Петият сезон на „Имението Даунтън“ започва през януари 2015 година

| от |

„Сериалът „Имението Даунтън“ се завръща за петия си сезон на малкия екран на 4 януари следващата година, но за завръщането на другия сериал – „Шерлок“, все още не се знае нищо“, заяви изпълнителният директор на телевизия Пи Би Ес Пола Къргър, цитирана от Асошиейтед прес.

downton-abbey1

Тя поясни, че завръщането на детективския сериал с участието на Бенедикт Къмбърбач не е планирано, защото не е информирана, че следващият му сезон е готов за излъчване. Освен това стана ясно, че първият епизод от сериала „The Roosevelts“ на режисьора Кен Бърнс ще бъде излъчен на 14
септември.

„Колкото до „Имението Даунтън“, са предвидени някои изненади за зрителите, докато смятам, че е ясно какво ще се случи в „The Roosevelts“, отбеляза Къргър. Телевизия Пи Би Ес оповести също, че четиричасовият филм от две части „Уолт Дисни“, посветен на известния филмов продуцент, режисьор, сценарист, аниматор и филантроп, ще бъде излъчен презесента на 2015 г. Драматичният сериал „Call the Midwife“ пък се завръща за четвъртия си сезон на малкия екран на 29 март следващата година.

 

С БТА

 
 

Джоан Роулинг написа сценария на „Фантастични животни 2″

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската писателка Джоан Роулинг оповести, че е приключила работата над сценария за продължението на филма „Фантастични животни и къде да ги намерим“, предаде ТАСС.

„Завърших работата над сценария, но засега не мога да разкажа нищо“, е написала Роулинг на страницата си в Туитър, отговаряйки на въпрос на читателка. Или по-точно:

 

 

„Да, написах го (сценария на „Фантастични животни 2″), НО НЕ МОГА ДА ТИ КАЖА НИЩО, ЖЕНО.

 

Световната премиера на продължението на „Фантастични животни и къде да ги намерим“ е планирана за ноември 2018 г.

През октомври м.г. писателката разкри, че филмовата поредица „Фантастични животни и къде да ги намерим“, адаптирана по едноименната й книга, ще включва пет ленти, вместо първоначално планираните три.

Първият филм от поредицата излезе по екраните през ноември 2016 г.

 
 

Как да не бъдем идиоти в университета

| от Дилян Ценов |

 Еуфорията около матурите вече мина и сега предстои следващото важно събитие за зрелостниците – кандидатстването в университета. Това ще доведе до десетки хиляди млади хора, които ще се втурнат към съответното висше учебно заведение.

И да, много е хубаво да си студент и да се измъкнеш от стръвната хватка на даскалото, което те следи на всяка крачка. Никой вече няма да те мъмри, че не си пишеш домашните, майка ти няма да ти иска бележника, а класната няма да ти иска обяснение за поредното неизвинено.

Дотук чудесно! Но университетът и социалният живот са две различни неща. Това, че вече никой не ти е над главата и си „на свобода“, не отменя някои основни правила и норми, които налага животът в университета.

Ето няколко съвета за хора, които скоро ще са студенти (или вече са), как да не бъдат идиоти в университета.

Без джапанки и къси гащи

Не че ще те върнат на входа на университета, ако си неподходящо облечен, но със сигурност ще изглеждаш смешно с любимия си анцуг „Адибас“, който слагаш на официални срещи с приятелите, или ако си момиче и се появиш така все едно след малко отиваш в чалготеката да слушаш Андреа. Анцузи, скандално къси рокли, много грим, и изложените на показ части от тялото не са окей, просто не са (и не защото сме консервативни). Ясно че всеки си има собствен вкус и се чувства удобно в дрехите си, но все пак никой не иска да слагаш смокинг.

„Пешооооо, Пешоооо! На кой етаж смеееее?“

И това не се отнася само до университета. Навсякъде говоренето на висок тон е проява на изключително лош вкус. Когато обаче целият коридор се оглася от драматичната история за това колко те дразни оная изрусената по Основи на правото, или как си се „напра’ил на ж’вотно“ снощи, нещата съвсем излизат от контрол. Особено когато оная изрусената чува всичко от кабинета на третия етаж, докато изпитва колегите ти.

Няколко титли, ама важни

„Госпожата“ остава в училище, подарил си й цветя на последния учебен ден и веднъж годишно – около датата на бала, може и да се запитваш „Абе как се казваше тая по немски?“. В университета госпожи няма. И да има – не е твоя работа. Преподавателите имат по няколкостотин студенти всеки семестър, но въпреки това значителна част от тях се стараят да запомнят имената поне на онези, които идват редовно на лекции. От теб се иска да запомниш десетина имена. Тези имена не принадлежат на „Госпожо, т’ва на коя страница е?“, а на професор Андреева, доцент Стоянов, доктор Петров и т.н. Колкото и да не ти допада този или онзи от тях, те са свършили доста повече неща в живота от теб (засега). Дори да не искаш, трябва да се съобразяваш с йерархичната структура. Разговор, в който казваш, че „тая/тоя по еди-какво-си не ти е приел/а курсовата работа“, дава доста информация за самия теб, отколкото за „тая/тоя“, имай го предвид.

