Първата година на Сноудън в Москва

| от |

За една година престой в Русия бившият сътрудник на АНС Едуард Сноудън се превърна от герой-разобличител в обикновен политически бежанец, коментират експертите. Ето и подробностите, събрани от Дойче веле.

Изтече точно една година, откакто бившият служител на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, разкрил истината за дейността на агенцията при шпионирането на милиони хора и подслушванията на политически лидери на други страни, получи разрешение за временно пребиваване в Русия. За този период отношението на руснаците към Сноудън като към герой, осмелил се да предизвика американските спецслужби, се смени с почти пълно безразличие, посочват анализаторите.

След предоставянето на временно убежище на Сноудън през юли 2013, името на разобличителя в продължение на месеци изчезна от медиите. Но през есента за него се заговори отново – покрай пристигането на баща му в Москва през октомври. В края на същия месец стана известно, че Сноудън си е намерил работа и ще се занимава с поддръжката на голям руски сайт. И пак в същия този ден Сноудън се срещна в Москва с германския депутат Ханс-Кристиан Щрьобеле, чрез когото отправи писмо до германското правителство, Бундестага и главната прокуратура.

Следващият път, когато името на бившия служител на АНС се появи в медиите, беше в средата на декември – в момента, в който британският вестник „The Guardian“, а след него – и зрителите на телевизия Euronews определиха Едуард Сноудън за „Човек на годината“. В Русия не се случи нищо подобно – нещо повече, на преден план излезе темата Украйна и Сноудън попадна в сянката на събитията в Киев.

Конспиративната следа

За него си спомниха отново едва през пролетта на 2014 г. На 17 април Сноудън зададе своя видео въпрос по време на пряко излъчваната пресконференция на президента Владимир Путин. Той попита вярно ли е, че и в Русия се извършва прехващане, анализ и обработка на личната кореспонденция и разговорите на милиони граждани и дали – според Путин – тази намеса в живота на хората е оправдана.

След този случай почитателите на конспиративните теории отново заговориха, че Сноудън е бил агент и на руското разузнаване. Такива предположения бяха изразявани и преди и в интервю за списание „The New Yorker“. Сноудън ги бе коментирал, изразявайки увереност, че американците няма да повярват на подобни абсурдни версии.

Руските медии обърнаха внимание на Сноудън и на 29 май, когато информационните агенции тиражираха изявлението на неговия адвокат Анатолий Кучерена за това, че довереникът му възнамерява да помоли руските власти да удължат срока на пребиваването му в страната.

Революционер или марионетка?

Интересът на руското общество към Сноудън така или иначе си остана слаб. Както заяви за Дойче веле сътрудничката на независимия социологически институт „Левада“ Наталия Зоркая, в момента общественото мнение до такава степен е концентрирано върху събитията в Украйна, че за Сноудън „може и никой да не си спомни“.

А и година по-рано, по думите на Зоркая, историята на Сноудън е заинтересувала само една част от руснаците, въпреки че определено да е била изключителна. Експертката обяснява това с манталитета на руските граждани, които по традиция слабо се интересуват от политиката. Според социоложката, единно мнение по въпроса дали Сноудън е предател или герой, в руското общество така и не се е формирало.

Един от участниците в срещата с Едуард Сноудън, състояла се на 12 юли 2013 г. в транзитната зона на летище „Шереметиево“, – ръководителят но московското бюро на „Амнести интернешънъл“ Сергей Никитин също смята, че руското общество се е отнесло безразлично към историята на Сноудън. Самият той сравнява постъпката на бившия служител на АНС с революция.

Никитин добавя също, че руските власти очевидно са се възползвали от разкритията на Сноудън за своите цели – например за промени в законодателството, засягащо регулирането на дейността на потребителите на интернет. Правозащитникът е на мнението, че е недопустимо да се оправдава ограничаването на свободата за изразяване на мнения с това, че западните спецслужби могат да се възползват от нея.

Политически бежанец и нищо повече

Директорът на центъра „Сахаров“ Сергей Лукашевский смята, че руските власти като цяло и руският президент в частност „никога не са били привърженици на истинската откритост“, т.е. не са били поддръжници на Едуард Сноудън. Предоставяйки политическо убежище на Сноудън, те са го използвали като един вид „разменна монета“ в конфронтацията си спрямо САЩ.

Ако за тази една година, откакто Сноудън е на руска територия, за някого нещо се е променило в Русия, то е само за самия бивш сътрудник на АНС, твърди Лукашевский. „По-рано изглеждаше, че това е тенденция и делото на Сноудън ще намери продължители. Сега обаче стана очевидно, че това е задънена улица, тъй като Сноудън бе принуден да поиска убежище в страна, която не споделя отстояваните от него ценности“, казва историкът пред Дойче веле.

По неговите думи, информацията за историята на Едуард Сноудън в руските медии напълно се вписва в картината на конфронтацията със САЩ, при което Русия използва всички възможни средства. Това обяснява и защо в прякото включване Сноудън отправя към президента Путин своя въпрос. Накратко, Едуард Сноудън не е нито герой, нито предател, а просто „политически бежанец“, обобщава Лукашевский.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.