Пет ключови факта за изборите в САЩ

| от |

Американците гласуват днес, за да подновят част от Конгреса, да изберат губернатори на щати и да дадат мнението си по редица местни проблеми.

Френският вестник „Фигаро“ публикува пет ключови факта за изборите в средата на мандата в САЩ.

1. Избори с множество залози

На изборите в средата на мандата, организирани на всеки четири години (в средата на президентския мандат) американските избиратели са особено ухажвани. Днес се разиграват 36 от общо 100 сенаторски места, общо 435 места в Камарата на представителите и 36 губернаторски поста. Някои избиратели трябва също така да гласуват за различни местни представители. Например във Вашингтон избират кмет. Към тези избори се прибавят референдуми в 41 щата, както и в окръг Колумбия по различни обществени проблеми като узаконяването на канабиса (в Орегон и Аляска), правото на аборт (Колорадо, Северна Дакота…), повишаването на минималната федерална заплата (Южна Дакота, Аляска, Арканзас, Небраска), носенето на оръжие и задължителното етикетиране на генетично модифицираните храни. В Луизиана избирателите трябва да отговорят на 14 въпроса от този вид.

2. Избори със слабо участие

Изборите в средата на мандата мобилизират по-малко гласуващи, отколкото президентските избори. При последните избори в средата на мандата през 2010 г. 42% от избирателите взеха участие и само 33% в Тексас. Тази година обаче близо една трета от американските избиратели, заявили, че смятат да гласуват, вече са го направили предварително, показва изследване на Ройтерс-Ипсос, публикувано в неделя. От няколко седмици в редица щати е възможно да се гласува по пощата или лично. Това позволява да се намали притокът на хора в деня на вота, както и да не се налага избирателите да си вземат отпуск днес. По време на изборите в средата на мандата „демократичната база“ (етническите малцинства и младите) като цяло се мобилизира по-слабо, отколкото тази на консерваторите – по-възрастните хора. През 2010 г. 21% от хората между 18 и 24 години участваха в изборите спрямо 62% от тези между 62 и 74 години. Засега е трудно да се каже кой лагер се възползва от предварителното гласуване.

3. Републиканската партия се надява да си върне контрола над Сената

Изборите в средата на мандата рядко завършват с благоприятен резултат за партията на действащия президент. Тази година опозицията поиска да превърне изборите в истински анти-Обама референдум. Президентът е критикуван заради кризата в Сирия, неподготвеността на страната за епидемията с ебола, разходите и функционирането на реформата му на здравната система. В напълно подновената Камара на представителите републиканците, които вече имат мнозинство, вероятно ще засилят редиците си. Но Сенатът, който в момента е доминиран от демократите, остава основен залог за изборите днес. Републиканската партия се надява да вземе шестте места, от които се нуждае, за да отнеме мнозинството на демократите за първи път от 2006 г. И последните социологически изследвания подхранват надеждите им, давайки на републиканците над 70% шанс да ги спечелят. Нито една от двете партии обаче вероятно няма да достигне необходимите 60 места, за да преодолее опити за възражение на малцинството. Едва ли тази вечер ще бъдат дадени всички отговори. Луизиана и Джорджия предвиждат втори тур през декември и януари, ако нито един кандидат не получи абсолютно мнозинство.

4. Споделянето на властта може да се окаже трудно

В последните години биполяризацията на Конгреса (демократически Сенат и републиканска Камара на представителите) благоприятства създаването на ситуация на блокаж. Ако поемат юздите на двете камари, републиканците възнамеряват да атакуват политиките на Барак Обама и да наложат своите приоритети – да отменят част от закона „Обамакеър“, да реформират данъчната система, да одобрят строежа на гигантския петролопровод „Кийстоун“…, като същевременно изтласкат приоритетите на демократите. Поради това Обама ще трябва да сътрудничи – той няма да може да напредва само с президентски укази. Но с колкото и лошо око да се гледа на възможността президентът да законодателства само с наредби, за републиканците би било лошо, ако всичките им законопроекти се сблъскват с неуморното президентско вето. Ако искат положителна равносметка за президентските избори през 2016 г., републиканците също имат интерес от диалог с Барак Обама. Може ли да се очаква следователно истинско деблокиране? Според изследване на Галъп, публикувано в понеделник, избирателите остават скептични. 40% считат, че САЩ биха били в същото положение която и партия да е на власт в Конгреса. Само 29% смятат, че страната им ще се развива по-добре с републиканците на власт, а 27% са на мнение, че демократите са по-добрият вариант.

5. Най-скъпите избори в средата на мандата в историята на САЩ

Всяка кампания за изборите в средата на мандата е рекордна от гледна точка на разходите. И тази не е изключение от правилото. Според сайта на Центъра за отговорна политика те ще струват най-малко 3,67 милиарда долара спрямо 3,63 милиарда през 2010 г. Друг рекорд е поставен в Северна Каролина – само в този щат, където надпреварата е оспорвана, разходите в предизборната кампания достигат 90 милиона долара.

Както припомнят американските медии, по-малко от една четвърт от тези суми са похарчени от т. нар. super-PAC – частни организации, които могат да инжектират милиони долари в негативни реклами. Съществуват и организациите 501(c)4, които противно на super-PAC не са контролирани от Федералната избирателна комисия и през тях дарителите могат да останат анонимни. Както подчертава „Ню Йорк таймс“, 55% от разпространените реклами идват от тези организации, които не разкриват почти нищо за дарителите си. „Таен паричен поток, който днес е в центъра на дебата за границата между свободата на словото и корупцията“, пише вестникът. Тези „черни пари“ текат от 2010 г., Върховният съд отмени ограниченията за дарения от компании и профсъюзи. Решението отвори пътя за непрозрачно финансиране на предизборни кампании. /БГНЕС

 
 

#Bookclub: Как се пише сценарий?

| от Мартин Касабов |

Човек и добре да живее… решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си „Киносценарият” (изд. Колибри, 2017): „Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате“. С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?

Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен. Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица? Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.

В книгата си „Киносценарият“ известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава. Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем. „Гражданинът Кейн“, „Американски прелести“, „Шофьор на такси“ и „Ани Хол“ са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията. Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.

Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.

Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви. Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма „Адаптация“ на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането. С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.

„Киносценарият“ е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове. Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции. В стихията от заглавия най-често се появяват „Властелинът на пръстените“, „Ръшмор“, „Шофьор на такси“ и „Чайнатаун“ (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга). Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий. Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.

Любопитен е примерът с Ф. Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, бил парализиран като автор на сценарии.

За него големият режисьор Били Уайлдър казва: „Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях“. Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.

„Киносценарият” е като буквар и граматика в едно. Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.

Спонсорирано съдържание

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.