Пиер Маняти: Производството се завръща у дома

| от |

i292778_w648

Пиер Маняти, директор на изследователската група Номисма към Болонския университет. Статията „Производството се завръща у дома“ е публикувана в ежегодника „Номос и Хаос“ 2013/2014.

В миналото икономистите се интересуваха как по възможност да ликвидират индустриалната политика, но днес те смятат, че е настъпило времето да помислят как по-ефективно да действат в това направление. Приоритетното внимание към производствения сектор обединява част от развиващите и развитите държави.

В развитите страни отново обърнаха внимания на индустрията. След дълги години на деиндустриализация правителствата повдигат въпроса как да възродят производството – един от най-важните двигатели на икономическия растеж. В същото време няколко големи компании, преди всичко американски, планират да върнат част от производствените си мощности в Съединените щати.

Завръщането на производството: анекдот или факт?

На 6 декември 2012 генералният директор на „Епъл“ Тим Кук обяви инвестиционен план на стойност 100 милиона долара с цел в САЩ да бъде открита производствена линия на компютри Мас. Благодарение на обещаните инвестиции тези компютри ще се произвеждат предимно в Америка, а няколко модели на марката „Епъл“ повече няма да имат обозначението „Разработено в Калифорния, произведено в Китай“. На следващия ден компанията „Фокскон“, един от най-големите производители на високотехнологични устройства, като смартфони и платки за компютри и телевизори, обяви, че ще разшири присъствието си в КНР за удовлетворяване на нуждите на своите клиенти за изготвяне на изделия в САЩ.

Подобен курс провеждат и други сериозни компании, като Caterpillar, „Дженерал Електрик“ и „Форд“. Те също обявиха плановете да върнат някои от производствените си активи в САЩ. Какво е това: случайно съвпадение или първи признаци за набираща сила тенденция?

Дебатите за репатрирането на индустрията в САЩ стават все по-горещи. Особено горещо се обсъжда въпроса, дали Америка се нуждае от големи производствени мощности. Както често се случва с публичните дискусии за тенденциите, рамките на които ние за момента не си представяме достатъчно ясно, най-интересното е свързано не толкова със споровете за сравнителната статистика по възстановяването на производствените линии и работни места, още повече че до момента такива данни още не са събрани, колкото с източниците и движещите сили на това явление.

Скептиците посочват, че завръщането на производството в САЩ до момента не е довело до рязък скок на броя на работните места в индустриалния сектор. От януари 2010 заетостта в американската индустрия е нараснала с 520 хиляди работни места, но при това само 50 000 от тях са създадени от чуждестранни компании. Това не е малка цифра, но все още е несъпоставима с броя на работните места, съкратени във връзка с износа на производство в други страни. Според данните на Американското бюро по трудова статистика, от 2000 до 2009 САЩ са се лишили от 6 милиона работни места в индустриалния сектор.

През март миналата година Ян Хацуис от „Голдман Сакс“ посочи, че растежът на американската промишленост от 2000 г. представлява нищо повече от едно циклично възстановяване след рецесията и този факт все още не може да служи за убедително доказателство за „възраждането“ на американската индустрия. Даже когато на 2 април миналата година вестник „Вашингтон пост“ обърна внимание върху решението на някои европейски индустриалци да открият предприятия в Съединените щати, за да се възползват от ниските цени на енергоносителите, в своята заглавна статия „Ню Йорк Таймс“ говореше за „индустриален мираж“.

Скептиците следят увеличаването на мащаба на операциите, докато оптимистите отделят по-голямо внимание на обстоятелствата, довели до бум на индустриалното производство. Освен съкращаването на разликите в заплатите между Китай и САЩ постоянно расте и производителността на труда на американските работници. Увеличават се разходите за транспортиране на стоки, което прави производството в чужбина по-скъпо. При това цената на енергията в САЩ намалява заради огромните обеми на добив на природен газ. Това и други фактори биха могли да направят американската индустрия по-конкурентоспособна не само в сравнение с Европа и Япония, но също така и с такъв промишлен гигант, какъвто са Китай.

Естествено не трябва да очакваме, че Съединените щати ще възстановят всичките 19 милиона работни места в индустрията, които са съществували през 1980. Освен това самият характер на труда съществено ще се отличава от работата, която по онова време са изпълнявали същите тези 19 милиона работници. Но всеки ръст на производството след продължителния упадък от изминалите десетилетия би могъл да внесе важен принос в икономиката и технологичния прогрес.

Не само услуги

След дълги години деиндустриализация правителствата на развитите страни търсят възможност да възродят производството, разглеждайки го като важен фактор за икономически растеж и поставяйки под съмнение създалото се в последно време разделение на труда между висококвалифицирания Запад, обречен на сферата на услугите, и Изток с характерно ниските заплати, и по тази причина по-добре приспособен към индустриалното производство.

