Плочите се завръщат!

| от |

chartoftheday_1465_Vinyl_LP

Плочите продължиха своето завръщане през 2013 г., като продажбите на винилови албуми в САЩ достигнаха до 6 милиона единици!

За разлика от продажбата на дискове, които са намалели с 14.5% и продажбите на дигитални албуми, които са в застой, продажбите на LP са нараснали с 32 процента спрямо 4,55 милиона единици през 2012 година.

Продажбите на музика за миналата година са негативно засегнати от нарастващата популярност на стрийминг услуги като Spotify и Pandora. В резултат на това, дигиталните продажби на музика са намалели за първи път, откакто Nielsen SoundScan измерва дигиталните продажби.

Между 2002г. и 2012г., продажбите на винил в Съединените са се увеличили с 250%. За съжаление обаче, възраждането на плочите има незначителен ефект върху индустрията като цяло. През изминалата година виниловите албуми отчитат само два процента от общите продажби на албуми в САЩ, докато CD (57.2%) и дигиталните албуми (40.6%) си поделят лъвския пай от продажбите.

 
 

Маккуин Светкавицата скри шапката на мумията

| от chronicle.bg, БТА |

Анимацията „Колите 3″ застана на първа позиция още в първите три дни на премиерата си.

Третият по ред филм за Маккуин Светкавицата, който се опитва да се върне на позицията номер 1 в състезание с ново поколение бързи автомобили е гледан от 23 800 души и има 219 593 лева приходи от билетите им.

На втора позиция е екшънът „Мумията“, който отново разказва познатата история на намерената зазидана далеч мумия, жадуваща възраждането си в сегашния свят. Филмът с Том Круз в главната роля е вече десет дни на екраните у нас и за това време е гледан от 47 324 зрители и има 515 482 лева приходи.

Трета позиция след месец на екраните у нас заема „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Приключенският екшън с Джони Деп и Хавиер Бардем, които кръстосват моретата в съревнование за намирането на тризъбеца на Посейдон, е гледан от 147 138 зрители и 1 549 966 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за екшън-комедията „Спасители на плажа“. Пълнометражната версия на познатия телевизионен сериал от 90-те, но с нови актьори и нова история за изобличаването на доставчици на наркотици, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време е гледана от 60 955 зрители и има 493 224 лева приходи.

Пето място е за екшъна „Жената чудо“. За 17-те дни на екраните у нас филмът за намирането на тайнствения остров от попаднал по случайност на него пилот по време на войната, в който главната роля е поверена на израелския топ модел Гал Гадот, е гледан от 34 098 зрители и има 362 893 лева приходи.

На шесто място е втората премиера от миналия уикенд – комедията „Тежка нощ“. Историята на петте приятелки, които наемат стриптийзьор за дамското си парти в Маями Бийч и оттам забъркват поредица от неприятности, е гледана от 3 739 зрители и има 34 225 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На седмо място е третата премиера от миналия уикенд – „Газ до дупка“. Поредното приключение в стил „Бързи и яростни“, но този път с историята на двамата братя-крадци на коли, в чиито роли са Скот Истууд и Фреди Троп, е гледано от 2 254 зрители и има 20 265 лева приходи от тях за първите три дни у нас.

Осма позиция е за анимацията „Дийп“. Приключението на малкото октоподче в търсенето на големия кит, което стига до потопеният във вода Ню Йорк, е от десет дни на екраните у нас, като за това време испанската анимация е гледана от 6 848 зрители и има 56 946 лева приходи.

На девета позиция е българският „Бензин“. За над месец на екраните у нас той отчита 93 107 зрители и 753 334 лева приходи.

Десето място е за четвъртата премиера от миналия уикенд – „Имало едно време в Ел Ей“ с Брус Уилис в главната роля. Разказът за живота на частния детектив Стийв Форд, който тръгва да спасява кучето си Бъди, отвлечено от зла банда, е гледан от 976 зрители и има 10 139 лева приходи.

