Перфектният футболен злодей

| от |

Текстът е публикуван в Уолстрийт Джърнъл ден преди Варела да вкара гол на САЩ в 95-ата минута. В него главен герой е суперзвездата на Реал Мадрид и черната овца на футболните медии в света – Кристиано Роналдо.

66

Медиите постоянно го критикуват заради неговата арогантност и егоизъм. На това Роналдо отговаря скромно, че те просто смесват самочувствието с арогантността му и след всичко това, изявление преди мача с Германия:

„Мисля, че няма какво и на кого да доказвам. Вижте статистиката ми и моето CV, няма нищо за доказване. Досега кариерата ми беше страхотна и просто искам тя да продължи.“

След изявлението медиите търпеливо изгледаха мача Германия – Португалия и когато германците победиха с 4:0, а Роналдо изигра един от най-слабите си мачове, на следващия ден заглавията в световните медии бяха:

„Загубилият, плейбой“ бразилският Folha de S. Paulo
„Ро-НУЛ- до“ немски Билд
„Сянка на себе си“ испанският Ел Мундо Депортиво

Бразилският журналист Марио Магалеш пише в своя блог: „Никога не е имало толкова отвратителен футболист, като Кристиано Роналдо. Той изопачава благородната идея на футбола като колективен спорт. Той представлява кулминацията на нашето нарцистично време.“

След края на мача с Германия, Роналдо се престори, че рехабилитира контузено коляно, за да може да играе за Португалия в ключовия мач със САЩ. В крайна сметка благодарение на асистенция на Роналдо, Силвестре Варела успя, 20 секунди преди изтичането на продължението, да изравни и да остави Португалците в играта.

„Така че, защо е тази изключителна антипатия дали е заради заплатата от 21 млн. евро. Дали заради серийните връзки със супермодели или заради коремните мускули, които не пропусне да покаже по време на загрявката, или след като е вкарал гол? Или заради навика да използва огромните видео екрани на стадионите, като отгледала за проверка на прическата? „ пита Рийд Джонсън в текста за Уолстрийт джърнъл.

Той обяснява, че каквато и да е забележката срещу Роналдо тя не е нещо уникално за него, нито за първи път спортист се държи, като него.

Джонсън припомня, че Роналдо през цялото това време няма нито един грях характерен за други спортисти:

- Фал на Зидан срещу Матераци, на финала на Мондиал 2006-та, което е една от основните причини за поражението на Франция.

- Бягството и цялото шоу, което Леброн направи с напускането на Кливланд, в замяна на по-добър град и повече пари.

– Суарес, въпреки че беше обвинен в расизъм и ухапал на няколко пъти (според някои осем, според други три) противников играч, беше посрещнат като герой на кориците на световните медии след двата гола и победата срещу Англия.

„Роналдо не е първият футболист, който е маркиран с думата  метросексуален, термин, който на практика е създаден, за да се опише Дейвид Бекъм. Разликата е, че Бекъм е достатъчно умен да не променя  постоянно прическите и модните стилове. В британската традиция на големи поп хамелеони, той непрекъснато пробва нови идентичности и несъвместими символи, заради които и най – скептичните спортни журналисти някога ще се разсмеят.

От друга страна изглежда, че Роналдо има безупречна представа за себе си, до най-малките детайли, като поддържани вежди. Това се вписва с представата, че той не е истински отборен играч, а разглезен самотник.“

Това, което никой никога не е оспорил е неговият талант. Роналдо започва своята кариера в националният отбор на Португалия на 20 август 2003г. при победата над Казахстан с 1-0 . Титуляр е за страната си на Евро 2004, където губи финала от Гърция. На Световното първенство в Германия Португалия стига до полуфинал, където отпада от Франция. След отказването на Луиш Фиго от националния отбор през 2006 г. Роналдо става новият капитан на Португалия. На Евро 2008 Португалия е отстранена от Германия на полуфинал. На Евро 2012 Португалия за пореден път отпада на полуфинал, този път от бъдещия шампион Испания. До момента Роналдо има 114 мача и 50 гола за родината си.

1

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му, според доклада. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Cornell’s death was officially ruled a suicide by hanging Thursday afternoon by a Wayne County medical examiner. The Cornell family has since disputed that ruling in two separate statements, both of which mention Ativan.

 

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.