Пламен Манасиев – 50 години на сцената на живота и 25 в Театър „София“

| от |

Пламен Манасиев отпразнува 50-тия си рожден ден на сцената на Театър „София“ с постановката „ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА“.

25 от своите 50 години Пламен Манасиев радва публиката на Театър „София“.

10171809_10152390439484548_1053057050098277610_n

В момента можем да го гледаме в ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦАРЕВИЗОРКОВАРСТВО И ЛЮБОВ,ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ.

Познаваме го с ролите на Фердинанд в „Бурята” от Шекспир, Лазар в „Любовни булеварди” от Ст. Цанев, Жулиен Портал в „Хотел между тоя и оня свят” от Е. Е. Шмит, Омуртаг в „Конят на Александър Велики” от Ст. Цанев, Джонатан в „Арсеник и стари дантели” от Дж. Кесълринг, Гремио в „Укротяване на опърничавата”, Тибалт в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, Нягул в “Албена” от Йордан Йовков, Земляника в „Ревизор“ от Н. В. Гоголи др.

Не по-малко любими са ролите му в сериалите „Стъклен дом“ и „Под прикритие“, както и в първия български хорър филм „Вила Роза“.

Гласът на Пламен Манасиев е изключително разпознаваем и за широката публика благодарение на отличната му работа по озвучаването на български език на ключови роли на актьори като Хю Грант, Том Круз, Уил Смит, Брус Уилис, Мат Деймън, Пол Уокър и др.

Пожелаваме му още много хубави роли и още много години той да радва публиката и любовта на публиката да радва него!

Ето какво сподели той с нас в навечерието на юбилея си.

На рождения си ден повечето хора си правят равносметка, твоята каква е?

Моята равносметка чисто като сметка излиза 50 години, 25 години в Театър „София“, Nброй представления, N брой филми, 1 син – общо взето това са нещата, за които се сещам в момента.

Може би – удоволствието, че имам възможността професията ми да е моето хоби.

1922245_10152390438984548_2879107152679058755_n

Винаги ли си искал да бъдеш актьор? Имало ли е друга професия, която си искал?

О, имаше, разбира се. Като дете не ми е и минавало през ума за актьорската професия. Гледах на актьорите по-скоро като на божества, като на недостъпни хора. Аз исках да бъда археолог. Но това си остана мечта. Занимавал съм се с фотография, с плуване, с различни неща. Чак в гимназията, след като ходихме да гледаме едно представление на една бургаска детска група, тръгна желанието и накрая се превърна в професия. 

Имаш ли любима роля?

Честно казано не мога да кажа една. Аз си обичам ролите. Знам че сигурно е клише, но няма как да не си обичаш ролите, това е твоят живот. Всеки един герой, който играеш, ти си длъжен да го защитаваш. Независимо добър, лош, какъвто и да е. Така че не мога да кажа най-любима роля. Всяка роля е част от мен, голяма доза труд, много репетиции, много текстве в главата, много публика, с която съм се срещал. Наистина са ми носили голямо удовлетворение. Обичам си работата, съответно и ролите.

10154893_10152390438969548_3770854896645287607_n

А има ли роля, която ти се иска да имаш шанса да изиграеш?

По-скоро искам да имам нови предизвикателства, интересни роли, които ме карат да откривам нови неща, които все още не съм открил в себе си. Конкретна роля не мога да кажа, мина времето за Ромео, за Хамлет, освен ако не е доста осъвременен вариант.

Като цяло, въпреки че много хора критикуват структурата на театрите, ниеимаме възможността да се докосваме до наистина висока драматургия. Това е уникално, защото навън не навсякъде това се случва. А ние имаме буквално всяка вечер различна пиеса, различна сложност, висока драматургия.

В едно друго интервю споделяш, че „Най-важна е почтеността в тази професия. Към себе си, към колегите си, към сцената, към публиката.“ Има ли я в достатъчни количества тази почтеност в съвременния български театър?

Честно казано, аз съм оптимист в тази посока. Когато се качим на сцената ние наистина трябва първо да бъдем почтени към себе си. Почтени към себе си означава почтени към сцената. Съответно към публиката, към автора. Това са различни етапи на почтеност, но както казваше моя професор, светла му памет, когато ние горе на сцената се забавляваме, има шанс и хората долу, в публиката също да се забавляват. Ако ние не се забавляваме и не си вършим работата като хората и публиката е обречена. Аз мисля, че що се отнася до театралното пространство, да, ние сме почтени хора. Оттам нататък хората са различни характери, но това е нормално.

1972436_10152390438964548_6480321422407072863_n

Каква е според теб ролята на театъра в съвременното общество?

Нишата на театъра винаги ще си остане едно непревземаемо място. Винаги ще има хора, които да влизат в театъра. Това, че ги има телевизията, киното, интернет – те няма да изместят театъра. Театърът е нещо неповторимо, това, което се случва всяка вечер на сцената е докосване до живия живот. Киното и телевизията не могат да го заместят.

Не знам дали все още е запазена тази възрожденска нотка, нас ни учеха навремето, че театърът възпитава.  Театътрът е мястото, откъдето ние си казваме, каквото имаме да кажем. Публиката получава толкова, колкото иска да получи. Това е един взаимен обмен.

Според мен мисията на театъра е винаги да върви една стъпка напред, едно стъпало нагоре. За съжаление понякога се получават някакви разминавания. Може би периодът в момента е такъв. Факт е че театрите са пълни с хора, след едно голямо затишие и едва ли не беше обявено, че театърът загива. А сега залите отново са пълни с хора. Публиката се върна.

Какво ново предстои до края на годината?

Да сме живи и здрави, в момента работим по един проект с мои колеги, с които участвахме в сериала Под Прикритие. Това няма нищо общо със самия сериал, но подготвяме една изненада за публиката. Засега сме решили първо да посвършим малко работа и хапка по хапка да пускаме информация, когато сме готови.

След това може би още едно разпределение в моя театър (бел. ред.: „моя театър“ – смее се).

Предстои ми да довърша снимките на един български филм с Асен Блатечки.

И може би… вече се коментира, че може би предстои 5-ти сезон на сериала Под Прикритие, това също. Уверенията са такива, ако нещо извънредно не попречи, ще има 5-ти сезон.

Това са най-близките и краткосрочните планове.

Честит рожден ден на Пламен Манасиев от целия екип на Театър „София“ и от нас в Chronicle.BG! Много здраве, все така да си обича работата и още много години да радва публиката.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.