Плажове зад телени огради

| от |

От турската окупация на Северен Кипър изминаха 40 години. През това време островът е разделен на две части, а всички опити за повторното му обединение дотук са се проваляли, пише Дойче веле.

71862_638_365

Край Вароша, на източното крайбрежие на Кипър, се намират едни от най-хубавите плажове на острова. През лятото на 1974 година, когато островът е разделен на две, в престижния квартал на град Фамагуста са живеели 40 хиляди кипърски гърци. Турската инвазия на острова обаче ги принуждава да напуснат района. Оттогава Вароша е забранена зона, а по плажовете се издигат гранични съоръжения.

61-годишният Леонидис Христофиас, който е роден във Вароша, хвърля поглед към плажовете зад телената ограда и си спомня как като дете често е играл в пясъка и се е къпал в морето. От 40 години родният му град е разделен, а вината за това взаимно си прехвърлят кипърските гърци и кипърските турци. Първите обвиняват вторите в незаконна окупация на острова, и обратното – турците настояват, че по този начин са предотвратили присъединяването на острова към Гърция и така са защитили местното турско население.

Военният конфликт прогонва десетки хиляди гърци от Северен Кипър, където пък масово се заселват избягали от южните части на острова кипърски турци. И до днес и едните, и другите очакват деня, в който ще могат да се завърнат в родните си места.
В задънена улица

„Това статукво е неприемливо“, заяви преди половин година представителката на ООН за Кипър Лиза Бутенхайм при започването на поредниия кръг от преговори за уреждане на кипърския въпрос. Двете страни трябваше да постигнат решение, което след това да бъде гласувано на референдуми във всяка една от тях. Оттогава насам преговорите буксуват. Правителственият представител на кипърските турци Осман Ертуг търси причините за липсата на напредък в сериозните различия между двете общностни групи на острова: „Турците са мюсюлмани, а гърците – християни. А това е силен аргумент те да си останат разделени“, казва той. Само че Кипър е родина и на двете етнически групи, които имат обща 500-годишна история на острова, който пък е родина и на двете общности, допълва Ертуг.

„Преговори между двете страни за уреждане на кипърския въпрос е имало неведнъж, но те винаги са приключвали без резултат. Преди 10 години, през пролетта на 2004, двете страни бяха на косъм от постигането на споразумение: на референдум кипърските турци одобриха с мнозинство трудно договорения план за обединение, но кипърските гърци го отхвърлиха. И Кипър си остана разделен.
Новите проблеми на кипърските гърци

В населената от гърци Република Кипър имат в момента други грижи. Финансовата криза преди година силно засегна гражданите ѝ. „Хората са притеснени от високата безработица, страхуват се да не останат без работа и губят надежда за по-добро бъдеще“, казва Хуберт Фаустман от университета в Никозия. Много магазини фалират, хората са отчаяни. Колкото повече продължава кризата, толкова по-драматично става и положението им, допълва той.

„Финансовата криза все някак ще я преживеем, по-важно е обаче дали Кипър все пак ще успее да се обедини“, казва 61-годишният Леонидис Христофиас. Лично той обаче не вярва, че това ще се случи скоро.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Приказната сватба на Пипа Мидълтън

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън сключи брак с любимия си Джеймс Матюс по време на сватбата на годината, в присъствието на кралски особи, семейство и приятели.

Пипа е сестрата на херцогинята на Кеймбридж и съпруга на принц Уилям – Кейт Мидълтън.

Церемонията беше почти толкова пищна колкото онази преди 6 години, на която Пипа беше шаферка на сестра си.

Мидълтън и Матюс се ожениха в църквата Сейнт Марк в Енгълфилд. Пипа беше облечена в рокля на известния стилист Джайлс Дикън, с обувки „Маноло Бланик“.

Сред шаферите им бяха малките принц Джордж и принцеса Шарлот.

На сватбата, освен Кейт и Уилям, присъстваше и принц Хари, който обаче не доведе на церемонията приятелката си – актрисата Меган Маркъл, въпреки спекулациите, че и тя ще бъде там.

Сред другите гости на сватбата беше тенисистът Роджър Федерер със съпругата си.

Подробности около церемонията и тържеството не са споделени с медиите, а мерките за сигурност по време на събитието са засилени.

Над района са забранени полетите, включително на дронове, балони, хвърчила и парашути. Вижте в галерията няколко снимки от церемонията.