Папа Франциск и големите надежди

| от |

Автор: Том Хениган / Ройтерс 

За една година, откакто беше изненадващо избран, папа Франциск събуди толкова много надежди за предстоящи промени в учението на Църквата, че оправдаването на всички тези очаквания ще бъде трудна задача.

Роденият в Аржентина първосвещеник привлича световното внимание, като внушава представата, че може да смекчи строгите правила на католическата църква по въпросите на развода, контрола върху раждаемостта, ръкополагането на женени хора или на жени за свещеници и хомосексуалните съюзи. Импровизирани коментари от типа на „Кой съм аз, че да съдя?“ по повод гейовете са в контраст с по-дистанцирания стил на неговите предшественици Йоан Павел и Бенедикт.

000728c5-942

Неговите думи и публични изяви успяват да развълнуват много католици, но всеки, който се надява на бърза промяна на курса по тези деликатни теми, вероятно ще бъде разочарован, каза богословът от Бостънския колеж Ричард Гайлардец.

„Налице е критично множество католици, които искат промяна“, заяви Гайлардец, който е президент на Католическото богословско общество на Америка. „В съзнанието на много хора значителната промяна трябва да значи промяна по въпросите, които наричам „горещата тройка“ – контрола върху раждаемостта, ръкополагането на жени и хомосексуалните бракове“, каза той.

„Този папа предприема доста значителна промяна, но тя няма непременно да се съсредоточи върху конкретни доктрини“, добави той.

Вместо това според Гайлардец и други Франциск се стреми към по-дълбока промяна в църквата, за да стане тя, както се изразява той, „полева болница“, служеща на нуждите на вярващите, а не да бъде вглъбена в себе си институция, която повече се интересува от собствените си правила и процедури. И в двата случая изглежда, че той ще се сблъска с религиозна версия на това, което политолози наричат „революция на нарастващите очаквания“ – моментът, в който хората мислят, че техните далечни лидери ги слушат, и започват да засилват своите искания за промяна.

Предупреждението „За човешкия живот“

По-старите католици помнят как очакванията, че Ватикана ще одобри противозачатъчните, рязко се повишиха през 60-те години на 20 век, но се сгромолясаха през 1968 г., когато мнозина църковници бяха изненадани от енцикликата на папа Павел Шести „За човешкия живот“, която подкрепи традиционната забрана. Много вярващи спряха да ходят на църква, а свещеници напуснаха духовенството. Голям брой от тези, които останаха, започнаха просто да пренебрегват учението на Ватикана за секса.

Миналата седмица Франциск деликатно отби очакванията за бърза промяна, като каза в интервю, че не е „някакъв супермен или звезда“, а просто „нормален човек“.

„Не става въпрос за промяна на доктрината, а за задълбочаване, така че свещениците да вземат под внимание конкретните случаи и да видят какво може да се направи за хората“, добави той.

Международната реформаторска организация „Ние сме църквата“ изразява тревога от това, че реформите са спъвани от „силна съпротива във властовата структура“. Тя също така поиска от Рим да реабилитира либералните свещеници и богослови, наказани през последните десетилетия.

Тези искания излизат на преден план сега, защото Франциск насърчава католиците открито да обсъждат чувствителни въпроси и дори разпореди безпрецедентна анкета, за да чуе техните мнения.

„Той всъщност възобновява дебати, които бяха спрени по време на предишните двама папи“, каза италианският богослов Масимо Фаджоли, специалист по историята на Втория Ватикански събор, поставил началото на реформи, които Франциск иска да съживи.

Голяма пропаст

Оповестени в Европа резултати от анкети показаха каква голяма пропаст съществува между учението на Църквата и живота на католиците.

„Изявленията на Църквата за предбрачните сексуални отношения, хомосексуализма, за хората, които се развеждат и женят повторно, и за контрола върху раждаемостта . . . буквално никога не се приемат или явно се отхвърлят в огромното мнозинство от случаите“, заяви Конференцията на германските епископи в откровен доклад до Ватикана.

Тя каза, че мнозина не разбират правилото, че разведените католици не могат да встъпват повторно в църковен брак и трябва да бъдат лишени от тайнствата, ако изберат да се бракосъчетаят с гражданска церемония. Много църковници смятат това за „неоправдана дискриминация и . . . безмилостно“.

Но тя заяви също така, че повечето католици подкрепят идеала за верен хетеросексуален брак за цял живот и са против абортите. Допитване на изследователския център „Пю“ във Вашингтон миналата седмица показа, че Франциск е „изключително популярен сред американските католици“, но мнозина все пак са несъгласни с някои учения на Ватикана.

„Голямо мнозинство от католиците казва, че Църквата би трябвало да позволи на католиците да използват средства за контрол върху раждаемостта (77 процента), да позволи на свещениците да встъпват в брак (72 процента) и да ръкополага жени за свещеници (68 процента)“, се казваше в проучването на „Пю“.

Глобална църква

Но тревогите, отчетени във Вашингтон, не се отнасят за целия свят. Римокатолицизмът, който със своите 1,2 милиарда членове безспорно е най-голямата християнска църква в света, включва всякакви хора – от западни професионалисти до африкански селяни.

„В тази глобална църква има различни очаквания на различни места“, отбеляза Фаджоли, който преподава в университета „Свети Тома“ в Минесота.