 
 

За офроуд хората със стил

| от Chronicle.bg |

Има една особена порода хора, които намират гледката на разровена, кална поляна за по-вълнуваща от тази на огледално швейцарско езеро с лебеди и макове. Когато излизат с колата си извън града, те тайно поглеждат към изоставените ниви и разораните черни пътища с копнеж. Калта по джантите е тяхна запазена марка, а спортните,ниски автомобили им се струват неразбираеми и скучни.

Както може би вече сте се досетили, става дума за офроуд хората със стил. Те никога няма да си купят Lamborghini, защото няма как да стигнат с него до най-високото от Рилските езера. В същото време, не искат да шофират УАЗ-ка, защото проходимостта може и да е най-важното, но вече не е задължително тя да е придружена от бъбречна криза и комоцио.

Ако питате тази група привърженици на луксозния, автентичен офроуд, с коя автомобилна марка се идентифицират, огромен процент от тях, ще кажат „Land Rover“.

Това не е случайно и тук не става дума за силни думи и изграждане на бранд имидж. Land Rover никога не са произвеждали паркетници и моделите им не са предвидени за шофьори, които искат да карат SUV, просто защото обичат да гледат отвисоко и да паркират по час и половина в софийските улици.

Още с първата си поява, Range Rover намери своето място в екстремно растящия сегмент на SUV моделите, а сега новият Range Rover Sport още веднъж показва „как го правят“ от Land Rover.

DSC_9131

Новата офроуд машина е съвършеният символ на повишената проходимост, но тъй като в днешно време това не е достатъчно, към него са добавени спортно усещане зад волана, комфорт и безопасност.

При обновяването на модела, създателите на Range Rover Sport спазват формулата, заложена още при лансирането на първото поколение – тук става въпрос за по-спортна и по-достъпна алтернатива на пълноразмерния Range Rover. С появата на Sport марката получи сериозен съперник на Porsche Cayenne и BMW X5, а Range Rover беше позициониран още по-високо в сегмента на луксозните SUV модели.

За кого обаче е този модел, дори ако оставим финансовите възможности на купувача настрана?

Range Rover Sport привлича тези, които ценят лукса, качествените материали, високото ниво на изпълнение на автомобила, спокойната атмосфера на борда и, естествено, мощните 6-цилиндрови двигатели. В ежедневието това означава сигурно и динамично шофиране, висока степен на защита и модерни технологии на борда, отличен обзор от мястото на водача и не на последно място – автомобил, който рефлектира с блясък върху имиджа. Range Rover не е просто скъпа автомобилна марка, тъй като предлага автомобили с традиции, съчетани със смели решения.

DSC_9287

Всъщност, в случая на обновения Range Rover Sport, който се появи малко след фейслифта на по-големия Range Rover, става въпрос за няколко интересни акцента, единият от които е исторически – за първи път в историята на марката този модел ще се предлага с 4-цилиндров двигател. Естествено, става въпрос за вече добре познатия 2-литров турбо дизел от семейството Ingenium, който присъства в гамата на Discovery Sport и Range Rover Evoque. За да осигури по-добра динамика на 2-тонния модел, мощността на двигателя е увеличена на 240 конски сили, а максималният въртящ момент е вече 500 Nm. С този мотор, който се явява базов в гамата дизелови двигатели на Range Rover Sport, всъдеходът ускорява от 0 до 100 км/ч за 8,3 секунди и има максимална скорост 207 км/ч.

Не си представяйте да ги усетите по някой баир обаче.

Нов двигател има и при бензиновите мотори – 3-литров V6 с компресор и мощност 340 конски сили е най-достъпното предложение в тази гама, а има и още един V6 с 380 конски сили, както и два бензинови V8 с 510 и 550 конски сили. Новият мотор с компресор тип Roots осигурява ускорение на Range Rover Sport за 7,2 секунди от 0 до 100 км/ч, а максималната му скорост е близка до тази на базовия дизелов модел – 209 км/ч.

