Перничанин достигна до Японско море по пътя на прабългарите

| от |

Перничанинът Валентин Дрехарски е пропътувал 29 880 км до Японско море, проследявайки пътя на прабългарите до Волжка България, научи БТА от пътешественика. Той е изминал разстоянието за 75 денонощия – от 23 юли до 6 октомври, като прекосил седем държави, разказа пред БТА Дрехарски.
За да достигне залива „Златният рог“ във Владивосток, перничанинът преминал Карпатите, Урал, Алтай, хиляди километри планински масиви в Монголия и северно от Китай, над 10 пълноводни реки по-големи от Дунав.
56-годишният икономист започнал пътешествието си от Перник до Японско море и обратно с 21-годишния си автомобил. В град Казан се докоснал до копие на меча на хан Кубрат, подареноот България на Татарстан и съхранявано в Националния им музей, заедно с бюст на владетеля, също дарен от страната ни. В Ермитажа бил удивен от множеството артефакти, разказващи за Волжка България. Преминал и през Алтай, откъдето се смята, че са
тръгнали прабългарите по пътя си на Запад. Във Владивосток Дрехарски се поклонил пред внушителен паметник на Светите братя Кирил и Методий, издигнат на хълм в града.

Мечтаното Японско море се оказало почти като родното ни Черно море

„В Далечния изток хората са изключително сърдечни, оставяха собствената си работа, за да ме упътят, или да ми помогнат, навсякъде много ми се радваха, разбирайки, че съм българин“, споделя пътешественикът. Дрехарски разказва, че в Монголия пък не е имало автомобил, мотоциклет, или пътник на кон, който да не спре, за да се отзове на молбата му.
Изключително гостоприемно се отнасяли към българина и живеещите в юртите, каквито обитава част от населението на страната. Мечтаното Японско море се оказало почти като нашетоЧерно море – с идентична температура на въздуха и водата, но по-чисто и спокойно – поне в началото на септември, когато перничанинът е бил там. Много почиващи къмпингували на самия пясък на брега. Една нощувка на плажа в курорта Ливадия на Японско море струва 4 лв. за кола и 6 лв. за палатка, разказа Дрехарски. Там няма презастрояване с хотелски комплекси, хората почиват в бунгала и малки 2-3 етажни хотели. Руският Далечен Изток е посещаван предимно от китайци, западноевропейци, по-малко американци, японци, австралийци и новозеландци, според Дрехарски.
Пътешественикът достигнал и Китай, но нямал разрешение за влизане в страната поради наложения специален режим за лични автомобили на чужденци. „За да бъде допуснат чужденец в Китай със собствената си кола, трябва да е изкарал курс по китайски език, да докаже минимални познания по езика, също и да има китайска шофьорска книжка“, обясни Дрехарски. Затова впечатленията му се изчерпват с красивите нощни светлини на град
Хейхе, наблюдавани от град Благовещенск в Амурска област.

Пътуването завело перничанина до най-голямото огледало в света през 19 век, намиращо се в руския град Нерчинск. То било закупено през 1870 г. от сибирския индустриалец Бутин на Световното изложение в Париж и донесено в Русия. Пътешественикът бил впечатлен от красивия будистки манастирски комплекс, разположен в Иволгинск, недалече от езерото Байкал. Именно край най-дълбокото езеро в света Дрехарски опитал най-вкусната храна по време на пътешествието си – приготвена в крайпътно заведение щука. Незабравимо преживяване за него ще остане и оф-роудът по
черните пътища на Монголия. Малките реки се преминавали по дъното, а при дъжд пътят ставал кален и с локви.
„Колата бе удряна стотици пъти отдолу, подбиха се картерът на двигателя и резервоара, счупи се единият заден амортисьор, откъсна се ауспухното гърне и какво ли още не“, разказва пътешественикът. Случило се и така, че два пъти по 4 часа пътувал без да срещне нито кола, нито човек. Също в Монголия колата му била нападната от стадо кози, които се катерили по нея и ръфали огледала и брони. На връщане заради суровия климат край езерото Байкал на 9 септември се наложило да си купи зимна шапка, а на 19 септември го завалял първият сняг в Западен Сибир.

Пътешественикът гласувал и на изборите на 5 октомври в Букурещ

Пътешественикът не пропуснал и да гласува на парламентарните избори на 5 октомври, като упражнил вота си в българското посолство в Букурещ.
Валентин Дрехарски обикаля света от 1985 г. с личните си коли, оттогава досега общо 4 на брой, с които е изминал близо 170 000 км извън страната. С последния си 21-годишен автомобил, купен втора ръка, е обиколил няколко пъти Европа, достигнал е до Сахара, Кавказкия регион и Иран, вече и до Владивосток. За последното пътешествие, което е и най-голямото, изтеглил кредит. Носил е голяма част от храната си, нито веднъж не е ползвал хотел, спал е само в колата си. „Изпълних една своя мечта – да достигна четирите световни океана. През 2006 г., пътувайки до Нордкап, чрез Баренцово море достигнах Северния ледовит океан. През 2012 г. в Иран чрез Арабско море се докоснах до Индийския океан. Няколко пъти съм бил до Атлантическия
океан. Сега чрез Японско море стигнах и до четвъртия световен океан – Тихия“, разказва щастливият пътешественик.

 

С БТА

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.