наоколо, не пропускайте възможността да посетите това зареждащо мулти-култи пиршество за сетивата!