Не бъди зубъра, когото всички мразят

Университетът не е училище. Никой не те задължава да бъдеш там.  Ако не искаш – недей. Ако искаш – учи. Никой няма да проверява дали преписваш всяка дума по сто пъти, нито ще се вълнува особено дали си си написал курсовата работа. Това ще вълнува теб в края на семестъра. Затова да си изряден и да учиш методично не е лошо, дори напротив – това е едно от най-хубавите неща, които можеш да свършиш като студент. Но когато се превърнеш в онзи, който има всички лекции, но ги кътка, все едно на тях е написана рецептата на „Кока кола“, това е тъпо. Дай му ги на човека да пробва да изкара три, най-много да те черпи бира. Нищо няма да изгубиш от това. От пазене на лекции от колеги никой не е станал милионер.

„Имах домашно, но кучето го изяде“

Преподавателите се срещат всеки ден с десетки студенти и не са роботи, за да помнят всичко. Мислиш ли, че има смисъл да казваш, че нямаш домашно, защото леля ти от Америка снощи се е прибрала и заедно сте яли традиционна българска кухня до 3 през нощта на семейното събиране? Не. Никого не го интересува. Затова просто не се оправдавай. Няма смисъл, а и честно казано това е доста примитивен училищен навик, който е добре да забравиш. Както на бъдещия ти работодател, така и на преподавателя, не им пука за причината – работата трябва да се свърши и е твое задължение да намериш времето за това.

ПП: Оправдания от типа на „нямах време“ от момчето с анцуга или момичето с многото грим едва ли си струва да бъдат обсъждани.

 Слон в стъкларски магазин

Лекцията е започнала преди 15 минути. Преподавателят говори или диктува нещо, дали другите пишат или слушат – отделен въпрос, но със сигурност мълчат. Тогава влизаш, без да чукаш, естествено, затваряш силно вратата и си избираш хубаво място, на което да седнеш. Но за да стигнеш до там вдигаш трима колеги, чиито столове стържат по пода, след това ти също изстъргваш пода с твоя стол и следват пет минути за удобно наместване. Нещо нередно има ли?! Ако не искаш да изглеждаш като идиот, просто почукай, влез тихо, седни на най-близкото място до вратата, и не шуми – другото е неуважително спрямо всички в стаята.

 В един са и хлябът, и ножът 

Не се появяваш на лекции и упражнения цял семестър. Но в последната седмица идваш с дебела папка с всички домашни и курсови задачи. Настояваш да си получиш заверката, оценката или каквото там трябва да получиш. Ами не става. Преподавателят нямал право? Хм…  Освен ако той не е злобен човек, който наистина, ама наистина те мрази без причина, обикновено има право – правото на хляба и ножа. Така или иначе при настоящата система за висше образование вероятно ще завършите и то с повече от 3. Недейте да кълнете човека, че все още има някакви критерии.

 
 

Приянка Чопра: „Индийските актьори трудно си проправят път в Холивуд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Приянка Чопра е на мнение, че индийските актьори се затрудняват да пробият в Холивуд, съобщи Контактмюзик.

Красавицата от филма „Спасители на плажа“ стана известна в САЩ, както и в родината си Индия. Приянка обаче увери, че за боливудските актриси е трудно да станат знаменитости в САЩ заради стереотипите, които ги обграждат.

„С тези стереотипи трябва непрестанно да се бориш – довери актрисата. – Смятам, че на това може да бъде сложено край посредством намесата на образовани хора, които да видят индийски актьори в значими филми. Така ще докажем, че можем да се справим с предизвикателствата.“

Според 34-годишната Чопра, развлекателната индустрия се нуждае от по-голямо разнообразие. „Когато в даден вид бизнес има търсене, винаги ще има и предлагане – каза тя. – Дори публиката и потребителите в развлекателната индустрия искат да виждат различни хора в значими филми, а не единствено даден тип актьори или хора, които изглеждат по определен начин.“

Приянка, която партнира на Зак Ефрон и Дуейн „Скалата“ Джонсън в новия филм „Спасители на плажа“, поясни, че е важно да се променят западните стереотипи за индийската филмова индустрия. „Сега се осъзнава, че Боливуд е голяма филмова индустрия, но стереотипите все още съществуват“, отбеляза тя.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.