Пет причини за детската бедност

И в богатите индустриални държави има деца, които растат в бедност. Финансовата криза през последните години изостри ситуацията допълнително, алармира последният доклад на УНИЦЕФ, който изброява пет причини за бедността.

„Децата на рецесията“ е озаглавен докладът на УНИЦЕФ за положението на децата в богатите държави. Финансовата и икономическа криза от последните години доведоха до съкращения на държавните разходи и сериозни трусове в социалните системи. Най-силно засегнато е подрастващото поколение. В най-богатите 41 страни от света живеят 76,5 милиона деца в относителна бедност. Това означава, че техните семейства имат под 60 процента от нивото на средните доходи. В страни като Гърция, Литва и Испания в бедност живеят над 36 процента от децата. В САЩ това са 32 процента, в Италия – 30 на сто. Ето и петте фактора, които увеличават риска от детска бедност, предадени от Дойче веле.

1. Безработицата на родителите

Безработицата в повечето индустриални държави нарасна значително по време на финансовата криза. Най-висока бе безработицата в Южна Европа. А дълготрайната безработица води и до социален упадък. Децата са потърпевши в много отношения: безработицата на родителите им ги притеснява психически и материално, често този фактор оказва отрицателно влияние и върху постиженията им в училище. 21 процента от анкетираните деца в Гърция казват, че по време на финансовата криза най-малко един от членовете на семейството е загубил работата си. А 27 на сто от гръцките деца заявяват, че напреженията у дома са нараснали по време на финансовата криза.

2. Недостатъчна държавна подкрепа

Въпреки кризата между 2008 до 2012 година, някои правителства успяха да намалят детската бедност в своите страни. Примери в това отношение са държави като Чили, Полша, Австралия и Словакия. Детската бедност в Германия е останала непроменена. В замяна на това бедността сред подрастващите се е увеличила значително в страни като Исландия, Гърция, Литва, Хърватия и Ирландия. Според УНИЦЕФ причините за това развитие се коренят в различните модели за насърчаване на семействата. Докато някои страни съкращават драстично държавните средства за поощряване на семействата с деца, други успяват да окажат ефективна помощ тъкмо на тази група.

3. Самотни родители

Децата в семейства с един родител са особено застрашени от бедност. Основната причина за това е в липсата на достатъчно места в детските ясли и градини, с което да се осигури възможността на родителя да работи. Затова и подобни семейства по правило имат значително по-ниски доходи. Ако самотната майка или самотният баща загубят работата си, семейството се оказва без всякакъв доход.

4. Миграционен произход

Децата от мигрантски семейства са изложени на по-висок риск от бедност, в сравнение с децата на местните хора. Много често езиковите бариери и непризнатите дипломи за завършено образование са причината, поради която децата от мигрантски семейства не намират добре платена работа. Не е тайна, че на много места безработни се оказаха тъкмо хората с мигрантски корени.

Бедността сред децата на мигрантите в Гърция се е покачила с 35 на сто, докато сред местните хора – с 15 процента. Подобна е ситуацията и в Исландия. Тук бедността сред децата от мигрантски произход се е увеличила с 38 на сто, или два пъти повече в сравнение с бедността сред коренното население.

5. Многодетни семейства

Многодетните семейства също са изложени на по-големи рискове от бедност. УНИЦЕФ съобщава, че домакинствата с две деца имат с 40 процента по-високи разходи, отколкото бездетните семейства. С нарастването на броя на децата, нарастват и разходите за тях. Домакинството и семейството отнемат много време, така че някои родители почти нямат възможност да участват в трудовия процес.

Детските надбавки, безплатните детски градини и ясли, както и целодневните училища биха могли да отнемат част от тежестта на многодетните семейства. УНИЦЕФ предлага различни мерки за борба срещу детската бедност. Сред тях са установявянето на долна граница за доходите на семействата, целенасочени мерки за интегриране на родителите в трудовия пазар и евтин достъп до предучилищно образование. Добруването на децата е необходимост и то не само от етична гледна точка, твърдят авторите на доклада. От добруването на децата в крайна сметка зависи и бъдещето на всяка една страна.