Освен новите двигатели, новият Range Rover Sport предлага и повече удобство и по-голяма сигурност за пасажерите. Иначе казано – говорим за кола, която може да ви закара на първа линия на плажа, през девет дюни в десета, но може да возите в нея и децата си, без вестибуларният им апарат да сдаде багажа.

DSC_9201

Дисплеят на инфотейнмънт системата вече е 10-инчов, а системата се е сдобила с нови функции: обособяване на WiFi хотспот, свързване със смартфон и подобрено приложение за телефони, чрез което дистанционно се управляват някои функции на системата. Например, приложението може да запамети някои от редовните ви маршрути, така че да не се налага да ги въвеждате в навигацията. И при новият дисплей е запазено практичното „разделяне на екрана“, така че водачът и пасажерът до него могат да гледат различни неща на него.

Софтуеърът, който управлява работата на системата се казва InControl Touch Pro и вече присъства и в други модели на Jaguar Land Rover, като спечели високи оценки за по-бързите си реакции и по-лесната работа с него. А за любителите на офроуд изпитанията е предвиден All-Terrain Info Center, който осигурява информация за движението на автомобила – както геометрията на колата при преодоляването на различни препятствия, така и къде се намира всяко едно колело в този момент.

Новият Range Rover Sport получава серийно някои много важни за безопасността системи. Става въпрос за предупреждението при напускане на лентата на движение, автоматичната спирачка при критични ситуации и информацията за разстоянието при движение назад и паркиране. Като екстри се добавят системата, която следи за други автомобили в слепите петна за видимостта (Blind Spot Assist), както и новата система Intelligent Speed Limiter, която разчита пътните знаци за ограничение на скоростта и не позволява надхвърлянето на максимално разрешената скорост. Тази система обаче може да бъде деактивирана от водача. Сред другите екстри попадат адаптивният круиз контрол, в чиито безспорни ползи сме се убедили неееднократно, системата за запазване на лентата на движение плюс еволюция на системата за следене на слепите петна, която се намесва с корекция на волана, ако водачът реши да смени лентата, а опасно близо до него има друг автомобил.

DSC_9115
Що се отнася до интериора, конструкторите са заложили на интересна формула : 80% „класическо“ усещане за Range Rover, допълнено с 20% от „по-смелото мислене“, демонстрирано при Evoque. Позицията на водача е по-висока в сравнение с повечето 4х4 модели, а видимостта е много добра във всички посоки.

Най-силно впечатление обаче правят качествените материали в интериора и нивото на изработка. Превключвателят, който управлява работата на климатика, както и скоростният лост, напомнят тези в спортния Jaguar F-Type, а инструментите на арматурното табло и тъчскрийна са отлично четими.

И за да се отговори още по-пълноценно на изискванията на клиентите, топ подразделението на Jaguar Land Rover – Special Vehicle Operations (SVO) е разработило 19 нови цвята, в които може да бъде поръчан Range Rover Sport.

 
 

Проверяват спинърите на българския пазар

| от chronicle.bg |

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) извършва извънредна проверка на антистрес продукти – спинъри, съобщават от пресцентъра на агенцията. Мотивите за проверката са, че устройствата „имат игрови функции“ и трябва да отговарят и на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване съответствието на играчките.

Проведени изследвания в трети страни показват, че в някои случаи моделите съдържат наднормено количество олово и живак. Затова в хода на инспекциите ще бъдат взети продукти, които ще бъдат подложени на допълнителни изпитвания.

Фиджет спинърът, хенд спинърът или просто спинерът е най-новият популярен продукт, който се разпространява много бързо сред децата и у нас. Основната му употреба е да помага на деца със синдром на дефицит и на деца, страдащи от аутизъм, но той все повече се разпространява и като играчка, пишат от агенцията.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“