Парите, тръбите и културата

| от |

Има ли опашки пред банките? Няма струпване на хора пред банките, показват всички телевизори в денят Х.

Незнайно защо всички избират да показват клоновете предимно на една банка в опит да скрият логото ѝ.

Председателят на Асоциацията на търговските банки присъства с телефона си в студиото и в реално време информира за получаваните смс-и със сведения има ли струпване на хора. Кой точно предложи банковата ваканция Левон Хампърцумян не помни, освен това етиката му не позволява да огласява подробности, без никой да му е възложил това.

Вложителите ги показват в директни включвания. За да се оплачат от някакви хора- администратори, които триели постове на хората в групата за КТБ да не си теглят гарантираните депозити. Полицейските коли също често влизат в кадрите по телевизорите с картина и звук.

Вложители искат оставка на Иван Искров и обвиняват банките в картел, защото рязко били свалили лихвите.

Едри вложители, добрали се до студията обвиняват банковия надзор и не вярват на никого. Имат въпроси към Орешарски и Чобанов – финансов министър в кабинета му, заканват се и да съдят България.

Премиерът отива в Брюксел за да обсъди спирането на Южен поток. И да опита да разбере нещо за тръбите, тъй като в България няма достъп до договорите.

Нека да не погребваме проекта, да видим какво пише в договора. Няма как да е ясно кой трябва да компенсира България уточни регионалният министър Лиляна Попова.

За културата остана тъгата на събирането на хора, които защитават Бинев и такива, които си имат аргументи срещу избирането му.

Изчезналата култура създава затруднения при разбирането от гледащите хората на това, което говорят. И да влезем вътре няма с кого да си говорим беше най-често повтарящата се фраза вчера на площада. Нямаме памет за провали, а може би не можем да спрем да губим навреме от левчетата и после да преразпределяме липси.

Казват, че всичко може да се обясни най-добре с една снимка. Може и да е на интернет предложение…

10841217_10203634682402697_1153865446_n

 
 

Примата на Болшой театър и Ла Скала Светлана Захарова гостува в България

| от chronicle.bg, БТА |

Примабалерината на Болшой театър, Мариинския театър и Миланската Скала Светлана Захарова се представя с коронната си роля – на Жизел, при първото си гостуване в България. Примата и Денис Родкин ще танцуват в спектакъла на Софийската опера и балет „Жизел“ от Адам тази вечер от 20.00 ч. в зала 1 на НДК. Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев ще дирижира оркестъра на първия ни оперен театър, съобщават организаторите от „Жокер медиа“.

Много се радвам, че при първото си идване в София ще покажа „Жизел“, един от най-любимите си балети. Той е сложен, с драматична история. Танцувала съм го по цял свят, в различни редакции, каза примата пред репортери. Тя припомни, че това е и една от първите й големи роли – още на 17 години, когато много неща не е знаела и не е разбирала. А с годините натрупаният жизнен опит обогатява изпълнението й, добавя нови нюанси и още по-ярки емоции в образа.

Денис Родкин я „спечелил“ преди три години със своята отдаденост на балета – за две седмици научил всички партии в „Кармен-сюита“, в която двамата си партнират за първи път в Мариинския театър.

Времето не е много, но понеже често танцуваме, ми се струва, че отдавна сме заедно, казва Захарова.

Никога не съм имал трудности в работата си със Светлана – разбира се, вълнувах се много преди първата ни репетиция, от срещата с такава звезда. Тя ме научи на много неща – вече съм съвсем различен човек. Трябва да съм не само сигурен партньор, а и в соловите си вариации да съм на нейното ниво, коментира Родкин.

Светлана Захарова ще е в ролите на две свои знаменити предшественички – Наталия Макарова и Алла Осипенко, в нов спектакъл в Болшой театър, посветен на Рудолф Нуреев. Премиерните представления са на 9 и 10 декември.

Двете прими са писали писмо на Нуреев. Докато актьор чете текста на писмото, техните портрети се появяват на видео, а аз изпълнявам шестминутно соло, с музикален съпровод – своеобразен монолог. Това е много красив, откровен момент в спектакъла, който е доста необичаен и за Болшой театър, а мисля, и за целия свят, отбелязва Захарова.

Тя мечтае шестгодишната й дъщеря, първокласничка, да поеме по нейния път.

Българската публика ще види през май нейната авторска хореография „Аморе“ с участието и на Денис Родкин, в която Захарова изпълнява три съвсем различни образа. Спектакълът е създаден преди година и половина, с премиера в Италия. Има интерес от много страни. Сега артистите се връщат от гастрол в Токио, където е посрещнат много добре. По думите на Светлана Захарова, „Аморе“ е в най-добрите традиции на съвременната хореография.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.