По-малко закони биха направили парламента по-ефективен… и по-стойностен

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen)

Как оценявате доколко ефективен е един парламент? В много професии отговорът относно ефективността изглежда очевиден: колко гола е отбелязал един футболист; колко чифта обувки е изработил един обущар.

През декември 2013 г. председателят на Народно събрание Михаил Миков отбеляза, че от началото на мандата си 42-то Народно събрание е приело 75 закона и 170 решения. Това в година с изключително оспорван парламентарен календар, като се има предвид преждевременната оставка на правителството на ГЕРБ.

Но, както всеки футболен запалянко знае, целта не е просто да отбелязваш голове. Изобретателните играчи, които създават голови възможности, и добрите защитници, които спират противника, са също толкова важни за отбора. Обущар, който изработва по-малко обувки, но на по-висока цена, ще има по-голяма печалба. С други думи, би трябвало да оценяваме ефективността в по-широка перспектива.

Затова питам се, дали резултатите от работата на парламента могат да се подобрят. Правителството изрази политическа воля за въвеждане на оценка на въздействието като мярка, гарантираща, че последиците от новите закони ще бъдат предварително разбрани. То ще изисква от БОРКОР подробно проучване на всеки законопроект, за да се гарантира, че той ще действа антикорупционно. В лицето на гражданските съвети министерствата имат механизъм, с който да се консултират преди приемането на законите.

Парламентът обаче, досега не е предприел подобна мярка нито по отношение на законодателството, нито по също толкова важните предложени поправки. Това означава, че важни закони се приемат, без да се остави достатъчно време да се разберат законодателните текстове или последиците от тях. Пример за това е законът за офшорните фирми, чийто цели са неясно формулирани и, който по всяка вероятност е несъвместим с европейското законодателство. Български бизнесмени ми казват, че Кодексът на труда се променя толкова често, че те и служителите им едва се ориентират в новите положения.

Парламентаристите твърдят, че не са в състояние да постигнат повече, поради липса на ресурси за наемане на необходимия персонал. Но за какво тогава е администрацията? Логично е депутатите да очакват от Министерски съвет да координира оценките на въздействието по отношение на поправките и новите закони. И тогава задачата на парламента ще е да реши как да действа.

Допълнително предимство е, докато чакат за обратна връзка, парламентаристите могат да посветят времето си на контрола над правителството и агенциите му. Преди две години имаше грандиозен скандал заради новия законопроект за незаконно придобитото имущество. Депутатите доказваха красноречиво, че обект на преследване ще стане обикновеният българин и че законът е антидемократичен.

Това бе силна реторика, несъмнено продиктувана от искрено убеждение. Затова е странно, че парламентът все още не е намерил време да получи и разисква годишните доклади на комисията за незаконно придобито имущество от 2011 и 2012 г., да не говорим за 2013 г. Кой трябва да съблюдава демократичните стандарти в работата на комисията, ако не същите онези депутати, които наричат мярката “анти-демократична”? Същото се отнася и за изказванията на политиците срещу олигархичните кръгове и монополите, които до този момент не са довели до никакво последователно разследване в парламентарните комисии.

Депутатите наистина биха били представители на народа, ако започнат да разследват какво всъщност се случва както в тази, така и в много други области. Освен всичко друго, те ще спечелят одобрението и на избирателите! Във Великобритания председателите на тези комисии са известни на всички и заседанията им са задължително телевизионно занимание. Само мисълта, че могат да те призоват пред някоя от комисиите, те кара да правиш всичко необходимо като държавен служител да издържиш на проверката и контрола им. А това допринася за по-добро правителство.