Песента от „Замръзналото кралство“ – „Слагам край!“ новият протестен химн на малките деца

Джил Хертсиг, главен редактор на Redbook

Във всяка една минута в Америка – хиляди, дори милиони деца, пеят до полуда платинения хит от „Замръзналото кралство“ – „Let it go (Слагам край)“. Някои от майките им припяват, най-вече защото, трудно успяват да устоят на натрапчивата мелодия, която не може да излезе от главата им.

Не ме разбирайте погрешно, песента е страхотна. Филмът ми хареса много. Но ако чуя тази песен още веднъж има опасност да сложа глава във фурната и да врътна копчето. Дъщерите ми я пеят, племенницата ми я пее, двамата синове на мой приятел също я пеят. Едно хлапе в метрото я пя с цяло гърло по време на целия ми път от Кларк Стрийт в Бруклин до Таймс Скуър. Нейният баща изглеждаше като поразен от гръм и с напълно изпразнен поглед. Песента е стриймвана 25 милиона пъти; нотите й са разпродадени и се чака три месеца за доставка. В кината има специални места, в които настъпва оргазъм, в момента в който се пусне версия, в която може да се пее заедно с песента от „Замръзналото кралство“.

Може би следва да се запитаме защо „Слагам край“ се хареса толкова много на децата? Защо това е в пъти по-голям хит от другите й себеподобни като например „Под водата“ от „Малката русалка“ или „Добре дошли“ от „Красавицата и звяра“? Моята теория: това е протестния химн на хлапетата преди тийнейджърска възраст. Писнало им е генерално от нашите модерни подходи за отглеждането им и от начина, по който се опитваме да ги дисциплинираме, в частност. Въобще нямат желание да седят мирно за да спечелят още една лепенка за добро поведение, и абсолютно не понасят факта да са „наказани“. Само се заслушайте в текста и ми кажете дали Елза не е наказана в така наречената й „изолация“, разярена, предизвикателна и готова да вложи цялата си енергия в собственото си бягство.

Подобно на толкова много родители от моето поколение, и аз практикувам „наказанието“, като по-човечния и добре обоснован подход за обуздаване на пакостите. Много по-добре отколкото да напляскаш детето, нали? Баща ми ме биеше, когато се бях държала наистина много, много лошо. И винаги се случваше по следния начин: той се прибира от работа, разбира каква беля съм направила, извличаше ме в края на коридора, който минаваше по цялата дължина на апартамента ни и ми надаваше добър пердах. После вече бях свободна да тичам, по, както го наричах, Шамарения коридор, ревейки с пълно гърло. Но след това всичко приключваше. Аз се връщах, всички сядахме заедно, аз с леко зачервено лице, и започвахме да вечеряме. Всички се чувстваме зле, но никой не беше заточен.

Едно да е ясно – в никакъв случай не подкрепям връщането на телесното наказание. Но може би страдаме от прекомерната употреба на дисциплиниращите му алтернативи в стремежа ни децата да споделят, да се държат добре в ресторанта, да седят мирно, когато трябва и да не драскат с флумастерите където не трябва… Дали пък не трябва да дадем малко почивка на децата си, преди този певчески манифест да се превърне в пълнокръвен бунт? Следващият път когато някоя от дъщерите ми напълно официално се издъни, знаете ли какво ще направя? [Пейте с мен] Let it go…

„Let it go, let it go,
Can’t hold you back anymore.
Let it go, let it go,
Turn my back and slam the door.
Here I stand, and here I’ll stay.
Let it go, let it go…
The cold never bothered me anyway.“

„Слагам край, слагам край
Не мога да продължа
Слагам край, слагам край
И затварям тази врата
Късно е, няма как да спра
Викам бурята…
Владея студа и не се боя!“

Вижте как децата пеят