Песните, успели да обърнат душата на Аделина Марини с хастара навън

Повечето от вас познават Аделина Марини като журналист и създател на сайта http://www.euinside.eu/. Горещо препоръчваме статиите, анализите и интервютата на европейска тематика. В Chronicle тя разкрива и своя музикален свят:

Държа да кажа, че това не са 10-те най-любими мои песни, защото това е твърде ограничаващо, а и се мени във времето с възрастта, с моментното състояние, с обстановката. Това са песни, които моментално ми изникваха в съзнанието като парчета, които са успявали да ми обърнат душата с хастара навън.

Нено Белан и конкретно тази песен са може би най-точното обяснение на моята любов към Хърватия. Обожавам да я слушам, докато шофирам по завоите по така наречената Адриатическа магистрала – двулентов живописен път покрай Адриатическото море (по лента във всяка посока), който продължава стотици километри и никога не омръзва. Докато шофирам си пея с цяло гърло. Хипер ми е любима тази песен.

Това е от любим сериал, много любим сериал. Парчето е просто феноменално.

Отдавна не ми се беше случвало, но тази година се появи сериал, който ме остави без въздух. Както подобава на добрите произведения, саундтракът също е убийствен. Та, си останах заплесната по откриващото парче.

Не знам дали е честно да участвам с цял албум или група, но Underworld ми е най-любимата група евър. Толкова ми е любима, че вече близо 20 години я слушам поне веднъж в седмицата. Те са автори на музиката към едно уникално съвременно произведение – киноизираната театрална постановка „Франкенщайн“ с главна роля в нея на любимия ми актьор Бенедикт Къмбърбач. Пиесата се филмира и се излъчва само в определени киносалони в няколко европейски града по повод годишнината на Нешънъл тиътър, но уви, не успях да отида на нито една прожекция. Не съм гледала пиесата, но съм тотално прехласната по саундтрака. Е, аз по принцип съм голям фен на „Франкенщайн“, така че просто се е получила взривната смес.

Пак Underworld. Няколко техни парчета бяха включени в програмата по откриването на олимпийските игри в Лондон. Едно от тях ми остава завинаги в плейлистата. Адски ме вдъхновява. Когато се усетя унила или безидейна си го пускам и продължавам напред.

Много любима ми е босненската група Дубиоза колектив. Обичам ги заради политиката естествено. Наскоро издадоха нов албум и това е водещото парче. Страшно е добро. То е визитна картичка на района и неговия манталитет. Всеки път, когато се фрустрирам от нещо на Балканите, включително и България, по начина на Радан Кънев, го споделям във фейсбук с политическо послание.

Друга много любима група, която слушам задължително поне веднъж седмично е Faithless. Не само заради музиката, но и защото те също са много обществено и политически ангажирани. Текстовете им са вдъхновяващи. Дори понякога си мисля, че някои от тях трябва да се изучават в училище Едно от силните им парчета-послания.

Massive Attack са също от групите, без които не мога да функционирам нормално. Те са много активни във Фейсбук като пускат статуси с мнение по някоя глобална тема. Адски ми е трудно да кажа кое е любимото ми тяхно, защото всички са ми еднакво любими, но ето едно, което ми дойде наум на прима виста.

Еми, Chemical Brothers. И без тях слънцето не изгрява в моя живот.