Католиците в Африка, където Църквата значително се разраства, имат по-традиционни възгледи за ролята на жените. Много свещеници там се притесняват, че по-свободните правила за развода биха подкопали проповедите срещу полигамията, които те изнасят от десетилетия.

Хомосексуалният секс е незаконен в 37 страни в Африка и католически и протестантски духовници казват, че приемането напоследък на гейове в западни църкви уронва авторитета им в сравнение с мюсюлманските проповедници, които заявяват, че цялата им вяра осъжда хомосексуализма.

Гайлардец каза, че голямата промяна, която иска Франциск, е да се разпространи ново тълкуване на Втория Ватикански събор, започнал да превръща строго йерархичната църква в по-хоризонтална структура, при която отговорността се поделя между Рим и националните църкви и между духовенството и миряните.

„Това в крайна сметка ще има широко разпространени последици, но те са от такова естество, че не могат да станат за една година“, каза той.

Октомврийски синод

Нетърпеливи критици отправят поглед към предстоящия синод на епископите в Рим през октомври, на който трябва да се обсъдят резултатите от анкетата. Но на него няма да се вземат никакви решения – това ще остане за втори синод догодина.

„Той казва на епископите и свещениците: вие можете да говорите открито, а ние би трябвало да слушаме. Това е голяма промяна“, каза Фаджоли. „Някои, например германците, са готови да направят това. Но други, например американците и италианците, още не са готови“, заяви той.

По времето на папите Йоан Павел и Бенедикт синодите бяха заседания с предварително подготвен сценарий и малко обсъждания.

Ако епископите не предприемат по-отворен курс този път, това ще бъде „сериозен удар“ за Франциск, каза той.

„Големите очаквания, които буди той, пренасочват цялото внимание върху него във връзка със случващото се в църквата“, заяви богословът.

Макар че мнозина епископи все още изглеждат предпазливи по въпроса дали да последват примера на Франциск, Фаджоли смята, че все пак може да има изненади.

„Приготовленията за Втория Ватикански събор от 1959 до 1962г. бяха огромно разочарование, но когато епископите пристигнаха в Рим, те се окопитиха“, каза той. „Може би когато те се съберат за синода, ще започне да се оформя нова атмосфера“, заяви Фаджоли.

 

 
 

Вижте победителя в Eco Drive Bulgaria 2017

| от chronicle.bg |

Между 16 и 18 юни се проведе второто по рода си състезание Eco drive България 2017г. В организираното събитие се включиха 30 участници, които в екипи от по 2 човека, управляваха общо 15 автомобила. Според регламента победител във всяка една от категориите стана този, който е изразходил най-малко Енергия (гориво в литри или ел.енергия) спрямо теглото на конкретния автомобил.

Автомобилите бяха разделени на следните групи:

1. Автомобили с алтернативни горива- пропан- бутан или метан.
2. Електромобили и хибридни автомобили.
3. Автомобили с конвенционални горива- бензин или дизел.

Участниците преминаха за три дни маршрута от около 550 км от София до Арбанаси, Арбанаси – Пловдив, Пловдив – София.

След края на състезанието техническата комисия окончателно премери разхода на автомобилите за целия пробег. С най-добър разход и за най-икономичен автомобил беше обявен електрическият КИА Соул, който измина 554 км със завиден разход от 6.91л за целия пробег. КИА Соул получи наградата за най-екологичен и икономичен автомобил.

Соул бе представен от Киа Моторс през април 2015 като първият корейски изцяло електрически модел с нулево ниво на вредни емисии. От няколко месеца на пазара е усъвършенствана версия на модела – Батерията на KIA Soul EV 2018 e с увеличена енергийна плътност и капацитет за съхранение на енергия, което резултира в 18% по-голям пробег до 250 км с едно зареждане. В допълнение за по-добра ефективност, моделът е оптимизиран с аеродинамична предна решетка и подобрена регенеративна спирачна система.

През 2015г. стартира и пилотният проект на компанията Yellow Taxi с КИА Соул, който в момента оперира като първото редовно електрическо такси в София. От Yellow планират увеличаване на елелектромобилния си автопарк.

Част от зелената политика на КИА Моторс България е изграждането на мрежа от електростанции на територията на страната. Към момента електростанции с безплатен заряд са монтирани пред търговско-сервизния комплекс на КИА в София, Таксиметрова компания Йелоу 333, България Мол, Булстрад АД – централен офис, централния офис на Дарик радио и Националният дворец на културата (НДК).

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Яките гаджета на Колин Фарел

| от chronicle.bg |

В последния филм на София Копола „The Beguiled“, който излиза по кината днес, Колин Дарел играе Джон Макбърни – ранен войник, спасен от девойките от малко женско училище. Присъствието на мъж в училището бързо разчува и няколко момичета започват да се борят за вниманието му. И Джон отговаря с удоволствие.

Това е роля, за която Колин изглежда се е подготвял цял живот. Или поне от 1999 година, когато прави актьорския си дебют в „The War Zone“. Тогава той бързо си изгражда имидж на един от най-желаните и известни ергени в света. В пика на известността си Фарел има връзка със звезди като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън, както и много други.

Самият Колин Фарел твърди, че е имал романтични отношения с Елизабет Тейлър малко преди края на живота й. Той също така е бил забелязан и с Риана като така доказва, че няма „свой тип“. В галерията ни днес сме събрали най-публичните му връзки.

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.