В доклада „За състоянието на съюза“ през януари 2012 американският президент Барак Обама включи сред приоритетните задачи на администрацията укрепването и възраждането на стабилна производствена база и преди всичко промишлеността, а също така разработването на данъчни облекчения и други мерки за стимулиране на производството на стоки в бъдеще. Трите от 17-те страници на документа са посветени на „плана за възраждане на индустриалното производство“, съживяване на индустриалния потенциал на Америка за сметка на понижаване на себестойността на произвежданата продукция, данъчни стимули и облекчения за компаниите, върнали в родината активите, които по-рано са изнесли в други страни, и създаващи работни места за американците в промишления сектор.

В поредния доклад „За състоянието на съюза“ от 12 февруари 2013 Обама подчерта, че главната задача се състои в това Америка да бъде превърната в магнит за нови работни места и нови производства. След 10 години съкращения в индустриалния сектор, заяви американският президент, за последните три години компаниите, занимаващи се с производство, създадоха около половин милион работни места. Обама също така цитира няколко примера, отбелязвайки, че компанията Caterpillar връща работни места от Япония, „Форд“ – от Мексико и Китай, „Интел“ открива в САЩ своето най-модерно предприятие. Той също така спомена и за завръщането на производство на „Епъл“ в Америка.

Подобни промени се наблюдават във Франция, където правителството неотдавна взе на въоръжение нова индустриална политика, за да определи сценариите за индустриално развитие. Даже консервативното британско правителство начело с Дейвид Камерън не остана в страни от тази тенденция и сериозно обсъжда с най-престижните университети на Обединеното кралство въпросът как да се стимулира „възраждането на производството“, създавайки най-благоприятни условия за това във Великобритания.

Този процес започва с отговор на въпроса, може ли развита в икономическо отношение страна, такава като САЩ, да живее и процъфтява без индустриално производство. В Америка проблемът е изключително актуален – до такава степен, че Масачузетския технологичен институт /МТИ/ стартира неотдавна изследователска програма под названието „Производството в иновационната икономика“, в която анализира състоянието на промишлеността в САЩ и препоръчва нови стратегии. Става дума за иновации и технологии, изискващи обновяване на производствената база, които съдействат за икономическия растеж и създаването на работни места.

Според икономиста и професор от МТИ Сюзън Бергер проблемът е породен от колосалното социално неравенство в САЩ, предизвикано от икономика, лишена от производствена база, а също от разрастващата се пропаст между такива „горещи анклави“, като Силициевата долина, Бостън, Дъръм-Роли, Остин и „черните дупки“, като Детройт, при пълното отсъствие на промеждутъчни решения. Бергер смята, че иновациите, не са обезпечени с промишлен потенциал, не водят до създаването на средна класа – основният стълб на американската демокрация. Следователно, целта на проекта е да покаже, как иновациите могат да се трансформират в нови мощности.

Доводите на привържениците на ренесанса в промишленото производство се потвърждават от редица аналитични изследвания. Наличието на няколко качествени признака позволяват да се признае индустрията за двигател на икономическия растеж.

Индустриалното производство – извор на знания. То изисква максимални разходи за научни изследвания и разработки, най-интензивни и задълбочени иновации, съдействащи за значителен за значителен прираст на производителността на труда. Индустриалните стоки донасят със себе си и новите технологии, които се превръщат в достояние на цялата икономика. Следователно, знанието не се ограничава с индустриалния потенциал, но обхваща изцяло икономическата система. Като цяло по-високата производителност на труда отговаря на по-високото заплащане, което съдейства за привличането на висококвалифицирани кадри създаването на благоприятен цикъл на тяхната ротация. Накрая индустриалното производство е необходимо за търговията с останалия свят. Неговият упадък неизбежно върви ръка за ръка с растящия дефицит на търговския баланс, който в дългосрочна перспектива намалява вътрешното търсене, а това неблагоприятно се отразява на жизнения стандарт.

Акио Морита, основател на компанията „Сони“, твърдеше преди много години, че всяка световна държава, която загуби своята производствена база, рано или късно ще престане да бъде велика. Ето защо китайците са така решително настроени в полза на промишлеността, разбирайки, че в нея се крие ключът към икономическия растеж.

 
 

Повече за Петровден

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден.

Традиционно на този ден се приготвя ястието „Бял мъж”. То се прави от неизцедено и небито сирене, което се натрошава, посолява и сварява до рядка течност. Слага се брашно и се бърка до сгъстяване. Накрая се добавя и парче масло.

Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“. Петър – беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи.

Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 година заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня.

В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.

В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки – петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца.

Имен ден празнуват Петър /от гръцки „камък“/, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.