Пекин наблюдава с ентусиазъм противоречията между Москва и Киев

| от |

Михаил Сергеев, „Независимая газета“

Китайските експерти виждат в развитието на украинската криза значителни икономически ползи. Москва ще преориентира енергийните си доставки към Поднебесната империя; китайците ще запълнят вакуума от западни инвестиции в Русия; накрая, Пекин ще спечели от предстоящото ликвидиране на авиокосмическата промишленост и други технологически производства в Украйна. Това показва анализ, публикуван вчера в официални китайски медии. Западни аналитици обаче са убедени, че най-вероятно няма да има сериозни икономически санкции срещу Русия.

0307-chinarussia_full_600

Ситуацията в Украйна нанася на руската икономика щети, които няма пречка да бъдат компенсирани от китайците. „След изтеглянето на чуждестранните инвестиции в Русия остана вакуум, който трябва да се запълни. Нещо повече, Русия бездруго търси капиталовложения отвън. Това може да означава нови шансове за китайските инвеститори“, се казва в анализ, поместен вчера на сайта на официалното издание „Женмин жибао“. „Китайското производство с ниска себестойност и богатите природни ресурси на Русия – ето какво е необходимо на двете страни. В сравнение с влошаващите се руско-украински отношения връзките между Пекин и Москва стават по-тесни с всеки изминат ден“, посочва вестникът на китайската компартия.

Освен вакуума в нишата за чуждестранни инвестиции в Русия китайците виждат за себе си още две печалби от украинската криза: първо – разпадането на промишлеността в Украйна, и второ – вероятното нарастване на енергийните доставки от федерацията за Китай.

„В миналото Украйна бе важна военнопромишлена база на Съветския съюз. Страната и до днес има място в световната структура на военната промишленост. Ако обаче безредиците продължат или ако Украйна се пренасочи от Русия към Европа, авиокосмическият отрасъл, корабостроенето и други технологични мощности в Украйна ще бъдат обезсилени“, разсъждават китайците. Съответно ще се очертаят „доходи за военнопромишления комплекс на КНР“, убедени са експертите в Поднебесната империя.

Украинската криза може да подобри структурата на китайския енергиен внос, смятат тези специалисти. Днес КНР внася горива през Малакския проток – фактор, възпиращ растежа според Пекин. „Отвори ли се възможност да увеличим доставките на горива по североизточния и северозападния маршрут, това безспорно ще подсигури Китай допълнително в енергиен план. И днешната ситуация спомага да го постигнем“, смятат китайците. САЩ вече замислят да изнасят собствен газ в Европа, за да отнемат от Русия енергийната карта. В отговор Москва ще се помъчи предварително да си подготви нови коридори за износ – на първо място в Китай.

Прочее, Пекин явно е решил, че ефектът от западните икономически санкции срещу Русия ще бъде компенсиран, и то твърде изгодно за Китай. Западът обаче също няма интерес от антируски санкции – включително заради големия външен дълг, който Москва вече заплаши да не връща. Корпоративният външен дълг на Русия надхвърля 650 милиарда долара и мнозина заемополучатели са под контрола на Кремъл, а президентският съветник Сергей Глазиев предупреди миналата седмица, че като възмездие за санкциите Москва може да спре плащанията по всякакви кредити на американски банки, напомня Ройтерс. Агенцията съобщава за още по-сурови изявления на прокремълски депутати, обещали страната изобщо да не плаща вече дългове към чужденци.

По данни на инвестиционната банка Номура, външният дълг на Русия остава на равнище 34 процента от БВП. Единствено Сингапур и Китай изпреварват федерацията сред развиващите се икономики – дълговото им бреме е 1,2 трилиона долара и 812 милиарда долара съответно. „Общият дълг на кремълските петролногазови гиганти Роснефт и Газпром е 90 милиарда долара, а четири държавни банки – Сбербанк, ВТБ, Внешекономбанк (ВЕБ) и Росселхоз, дължат на чуждестранни кредитори най-малко 60 милиарда долара, посочва Ройтерс.

„Западни банки, включително американски, държат съществен обем от корпоративния външен дълг на Русия. И то предимно еврооблигации и синдикирани заеми на държавни компании. Затова Кремъл може директно да влияе върху обслужването на този дълг“, добавя Иля Балакирев, главен аналитик на Ю Еф Ес Ай Си.

Друг деликатен момент от руско-американските отношения е афганистанският транзит. По този канал днес се превозват близо половината несмъртоносни товари за западните войски в Афганистан. Маршрутът запазва ключовото си значение и на етапа изтегляне на войските. Сама по себе си таксата за транзита през Русия е сравнително ниска, едва ли надхвърля един милиард долара годишно. Твърди се, че Пакистан например получава за транзит на товари в Афганистан само няколкостотин милиона долара. За използване на местната база Манас Киргизстан получаваше по-малко от 100 милиона. Значението на руско-афганистанския транзит за САЩ обаче трудно се измерва с пари. Може би това е причината дори депутати да не заплашват, че ще спрем потока.

„През 2014 г. САЩ планират да изтеглят войските си от Афганистан именно през Русия, споразумение вече има и ще е непредвидливо да възпрепятстваме нещо толкова важно заради конфликта в Крим“, коментира Андрей Цион, водещ аналитик в Лайънстоун инвестмънт сървисиз.

„Ако гледаме само счетоводството, транзитът през Афганистан едва ли е решаващ фактор. Афганистанският въпрос обаче е болен мазол за правителството на Обама, дошъл на власт и с обещания да изтегли войските от региона, затова всяко нарастване на разходите там може да предизвика силен отзвук в обществото“, пояснява Балакирев. Той посочва, че „още Съветският съюз чудесно си продаваше петрол дори по времето на Желязната завеса“. „Износът на суровини не губи много от икономически санкции, камо ли при повишено търсене. Далеч по-силно може да пострада вносът в Русия – но тя предлага голям пазар на европейските производители“, напомня експертът.

Антируските санкции обаче може да имат и друго, неикономическо измерение. „Най-страшното от всичко за САЩ и Евросъюза е потенциалният риск да бъде съсипана действащата система на взаимоотношения с Русия“, предупреждава Александър Боев, водещ консултант на агенция Николо Ем.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm