Плевнелиев: На 10 ноември бях на площада с плакат „Съд за виновниците“

„Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на въпрос на БГНЕС къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година.

„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг“, разказа Плевнелиев.

Той си спомни още, че е бил много впечатлен от факта, че при пристигането им на митинга двамата с Илиян Попов са опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.

Днес Плевнелиев откри конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото“, която е част от инициативата „25 години свободна България“. Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея, коментира той.

Според скорошно социологическо изследване едва 6% от младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на комунистическия режим, цитира президентът. „Нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да покаже функционирането на идеологията на комунизма, каза Плевнелиев“, според когото младото поколение е оставено да черпи познания за режима от тесен семеен кръг и спомени на по-възрастни, които с годините „биват преосмисляни, забравяни или променяни“.

„Мнозина казват, че преходът е можел да бъде различен и по-добър – къде сбъркахме тогава? Отговорът е, че за 25 години не казахме цялата истина за комунистическия режим. За 25 години не успяхме да отворим докрай досиетата на Държавна сигурност, не намерихме сили да затворим тази страница от миналото, осъждайки еднозначно престъпленията в този режим“, коментира Плевнелиев своето виждане за прехода и неговите грешки.

25 години са и малко и много време, но през тях се роди ново поколение, на което днес някои се опитват да внушават фалшива носталгия към миналото, като съзнателно и умело пропускат грозното и пошлото, каза Плевнелиев. По думите му, най-голямата грешка на българския преход е „половинчатата истина“. В планирането и осъществяването на българския преход основно участие имаха бившите висши представители на комунистическата партия и тайните служби, каза Плевнелиев, като според него те са дали всичко от себе си, за да изопачат фактите и да заметат истината.

Раздаваха се постове и облаги на хора с фалшиви биографии и порочни зависимости, каза още Плевнелиев и добави, че в първите три месеца на управлението на Пламен Орешарски са сменени 90% от директорите във външно министерство, като всички нови назначения са на агенти на ДС. „Само преди месеци в евроатлантическа България дипломати – доносници и агенти на ДС са назначавани вместо млади и интелигентни български дипломати“, обяви той.

Социолози, политолози и журналисти – агенти на ДС ежедневно заливат медиите „как нищо не се е провалило и преходът е провален“, каза Плевнелиев. Той се възмути и че „най-лошото“, което тези хора казват за Тодор Живков било, че той е „човек от народа“. Няма нито дума за националните предателства като харизването на България за 16-та република на СССР, нито дума за ужасяващото национално предателство по македонския въпрос, Народния съд, концентрационните лагери и други, съжали той.

Според Плевнелиев не е вярно, че у нас не е имало съпротива срещу режима и попита: „Нима забравихме за горяните, организирани в над 160 чети – най-масовата съпротива срещу настъпването на комунизма по съветски модел в цялата Централна и Източна Европа“. „Крайно време е да разкрием всички пазени тайни и да поставим комунизма в учебниците по един обективен и достоен начин“, призова той.

Дори през 21 век има хора, които говорят, че през комунизма „не е било чак толкова зле“, критикува Плевнелиев. „Виждаме го в социологическите проучвания. Защо да е зле? Нали всички бяхме равни. Равни, но не свободни. Мнозина удобно мълчат за десетките хиляди избити, политическите затворници и концентрационните лагери“, попита Плевнелиев. По думите му, тези неща са обявени за „грешка“ от наследниците на бившите комунистически лидери. „Това ли е обективната оценка? Бе избит целият елит на грешката – това грешка ли, това е ли точната дума“, попита той и заяви, че днес всеки може да каже какво мисли и да осъди публично политиците, а в комунизма за един виц е можело да отидеш в лагер.

Плевнелиев не се съгласи, че темата е изчерпана и народът не се интересува от нея. „Не съм съгласен с този подход. Не бива да забравяме престъпленията на комунизма, но не защото очакваме мъст, а за да ценим това, което постигнахме сега“, каза той. В оценката си за актуалните събития в света Плевнелиев коментира, че „големият въпрос днес е дали поколението, което събори Берлинската стена ще започне да изгражда нови стени между изток и запад, периферии и център за роми и имигранти?“ По думите му, големият проблем на Европа не са ромите и имигрантите, а хората, които се страхуват от тях.

Росен Плевнелиев направи интересен прочит и на приватизацията в страната, извършена след падането на режима. „Време е да признаем, че България, вероятно заедно с държави като Сърбия, Украйна и Русия извърши една лоша приватизация – непрозрачна и донякъде олигархична“, каза Плевнелиев. По думите му, активи за близо 30 млрд. евро са били продадени на безценица. Плевнелиев обаче наблегна на периода 1900 – 1996 година, като обяви, че по това време българските фабрики и заводи са били подарени на „назначени за капиталисти от комунистическия режим“ лица. По отношение на втората фаза на приватизация – след 1996 година, Плевнелиев обяви единствено, че „са допуснати не малко грешки“ и са дошли малко стратегически инвеститори, а твърде много случайни такива са придобили родни предприятия. /БГНЕС