Папата и турските власти: диалог между глухи

| от |

Диалог между глухи. Така Франс прес определи първата визита в Турция на папа Франциск, радетел на съюза на религиите срещу тероризма, и неговите разговори с президента Реджеп Ердоган, който упорито изобличава ислямофобията.

Под блясъка на златото на новия и силно критикуван турски президентски дворец контрастът бе стъписващ, отбелязват наблюдатели. Напрегнати, въпреки дежурните любезности и усмивки, папата и неговият домакин Реджеп Ердоган си издекламираха партитурите, без да се стигне до истински диалог.

Папата се изразяваше в духовна перспектива, докато турският президент произнасяше политическа реч – така обобщи много дипломатично пред журналистите говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди.

Папата бе вежлив, но твърд. Той наблегна на мястото на Турция на „естествен мост“ между Запада и Изтока и на ролята на образец, която тя трябва да играе в диалога между културите.

Аржентинският папа също така разкритикува юридическото положение на малобройната християнска общност – едва 80 000 души – в почти изцяло мюсюлманска Турция: толерирана, но лишена от официален статут.

Избирайки да говори от името на „нас, християни и мюсюлмани“, той отправи едно много силно послание, отбеляза отец Ломбарди.

Както през май в Йордания, папата се обяви за диалог между вероизповеданията като отговор на фундаментализма в момент, когато джихадистите от радикалната групировка Ислямска държава вербуват радикализирани младежи и окупират цели райони от Ирак и Сирия, пред вратите на Турция.

Подобно на предшественика си Бенедикт XVI Хорхе Берголио заяви пред събеседника си, че междурелигиозният диалог трябва да е творчески и да намери нови изразни форми, отбеляза отец Ломбарди, което е намек, че е недостатъчен.

Папата е твърдо убеден в политическата роля на религиите, обясни за АФП отец Антонио Спадаро, директор на йезуитското списание „Чивита Католика“ – той обича да се занимава с конфликтите и с трудните ситуации.

Ала изявленията му, в които набляга на общото наследство на християнството и исляма, явно срещна слаб отзвук у турските власти.

В съвсем друг регистър Ердоган се хвърли безпощадно да обвинява надигането на ислямофобията, потискането на мюсюлманите на Запад и „държавния тероризъм“ на режима на сирийския президент Башар Асад и на Израел в Газа.

Една много агресивна реч, в която ислямът се оказа в ролята на жертва и която само показа гоненията, понасяни от християните в Ирак и Сирия.

В същия тон най-високопоставеният турски духовен представител Мехмет Гьормез също заклейми „ислямофобската параноя“ – претекст за „масов натиск, сплашване и атаки срещу нашите братя и сестри, които живеят на Запад“. И макар да разкритикува „напълно неприемливите“ им действия в Ирак и Сирия Гьормез, ги приписа на „наранените духове“, с което още веднъж подчерта отговорността на Запада в надигането на ислямския фундаментализъм.

Верен на стила си, папата се въздържа открито да дава политически съвети на Ердоган каква политика да следва в сирийския и иракския конфликт или пък в своята страна – по отношение на кюрдското малцинство.

Но той предаде недвусмислени послания, смята монсеньор Паскал Голниш, директор на хуманитарната организация Oeuvre d`Orient.

Не е възможен мир, ако не се обсъдят въпросите за свободите, включително в Турция, заяви Голниш за АФП. Това бе казано от папата по дипломатичен, но ясен начин. Неприемливо е семинарията на православната патриаршия да е затворена, а католическата църква да няма юридически статут в Турция.

Колкото до войните в Близкия изток папа Франциск наблегна на влиянието, което Турция може да има в конфликта, отбеляза монсеньор Голниш. Според Ватикана Турция е един от ключовете към успокоението. /БГНЕС

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.