По-различен Поп Фолк! – част втора

| от |

Продължаваме с текста на Цветозар Цаков, а първа част може да си припомните тук.

Една от най-старите групи, занимаваща се с взривоопасното смесване на фолклор и жици, пък идва от крайморското градче Поморие и носи името ARTERY. Познати на по-широката публика най-вече с ексцентричния си фронтмен, вокалист, китарист и композитор Янко Бреков (по прякор Бръснаря), който поради наполовина гръцкото си потекло умее да свири на бузуки и често го включва в песните на групата си. Бузукито влиза в употреба след два издадени под името Артерия албума, в търсене на собственото звучене, и емигриране през 1997 г. първоначално в Чехия, а след това и в Холандия. След двугодишно лутане между свирене по пражките улици и участия в малки клубчета, мочетата се отправят към Амстердам, където се раждат два акустични албума, преливащи от български и гръцки фолклорни мелодии. Във Valley of Sunflowers ( 1999) пее холандската поп/рок певица Kate Fleming, а песента “Take It From Me” от Balkan Underground(2000) се превръща и в първия по-голям успех на групата зад граница, сдобивайки се и с официален видео клип. Емблематичният за стила и енергията на бандата албум Newtopia се появява през 2003 г., а в него за пръв път чуваме емоцианалната бомба със закъснител, която произвежда съчетаването на хардкор-повлияни метъл рифове с балкански фолклорни откоси, проплакани и изтанцувани от бузукито на Янко. Текстовете са на английски, но това по никакъв начин не разваля усещането за автентичност и културна принадлежност. Момчетата от Поморие и Бургас впечатляват преситената холандска публика с нестандартната си смесица и стигат до това да делят една сцена с имена като Soulfly, Machine Head, Agnostic Front, Sepultura, Sick of It All и Fun Loving Criminals по фестивали в Холандия, Белгия и Германия, а в местната преса са сравнявани със световни величини на неортодоксалния рок и метъл като System of a Down. Последният за сега албум на Artery излиза през 2006 г. и се казва The Art of Bleeding, след който групата излиза в почивка, а Янко се завръща в България, където в момента е активен с акустичния си проект The Pomorians.

И докато сме на хардкор вълна (макар принадлежността на Artery към този стил да е спорна), нека обърнем внимание и на най-новото отроче на незаконния брак между рока и балканския фолклор. Група KHAN все още няма официален материал, освен едно видео и няколко трака в уеб платформата за звукосподеляне Soundcloud, но работата по издаване на дебютния им албум, носещ съдържащото в себе си и самия стил на групата име “Folkcore” е към своя край и любопитните меломани ще имат възможността да му се насладят вероятно още в рамките на тази година. Момчетата от Khan съчетават типичните за хардкора насечени тежки рифове и гърлени ревове с фолклорни просторни чисти вокали, неравноделни тактове и трайно присъстващ глас на мандолина, който се вписва учудващо естетсвено в цялата наглед хаотична, но всъщност изпипана до последния детайл шумотевица. Имах щастието да ги гледам на живо за пръв път преди около два месеца, когато подгряваха сръбските турбо-фолк метъл шегаджии Pero Defformero и тръпките на възхищение и гордост, които избиха по цялото ми тяло отшумяха чак на другия ден. Отделно от свръх интересната им музика, сценичното поведение на фронтмена им, а и на цялата група, бе толкова надъхващо и лъхащо на увереност в собствените им възможности, че дори да не си особено голям фен на дистерните китари, ще се хванеш как без да си се усетил потропваш с крак и се поклащаш в ¾-ти или 7/8-ми, въпреки че не разбираш голяма част от текста (който впрочем е изключително на български език!). С нетърпение очаквам албума на тази обещаваща млада група, а дотогава непременно потърсете името Khan и ако случайно разберете, че свирят наоколо, не пропускайте възможността да посетите това зареждащо мулти-култи пиршество за сетивата!

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.